Боряна Димитрова: Политикът Радев успява да задържи доверието, което имаше в президентството, но дали това ще продължи?

Политическата карта на парламента към днешния момент би изглеждала така: една доста голяма политическа сила, която към момента не е била представена в българския парламент. Политическа сила, която събира една не малка част от представителството на малки политически сили. Тя сега би била представена от една доста крупна парламентарна група. Това заяви социологът Боряна Димитрова в предаването „Още от деня” по БНТ.

Около 1/3 от депутатите биха били представители на „Прогресивна България” на Румен Радев. Надолу виждаме ГЕРБ с около 19,7%. Тя запазва настоящия профил на депутатите си, но без потенциал за разрастване, цитира данните тя.

С доста по-малка парламентарна група "Продължаваме промяната-Демократична България" (ПП-ДБ), ДПС с 10%, която би била съпоставима на парламентарната група на ПП-ДБ. Последната партия, която към този момент прескача 4%-та бариера е „Възраждане”. Това е може би, единствената партия, чиито избиратели се ориентират към партията на Румен Радев, но успява да прескочи бариерата, обобщи Димитрова.

БСП, МЕЧ, "Има такъв народ" (ИТН) и „Величие” получават едно по-консистентно представителство, каза тя.

По думите ѝ няма партия, която да не търпи електорална щета от появата на партията на Радев. „Тази разнородност показва възможността на този проект да привлича избиратели от различен политически спектър. Става дума основно за избиратели били в левия и националистическия политически спектър”, каза тя.

Социологът посочи, че плюсът на тази разнородност е по време на кампанията и това, че политикът Радев няма много ясни политически послания. Това е една коалиция на желаещите – хората чуват това, което искат да чуят. Предизвикателство за устойчивост ще има след изборите, защото тогава ще трябва да се взимат решения.

Политикът Радев успява да задържи доверието, което имаше към него преди да излезе от президентството. Той е в образа, на който хората възлагат очаквания за промяна на политическото статукво. Една не малка част искат промяна на политическото представителство. Втората причина за вота, който събира „Прогресивна България” е драматичният спад на доверието към институциите и към политическите лидери. Доколко ще съумее да задържи този вот е въпрос на бъдещето. Към момента двата фактора – личен рейтинг и институционална криза, водят до тази висока начална подкрепа, обясни Боряна Димитрова.

Въпреки това самостоятелно мнозинство за управление не се очертава, добави тя. "Към момента регистрираме една умерена вълна, не очакваме много по-висока избирателна активност - около 3 млн. Това показва едно леко охлаждане на ентусиазма. Ще има значителна промяна в политическия пейзаж, но политическите партии ще трябва да търсят общ диалог, каза още тя".