Религиозните фанатици викат: Дръжте религиозните фанатици

…

_________________________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Знаете ли какво е „Свещена война“? А знаете ли какво е „религиозен фанатик“ или „религиозен фундаментализъм“?

Все са неща, които в 21 век дърпат света назад. Все са неща, които се опитват да отрекат правото на съществуване на „различния“ по най-краен начин – окончателно.

Няма да изпадаме в религиозни тълкувания, нито във философски полемики. Това са теми с нюанси, а човечеството в момента е жадно за черно-бели разделения. Едно само уточнение ми се струва важно: вярата си е вяра, религията си е религия, организираната религия и фундаменталните течения са нещо друго, а опитомяването на човешките мозъци с преправени версии на религиите отдавна е показало ефективност и неслучайно така „нашироко“ и масово се използва от жадни за власт хахавелници.

А сега – по същество:

Религиозните фанатици викат: Дръжте религиозните фанатици!

Вижте следните две заглавия и се опитайте да оцените иронията подобаващо:

1.) „Държавният секретар Марко Рубио заяви, че Иран се управлява от „религиозни фанатични лунатици““;

2.) „Командири от армията на Тръмп казват на войници да се подготвят за „завръщането на Исус“ и отправят смразяващо пророчество за Армагедон“.

Първото е от FOX „News“, а второто е на Daily Mail.

Войната в Иран досега се обяснява пред света по много начини: чрез стратегически аргументи, чрез съображения за сигурност и чрез предупреждения за ядрени оръжия. Но зад геополитическия език явно съществува и друг слой на реторика… който разкрива поразително противоречие.

… появиха се твърдения, че някои американски командири са обрисували същата война в религиозни термини пред СОБСТВЕНИТЕ си войници.

Наглост? Двуличие? Какво е това? Когнитивен дисонанс?

Говорейки за конфликта, държавният секретар на САЩ Марко Рубио описа ръководството в Техеран като „религиозни фанатични лунатици“.

Това изказване между другото отразява дългогодишния американски аргумент, че управленският елит в Иран съчетава религиозна идеология с политическа власт по начин, който прави режима непредсказуем и опасен.

Което е вярно. Няма как да го отречем.

След Ислямската революция през 1979 г. политическата система на Иран е изградена около авторитета на върховния лидер и религиозното духовенство. Критиците във Вашингтон и Европа отдавна твърдят, че тази структура размива границата между теология и държавна власт.

От тази гледна точка конфронтацията с Иран се представя като борба срещу режим, чиито решения могат да бъдат водени не само от геополитически изчисления, но и от идеологическа убеденост.

Приемаме, че иранското ръководство е водено от религиозен плам, а не от рационална държавна политика.

Което е вярно е вярно. Както казахме: няма как да го отречем, но…

… в същото време съобщения откъм американското командване добавиха изненадващо иронично и абсурдно измерение към цялата история.

Според жалби, подадени до Military Religious Freedom Foundation (организация, която наблюдава религиозния натиск в американските въоръжени сили) някои американски военнослужещи са били информирани от свои командири, че войната с Иран е „част от божествения план на Бог“.

За това писа и The Guardian, не само Daily Mail. Тоест, достоверността е трудна за отричане и пренебрегване.

Жалбите, за които се съобщава, че ИДВАТ ОТ НАД 200 ВОЕННОСЛУЖЕЩИ, твърдят, че в брифинги са били споменавани библейски пророчества и дори е било намеквано, че конфликтът може да е свързан със събития, описани в Книгата Откровение (последната част на Библията, също така известна като „Апокалипсис“).

Проблемите се засилват от факта, че немалка част от тези хора се опитват да „добутат“ нещата към Апокалипсис, ИМЕННО за да дойде Исус по-бързо (те си мислят, че имат някаква лична власт над това събитие и могат да го „забързат“).

А проблемите пък СЪВСЕМ се усилват от факта, че голяма част от тези хахавелници се оказаха в обкръжението на Тръмп… сещате се – неособено умният „лидер“, който държи властта над ракетите, бомбите, оръжията и армията на САЩ.

Затваряме скобата (преди да е станало съвсем зловещо)…

Връщаме се на най-новите събития и съобщаването за религиозен фанатизъм в армията на САЩ от началото на войната с Иран.

Ако тези твърдения се окажат верни, подобна реторика би повдигнала сериозни въпроси относно използването на религиозен език в рамките на военна структура, която по принцип трябва да остава светска и институционално неутрална.

Защото най-малкото (НАЙ-МАЛКОТО!) нали… точно ТЕ се подиграват на иранците, че са религиозни фанатици. Такова разминаване е обезпокоително, когато се случва в главите на хора, които държат ядрените кодове.

Пентагонът не е потвърдил обвиненията и все още не е ясно колко широко разпространени могат да бъдат подобни послания. Въпреки това съобщенията вече предизвикаха дебат в Съединените щати относно границите между личната вяра и военната командна структура.

Но ще повторим: жалбите, за които се съобщава, ИДВАТ ОТ НАД 200 ВОЕННОСЛУЖЕЩИ.

Докато Вашингтон предупреждава света за опасностите от религиозно мотивирано вземане на решения в Техеран, започваме да се притесняваме за опасностите от религиозно мотивирано вземане на решения във Вашингтон.

Положението не е никак добро.

Защото това, което имаме като „взимащи решенията“ и от двете страни, започва да мирише на средновековен фанатизъм. И тук е нелош момент да се подсетим, че НИЕ се намираме по средата.

Геополитическото измерение на конфликта се простира далеч отвъд Съединените щати и Иран.

В последни изявления ирански представители предупредиха, че Европа може „да плати цената“, ако подкрепи действията на САЩ и Израел срещу Техеран.

За Европейския съюз ситуацията е сложна. От една страна, много държави членки споделят опасенията относно иранската ракетна програма и регионалното влияние на Техеран. От друга страна, Европа исторически се опитва да поддържа дипломатически канали с Иран, особено по време на преговорите за иранската ядрена програма.

Но всичко това щеше да е лесно за пренебрегване със започването на войната; Европа е част от семейството на Запада. Нямаше да има нужда да го мислим толкова и щяхме веднага да заемем страната на съюзниците си, АКО…

… на масата от страна на Запада седеше нещо рационално. А не копие на техеранските фундаменталисти, само че облечени в религия с друго име.

Забележете, че не казах „друга религия“, а „религия с друго име“. Убиването в името на Бог не е особено християнско; и това, че векове наред се е случвало, не го прави правилно сега, а просто го прави един copy/paste-нат от Средните векове проблем на неразбиране и умишлено изкривяване на Християнството.

И това го имаме по време, в което дебатът в Европа подчертава още по-непосредствено за нас безпокойство.

Според коментари от Испания иранските ракети е малко вероятно да достигнат Иберийския полуостров. Географията осигурява естествен буфер, да.

Но същото не може непременно да се каже за Източна Европа и Балканите, нали?

Това разграничение тихо навлиза в стратегическите дискусии на континента. Докато Западна Европа може да се чувства географски далеч от конфликта, части от Източна Европа се намират значително по-близо до потенциалния обсег на иранските ракетни способности.

За държавите от Югоизточна Европа, включително България, въпросът следователно не е чисто теоретичен. Регионът се намира в стратегическо пространство, което исторически е било изложено на вълнообразните последици от конфликти, развиващи се в Близкия изток.

Да, това не означава, че Иран се готви да атакува Европа. Но подчертава една проста геополитическа реалност: разстоянието има значение. А играчите и от двете страни на шахматната дъска са достатъчно скъсали връзката със здравия разум.