Филип Димитров: Парламентаризмът не означава всеки да изкрещи позицията си, а да се стигне до решение в интерес на нацията

Той определи свикването на съвета в настоящия му мандат като по-скоро публичен ход с ясна политическа цел. Според Филип Димитров е малко вероятно някой да се нагърби да решава въпроси, които вече са поставени пред Конституционния съд.

По думите му рискът от блокажи при квалифицирани мнозинства е бил отбелязван и от Венецианска комисия.

Според него парламентаризмът не означава всеки да изкрещи позицията си, а да се стигне до работещо решение в интерес на нацията.

По повод ограниченията за разкриване на секции извън ЕС, Димитров смята, че трудно може да се говори за пряко нарушение на конституционно право.

По-скоро въпросът е дали решението е мъдро и справедливо. Според него удобството не е равнозначно на конституционно гарантирано право.

Според Димитров най-големият проблем не е толкова в процедурите, колкото в ерозията на доверието.

Бившият премиер и бивш конституционен съдия Филип Димитров коментира в студиото на "Денят ON AIR" актуалните спорове около временния главен прокурор, промените в изборното законодателство и състоянието на политическия процес у нас. По темата за това кой е компетентният орган - колегията или пленумът на Висш съдебен съвет - Димитров подчерта, че в ситуацията няма "големи правни тайни".

"Проблемът, който Конституционният съд разреши по друг повод, по повод на инспектората преди няколко години и който е функциониращ в цялата световна практика, е, че в крайна сметка държавата не може да остане без органи, които са конституционно предвидени. А защо те не могат да бъдат избрани след изтичане на мандат? Защото това е работа на орган, който очевидно е паднал в капана на възможни блокажи", обясни бившият премиер.

Въпреки това не са създадени достатъчно механизми за преодоляване на подобни задънени улици, което днес води до институционални затруднения. Димитров изрази притеснение от все по-честата нагласа в българския политически живот решенията да се търсят не чрез компромис, а чрез налагане на воля.