Владимир Георгиев коментира разногласията в БСП при гласуването на ветото на Йотова

"Стана ясно, че информацията, която стига от едните до другите не е достатъчна", направи извода си след днешното изслушване Владимир Георгиев.

От служебното правителство той посочи, че очакват провеждането на честни избори.

БСП се разцепи заради ветото на президента Йотова върху промените в изборния кодекс. 8 депутати от БСП-ОЛ не подкрепиха ветото.

"Гласувах като не подкрепих закона и подкрепих ветото на президента Йотова. Така гласувах и на комисия вчера. Един от доводите на хората, които не подкрепиха ветото е, че зад граница резултатите на БСП не са положителни. Съмненията по какъв начин се откриват секции, как се гласува. Каквото и да се случва, БСП не трябва да ограничава гласуването", категоричен беше депутатът от БСП-ОЛ Владимир Георгиев в студиото на "Денят ON AIR".

Той изтъкна, че е съгласен с мотивите на Йотова и на председателя на БСП - да се търси възможност да се спечелят избирателите зад граница. Очакванията на депутата са левицата да бъде представлявана в парламента и след предсрочните избори. Ще разчитат и на гласа на протестиращите, стана ясно от думите му в ефира на Bulgaria ON AIR.

"Протестите, на които излязоха много млади хора, студенти, семейства с децата си - усетихме първо ние от БСП това, което ги притеснява. В Конгреса преди 2-3 седмици категорично се взе решението да се избере нов председател на партията. По пътя е нормално да се обърнем към тези хора. В тези времена, тази обостреност сред хората, ако ни разберат посланията и достигнем до тях, може да станат наши привърженици и по този начин БСП ще влезе с много над 4%", убеден е Владимир Георгиев. Депутатът от БСП-ОЛ не се притеснява, че участието на Румен Радев ще привлече част от избирателите на левицата.

"Нашата партия има своите проблеми, но нашите партийни членове, другари и симпатизанти не само ще се върнат при нас, но и ще станат много повече", заяви депутатът. На днешното изслушване в НС той е усетил напрежението между служебния вътрешен министър Емил Дечев и освободения по-късно с указ на президента главен секретар - Мирослав Рашков.