ЦРУ и МИ6 са знаели за плановете на Путин да нахлуе в Украйна, но никой не им е повярвал

С наближаването на четвъртата годишнина от инвазията и навлизането на света в нов период на геополитическа несигурност, европейските политици и разузнавателни служби продължават да извличат поуки от провалите на 2022 г., пише "Фокус".

И допълва: "Те бяха обзети от убеждението, че в това просто нямаше смисъл".

Путин започва да планира

Едва впоследствие става ясно защо: той вече е взел решение за недипломатическо решение.

Пробуждане на тревога

Въз основа на повече от 100 интервюта с висши служители на разузнавателните служби и други вътрешни лица в редица страни, доклад на британският вестник The Guardian, разкрива, че САЩ и Великобритания са знаели за планове на Владимир Путин за нахлуване, но по-голямата част от Европа – включително украинският президент Володимир Зеленски – ги е отхвърлила.

Телефонният разговор

Уилям Бърнс е пътувал през половината свят, за да разговаря с Владимир Путин, но в крайна сметка се е наложило да се задоволи с телефонен разговор. Това се случва през ноември 2021 г., а през предходните седмици американските разузнавателни агенции са уловили сигнали, че Путин може да планира да нападне Украйна. Президентът Джо Байдън е изпратил Бърнс, директора на ЦРУ, да предупреди Путин, че икономическите и политическите последствия от такава стъпка биха били катастрофални.

Петнадесет години по-рано, когато Бърнс е американски посланик в Москва, е относително лесно да се разговаря с Путин. През изминалите години руският лидер е концентрирал властта си и задълбочил параноята си. От появата на Covid насам малцина са получили възможност за лична среща. Бърнс и делегацията му разбрат, че Путин се е затворил в разкошната си резиденция на брега на Черно море и че ще е възможен само телефонен разговор.

В офис в сградата на президентската администрация на Стария площад в Москва е подготвена защитена линия и познатият глас на Путин се чува в слушалката. Бърнс представя убеждението на САЩ, че Русия подготвя инвазия в Украйна, но Путин го игнорира и продължава с темите, които сам е избрал. Според него, разузнавателните му служби са го информирали, че в Черно море се крие американски военен кораб, оборудван с ракети, които могат да достигнат неговото местоположение за броени минути. Това, според него, е доказателство за стратегическата уязвимост на Русия в еднополюсен свят, доминиран от САЩ.

"Байдън често задаваше въпроси, на които се отговаря с "да“ или "не“, и когато се върнах, ме попита дали според мен Путин ще го направи“, спомня си Бърнс. "Аз отговорих: "Да“.“

Три месеца и половина по-късно Путин заповядва на армията си да нахлуе в Украйна, което е най-драматичното нарушение на европейския ред за сигурност от Втората световна война насам. Историята на разузнавателния контекст на тези месеци – как Вашингтон и Лондон са събрали толкова подробна и точна информация за военните планове на Кремъл и защо разузнавателните служби на други страни не са им повярвали – никога досега не е била разказана в пълния ѝ вид.

Това е историята на един грандиозен успех на разузнаването, но и на няколко провала. Първо, за ЦРУ и МИ6, които са предвидили сценария на инвазията, но не са успели да предскажат точно резултата, като са приели, че бързото превземане на властта от Русия е предрешено. По-съществено, за европейските служби, които са отказали да повярват, че пълномащабна война в Европа е възможна в 21-ви век. Те са си спомнили съмнителния разузнавателен случай, представен за оправдание на инвазията в Ирак две десетилетия по-рано, и са се опасявали да се доверят на американците за това, което изглежда тогава като фантастична прогноза.

Най-важното е, че украинското правителство е било напълно неподготвено за предстоящата атака, като президентът Володимир Зеленски е прекарал месеци в отхвърляне на все по-настоятелните американски предупреждения като паника и в потушаване на последни опасения сред собствения си военен и разузнавателен елит, която в крайна сметка прави ограничени опити да се подготви зад гърба му.

Четири години по-късно, от тези събития могат да се извлекат много поуки за това как се събира и анализира разузнавателна информация. Може би най-важната от тях, тъй като светът изглежда по-непредсказуем от всякога в съвременната история, е, че е опасно да се отхвърля даден сценарий, само защото изглежда извън рамките на рационалното или възможното.

"Смятах, че доказателствата, които им представихме, бяха неопровержими. Не е като да сме скрили нещо, което, ако бяха видели, би променило всичко“, посочва Джейк Съливан, съветникът по националната сигурност на Байдън, за това защо европейските съюзници не са повярвали на американците.

ЦРУ е открило много за плановете на Путин да нападне Украйна, но едно нещо, което никога не е било ясно, е кога точно е взел решението да се впусне в тази авантюра. Преглеждайки доказателствата по-късно, като детективи на местопрестъпление, някои от анализаторите на агенцията са посочили първата половина на 2020 г. като най-вероятния момент.

През тези месеци Путин приема конституционни поправки, за да си гарантира оставането на власт и след 2024 г. След това, затворен в изолация в продължение на месеци по време на пандемията от Covid, той поглъща книги за руската история и размишлява върху своето място в нея. През лятото, насилственото потушаване на протестното движение в съседна Беларус остави президента Александър Лукашенко по-слаб и по-зависим от Кремъл от всякога. Това отваря възможността Лукашенко да бъде принуден да позволи използването на беларуската територия като отправна точка за инвазия.

Първите признаци за този план се появяват през пролетта на 2021 г., когато руските войски започват да се струпват по границите на Украйна и в Крим, уж за учения. САЩ получават информация, че Путин може да използва годишната си реч, насрочена за 21 април, за да обоснове военни действия в Украйна. Когато Байдън е информиран за тази разузнавателна информация седмица преди речта, той е толкова разтревожен, че се обажда директно на Путин. "Той изрази загриженост относно струпването на войски и призова за деескалация, както и предложи среща на върха в следващите месеци, за която знаехме, че ще бъде от интерес за Путин“, посочва Аврил Хейнс, директор на националното разузнаване на Байдън.

Когато Путин произнася речта си, тя се оказва много по-малко войнствена от очакваното, а ден по-късно руската армия обявява, че военните учения на границата са приключили. Изглежда, че предложението на срещата на върха е успяло да неутрализира заплахата, а когато двамата лидери се срещат в Женева през юни, Путин почти не споменава Украйна.

Четири седмици след срещата на върха в Женева Путин публикува дълго есе за историята на Украйна, в което се връща чак до IX век, за да докаже, че "истинският суверенитет на Украйна е възможен само в партньорство с Русия“.

Есето предизвиква учудване, но вниманието в Лондон и Вашингтон скоро е отклонено от хаотичното изтегляне от Афганистан. През септември руските войски започват ново натрупване по границите на Украйна; в рамките на един месец то достига мащаби, които са трудни за пренебрегване. Вашингтон събира нова информация за руските планове, по-подробна и много по-шокираща от тази през пролетта. Тогава се предполага, че Русия може да опита официална анексия на Донбас или, в най-максималистичния сценарий, да се опита да прокара сухопътен коридор през южна Украйна, свързващ Донбас с Крим. Сега изглежда, че Путин може да планира нещо по-голямо. Той иска Киев.