Украинка от Донбас: Ако можех, щях да разкъсам Путин със собствените си ръце

Тя е изтощена от това да бяга и се надява, че Украйна някак ще успее да удържи Русия, допълни агенцията.

“Страхувам се, че вече няма къде да избягам“, казва тя, а умората личи в гласа ѝ, докато разказва как единият ѝ син е в неизвестност след бойни действия, а другият вероятно е пленен от руската армия.

“Не можем просто да се оттеглим“, заяви Зеленски тази седмица. “Трябва да осъзнаем, че Донбас е част от нашата независимост… Не става въпрос за земята. Не става въпрос само за територии, а за хора“, добави той.

РУСНАЦИТЕ СА АТАКУВАЛИ, ДОКАТО ТЯ Е ДОЯЛА КРАВИ

Като безброй други градове и села из Украйна в Дзензеливка има така наречената Алея на героите с портрети на загинали войници. Местните жители се спират там всяка сутрин, за да почетат паметта им с минута мълчание.

“Много семейства са принудени да живеят в опасни условия, като често трябва да се справят с рисковани и нетрайни решения – включително намаляването на разходите им за здравеопазване и отопление“, съобщи съветът вчера, предава БТА.

Повече от 70 000 украински военнослужещи и цивилни остават в неизвестност във войната на Владимир Путин, заяви Киев, в допълнение към десетките хиляди убити украински войници.

Седейки във всекидневната си, тя си спомня за момент от началото на войната, когато намерила млад мъж пред дома си във Времивка, ударен от шрапнел. Като майка това ѝ се отразява особено тежко.

“Моля, кажете ми - как се прощава подобно нещо?“, пита тя.

Галина Попрядукина – на 65-годишна възраст, е напускала дома си три пъти, докато руската армия е навлизала все по-навътре в източната част на Украйна в продължение на четирите години на война, пише Ройтерс в аналитичен материал.

Контролът върху родната ѝ земя – източния регион Донбас, който обхваща индустриални райони на Донецка и Луганска област, е заложен в мирните преговори с посредничество на САЩ за прекратяване на войната, която е най-големият конфликт в Европа от Втората световна война насам.

Русия изиска Киев да ѝ предаде останалите 20% от Донецка област, които не е успяла да превземе. Украинският президент Володимир Зеленски отказа, въпреки, че сподели, че американските посредници са го посъветвали при закрити врати, че това ще е достатъчно за постигане на мир.

Попрядукина казва, че е дояла крави с приятелка, когато ракетите са започнали да летят на 24 февруари 2022 година - при руската инвазия. Тя с неохота се съгласила да напусне дома си по настояване на сина си, изоставяйки дома и добитъка си, който е бил жизненоважен за оцеляването ѝ.

След няколко месеца в западната част на Украйна тя се връща в Донецка област през лятото на 2022 година, но отново напуска през март миналата година заради офанзивата на руската армия. Когато руските сили са си проправили път към западните части на Днепропетровска област, тя отново се е преместила.

Сега живее в централната част на Украйна – на хиляди километри от родния си град Времивка в източната част , който към този момент е окупиран от руската армия. Украинските власти са ѝ предоставили изоставена разнебитена къща в малкото селище Дзензеливка.

Животът на Попрядукина отразява бавното, но упорито напредване на Русия през годините. Русия е окупирала една трета от страната, а Украйна описва това като много скъпо струваща офанзива през опустошена от бойни действия степ, в която цели населени места са заличени от картата.

Докато войските на Киев – превъзхождани по численост и по оръжие, успяват да удържат всеки потенциален пробив, Норвежкият съвет за бежанците сигнализира, че вътрешно разселените хора трудно оцеляват, тъй като помощта намалява, а с това и спестяванията им.

Попрядукина сподели, че веднъж е получила предложение да бъде прехвърлена в Полша: “Казах, че няма да напусна страната си“. Тя е обсебена от мисълта за съдбата на двамата си синове. Единият е бил лекуван в болница в обсадения град Мариупол, когато руската армия нахлула. Другият е обявен за изчезнал през 2023 година.