Убиват протестиращи по улиците и се пързалят към авторитаризъм, но седнали да учат Европа на „демокрация“

______________________________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Марко Рубио пристигна в Мюнхен с добре познатата американска поза: позата на учителя, гледащ отвисоко. Започва да става не просто смешно, но и доста досадно вече.

От трибуната на Мюнхенската конференция по сигурността държавният секретар на САЩ призова Европа да се присъедини към Америка в изграждането на „нов западен век“.

Речта беше поднесена като цивилизационно лидерство: Америка като моралния двигател на свободния свят, а Европа като партньор, който трябва да бъде подбутнат към дисциплина.

Това беше демонстрация на зашеметяващо дебелокожие, но и на жестока ирония. Положението пародийно напомня на руското биене в гърдите как освободили затворниците от Аушвиц, докато СССР по същото време е препълнен с лагери, от които Хитлер е взимал пример (ГУЛаг).

Докато Рубио поучава Европа за бъдещето на Запада, собствената му държава демонстрира в реално време какво се случва, когато една демокрация започне да се държи като държава на службите, страдаща от комплекс за величие.

Поне си беше издокарал лицето с подобаващо оранжево оцветяване. И не, нямам предвид тена му, защото е кубинец; имам предвид факта, че лицето му наистина е оранжево. Съжалявам, но кубинците не са оранжеви. Доналд Тръмп е. Това подмазване е взело тревожни параметри.

…

Има нещо особено гнусно в това да проповядваш свобода на словото, докато у дома разширяваш механизмите за наблюдение, сплашване и контрол върху разпространението на новини; забраняваш музейни експозиции, защото показват, че имало робство и т.н.

Никога не трябва да забравяме как Белият дом се опитваше да държи поучителен тон към Европа за свободата на словото и демокрацията, докато летищата на САЩ бяха (и все още са!) арена на проверки на телефоните и социалните медии на посетителите – ако са писали против цар Тръмп, ги връщат на границата. Идеологическо подозрение на всеки километър…

Ако Рубио иска „нов западен век“, може би трябва да започне с това да гарантира, че Америка все още прилича на Западна държава.

Речта на Рубио в Мюнхен в общите си линии беше предвидима. Съединените щати отново се представиха като незаменим пазител на либералния ред, като същевременно призоваха Европа да поеме по-голяма част от тежестта: военно, икономически и политически. Посланието беше облечено във възвишен език за обща цивилизация, обща история и обща демократична мисия. Но европейските лидери не аплодираха точно като ученици, благодарни за урока.

Докладите, изчетени в Мюнхен, показаха видима съпротива сред европейските представители срещу все по-идеологическия тон на Вашингтон (който изглежда по-малко насочен към изграждане на съюзи и повече към възстановяване на американското първенство).

2026 г. не е 1996 г. Европа не се сблъсква със стабилна, предвидима Америка. Тя се сблъсква с Америка, която все повече изглежда като нестабилна суперсила, бореща се да остане демократична. Няма как да настоява да бъде третирана като демократичен пример.

Риториката на Рубио се опира на мита за Америка като върховното общество на свободното слово: шумният, открит пазар на идеи, който контрастира с европейските регулации, бюрокрации и политическа предпазливост.

Но реалността вече е в обратната посока. Съединените щати не разширяват свободата на словото, а я стесняват. Чрез сплашване, наблюдение и институционален натиск. Ефектът е, че… хората научават какво не трябва да казват. Те накъдето са тръгнали, ние – както се казва – оттам се връщаме. Ние (източноевропейците и най-вече ние, българите) можем тях да учим.

От тях се очаква на митницата да покажат телефоните си, историята на социалните си мрежи, личните си съобщения. За идеологически скрининг. В държава, която претендира да е центърът на свободата, политическата лоялност започва да се превръща в гранично изискване.

И после Рубио лети до Мюнхен, за да изнесе лекция за западната свобода.

Човек неволно започва да се пита дали европейските лидери не са били помолени да си покажат телефоните, преди да им позволят да слушат „лекцията“.

Лицемерието става невъзможно за игнориране, когато човек погледне какво се случва по американските улици.

През последните седмици федералните имиграционни операции в Минесота ескалираха до смъртоносни инциденти. Двама цивилни бяха убити по време на протести. Говорят, че ще арестуват опасни престъпници, а масово арестуват сладоледаджии, градинари и работници, живеещи от десетилетия в страната, докато Тръмп помилва и пуска от затвора истински наркотрафиканти.

Федералното „прилагане на закона“ започна да се влива в ежедневния живот, включително в училищата. Учители и родители в Минесота описват град, в който страхът виси „като мъгла“, учениците изчезват от класните стаи, семействата избягват да водят децата си на училище, а децата се научават да свързват сирените с опасност, а не със сигурност и помощ.

Цели училищни райони съобщават за рязък скок на отсъствия, свързан с операциите на ICE.

И всичко това, докато…

… Вашингтон продължава да говори на Европа за свобода и демокрация?

Нивото на наглостта взе гнусни размери.

Европа няма нужда от лекция, а от надежден партньор. В Мюнхен Фридрих Мерц директно заяви, че старият световен ред „вече не съществува“.

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте приветства това, което нарече голяма „промяна в мисленето“ на Европа относно отбраната. Европейските държави вече се пренастройват и се превъоръжават.

Украйна пък беше върховният контраст. Европа живее до войната. Европа поема бежанските потоци, енергийните шокове, заплахите от саботажи и кампаниите за дестабилизация.

И все пак американският политически елит пристига в Мюнхен и поучава Европа, докато вътрешното управление в САЩ все повече прилича на параноична машина за лична властова сигурност.

Пристига в Мюнхен и поучава Европа, докато самопровъзгласилият се лидер на свободния свят все повече се държи като режим, който се страхува от собствените си хора.

Пристига в Мюнхен и поучава Европа, докато се опитва да извива ръцете на Украйна да капитулира. И то докато се фукат, че Оранжевият им лидер бил прекратил някакви измислени „осем войни“. Има видео, на което се вижда как Кая Калас едва се сдържа да не прихне да се смее, като чува за пореден път тая глупост с осемте войни.

Съединените щати искат да поучават Европа за някакви си „демократични ценности“, докато същите тия „демократични ценности“ ги изпразват от всякакво съдържание у дома. Искат да проповядват свобода на словото, докато ти изискват паролата за телефона на летището (не за да видят дали си планирал тероризъм, а дали си споделил карикатура на Тръмп!!!). Искат да изнасят лекции за върховенство на закона, докато не спират да произвеждат сцени, напомнящи вътрешна окупация. Искат да претендират за морално лидерство, докато третират несъгласието като анти-патриотизъм и някаква анти-лоялност (към „Върховния лидер“).

И искат Европа да кимне учтиво и да благодари за урока. Как пък не!

Мюнхен 2026 (за съжаление) беше нещо повече от конференция за сигурност. Беше проблясък за това как изглежда новата трансатлантическа реалност: Европа още по-ясно осъзна, че САЩ не са само суперсила, а са и РИСКОВ ФАКТОР.

_________________

„Ние вярваме в свободата на словото с отговорност“.

Радослав Сикорски,
министър на външните работи на Полша по повод опитите на САЩ
да насилят визията си за „свобода на словото“ върху Европа.