Ивайло Христов получава „Наградата на София“ на 30-ия „София филм фест“, информират от „Арт фест“.
По думите им актьорът и режисьор е завоювал отдавна своето място в сърцата на българската публика, проследила ролите му в киното, на театралната сцена, режисьорските му творби.
Последвайте канала на
„За няколко поколения възпитаници на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ той е любим преподавател, ментор и приятел. С дългогодишна кариера, изградена с последователност, художествена смелост и гражданска позиция, той очарова зрителите с характерния си фин психологизъм и силно присъствие“, допълват от екипа на фестивала.
Завършил актьорско майсторство в НАТФИЗ, в класа на проф. Сашо Стоянов, Христов посвещава значителна част от професионалния си път на театралната сцена и на киното. Като режисьор печели признание с филми, които съчетават хумор, социална чувствителност и дълбок човешки поглед, сред които се откроява „Каръци“, отличен с множество национални и международни награди.
В своята преподавателска работа остава верен на принципите за искреност и професионална дисциплина, като вдъхновява нови поколения актьори със своя опит, отдаденост към изкуството и уважение към публиката. В неговата работа присъстват внимание към детайла, искреност в изразяването и стремеж към автентичност.
„С житейското помъдряване и натрупан опит почти неизбежно се появи и изкушението за авторство. Заклет читател и син на учителка по литература, майстор на лакардиите и шегите, които обаче сипе пестеливо – как да не пожелае да разкаже историите си? Ръководител на класове в НАТФИЗ и сам чувствително попиващ от околните с умение за импровизация – как да не поиска да управлява процеса? И Ивайло Христов се обърна към режисурата, предизвикателство за умните актьори, и към препъникамъка на сценаристиката, които преодоля с лекота, топлота и усмивка, без да спестява социалните нотки във филмите си – първо с „Емигранти“, 2002 (заедно и по сценарий на Людмил Тодоров), после вече самостоятелно с „Приятелите ме наричат Чичо“, 2006; „Стъпки в пясъка“, 2010; „Каръци“, 2015; „Страх“, 2021; и „Любоф“, 2025. Не направи грешката да поеме главните роли в авторските си филми, опря се основно на черно-бялото изображение и умела операторска работа (Емил Христов, сега и Орлин Руевски), интегрира свои и чужди талантливи студенти и алумни. Така Ивайло Христов умело дирижира набор от теми и емоции, близки и познати на съвременника ни - миграция, неадаптивност, периферност, копнеж, неосъщественост. Те обаче неизменно откликват в сърцето заради простичкото си, но непренебрежимо достойнство – хуманност. С любов и нежност към герои и публика, подправени с щипка незлоблив хумор“, се казва в част от специалния текст, който ще бъде публикуван в каталога на 30-ия „София филм фест“, подготвен от киноведа Петя Александрова.
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)