Разследването води до едно име – Орденът на Слънчевия храм (Order of the Solar Temple), езотерична организация, чиито вярвания прерастват в една от най-зловещите трагедии, свързани с религиозни движения в края на XX век.
Началото: Мистицизъм, тамплиери и „висше измерение“
Организацията привлича предимно заможни и образовани хора – лекари, архитекти, бизнесмени.
Срещите са добре организирани, с впечатляваща сценография, тайни ритуали и силно изразена йерархия. Зад фасадата на духовно братство обаче постепенно се изгражда строга система на контрол и изолация.
1994 г.: Първата вълна на ужаса
През октомври 1994 г. светът научава за първия масов инцидент. В Швейцария и Канада са открити телата на 53 души. Част от сградите са подпалени умишлено. Жертвите са облечени в ритуални наметала, подредени в кръг или в символични пози.
Разследванията показват, че не всички смъртни случаи са доброволни. Някои от членовете са били простреляни или упоени, преди телата да бъдат подпалени. Сред загиналите има и деца.
Люк Журе и Жозеф Ди Мамбро също са сред мъртвите.
1995–1997 г.: Трагедията продължава
Въпреки шока от първите разкрития, трагедиите не спират.
Случаят предизвиква международен дебат – къде свършва религиозната свобода и къде започва опасната манипулация? И как интелигентни, финансово стабилни хора могат да бъдат убедени, че смъртта е „космически преход“?
Манипулация, страх и апокалипсис
Наследството на един култ
Днес Орденът на Слънчевия храм остава пример за това колко опасна може да бъде комбинацията от харизматично лидерство, мистицизъм и апокалиптична идеология. Случаят често се споменава редом с други трагични култови движения от XX век, пише Vesti.bg.
Историята продължава да бъде обект на документални филми, книги и журналистически разследвания, защото зад нея стои въпрос, който остава болезнено актуален.
В средата на 90-те години Европа и Канада са разтърсени от поредица от мистериозни пожари, ритуални сцени и десетки тела, открити в подредени кръгове, облечени в церемониални одежди.
Орденът е основан през 1984 г. в Женева от белгийския лекар и хомеопат Люк Журе и френския бижутер Жозеф Ди Мамбро. Двамата изграждат учение, което смесва християнска символика, легенди за рицарите тамплиери, астрология, идеи за прераждане и апокалиптични пророчества.
Лидерите убеждават последователите си, че човечеството е в упадък и че предстои катастрофален край на света. Спасението, според тях, е „транзит“ към по-висше ниво на съществуване – духовно пътуване към звездата Сириус, което може да бъде осъществено чрез ритуална смърт.
През декември 1995 г. във френските Алпи, в района на Веркор, са открити телата на още 16 души, отново при сходни обстоятелства.
През март 1997 г. в Канада умират още 5 последователи, включително деца.
Общият брой на жертвите достига около 74 души.
Според експерти по нови религиозни движения, Орденът на Слънчевия храм използва класически механизми на психологическо влияние – създаване на чувство за избраност, изолация от външния свят, внушаване на страх от глобална катастрофа и обещание за „висше спасение“.
Допълнително напрежение се появява, когато част от членовете започват да поставят под съмнение финансовите операции и пророчествата на лидерите. Някои изследователи смятат, че част от убийствата са били извършени именно за да се предотврати разпад на организацията.
)