Според учените, има няколко белега, по които може да се разпознае дали една организация е култ или секта.
Контролът може да включва изолация от близки, финансов натиск и психологически или сексуални злоупотреби. Целта обикновено е укрепване на властта на лидера - дори когато това вреди на отделни членове или на техните семейства, пише dir.bg.
Освен злоупотребите с членовете, на тях често им се втълпява, че не са достатъчно добри или че не могат да решат сами пречките пред духовното им израстване.
Отстрани изглежда трудно разбираемо защо някой би се включил в подобна структура. Изследванията обаче показват, че мотивите често са комплексни.
Манипулативните техники също играят ключова роля - обещания за духовно израстване, специален статус или "спасение" могат да поддържат ангажираността. В много случаи става дума за постепенен процес, при който контролът се затяга с времето.
Децата, израснали в групи с висок контрол или култове, често се сблъскват със забрани за достъп до масовото образование.
Култовете често се стремят да използват ресурсите си, за да се превърнат в таен или явен фактор в обществото.
Например, гуруто Ошо инфилтрира малък град в Орегон с последователите си през 80-те години на миналия век и на практика превзема полицията в него.
Историята познава редица култове, станали известни с насилие и масови самоубийства.
Подобно на други секти, Джоунс започва от една религия, но в последствие прави свои добавки. Преди масовото самоубийство гуруто твърдял, че той е прероденият Исус, Ганди, Буда и Ленин.
Случаят с Дейвид Кореш и обсадата в Уейко, Тексас, през 1993 г. също завършва трагично, с десетки жертви след продължителен конфликт с федералните власти.
Изследователите коментират, че макар сектите и култовете да ползват тоталитарни похвати, да се възползват финансово, сексуално и психологически от членовете си, то напускането е изключително трудно.
В крайна сметка, определящият фактор не е дали дадена група е религиозна или идеологическа, а степента на контрол, липсата на прозрачност и готовността ѝ да постави лидера над благополучието на хората.
Сектата или култът обикновено се описва като група, обединена около силна преданост към личност, идея или идеология. Макар да няма универсално приета дефиниция, експертите са единодушни - ключовият елемент не е религиозната доктрина, а степента на контрол и психологическа манипулация над членовете.
Според анализи, на организации като Cult Education Institute, сектите се отличават с авторитарно управление, липса на отчетност и системно потискане на критичното мислене. В центъра почти винаги стои лидер или малка група, които определят правилата и изискват абсолютна лоялност.
Сред характерните признаци са нулева толерантност към въпроси и критика, липса на прозрачност относно финанси, насаждане на страх от "външния свят" и убеждението, че напускането на организацията е дълбоко погрешно. Често се създава усещане, че лидерът е единственият източник на "истината".
Някои хора не осъзнават, че групата има култов характер. Други търсят принадлежност, подкрепа или смисъл в период на лична несигурност. Социалната изолация след присъединяването засилва зависимостта от групата и прави напускането трудно.
Изолацията от външния свят е ключова стратегия за поддържане на властта и идеологическото влияние върху членовете - включително върху непълнолетните. От Cult Education Institute посочват, че ограничаването на контактите с външни институции - училища, социални служби, дори разширено семейство - е честа практика.
В много случаи обучението се извършва или вътрешно в общността или чрез строго контролирано домашно образование. Учебното съдържание може да бъде пречупено през идеологията на групата, а критичното мислене - обезкуражавано. Това създава зависимост от вътрешната система и затруднява интеграцията в по-широкото общество.
Последствията често се проявяват по-късно - при опит за напускане на групата или при необходимост от включване в традиционната образователна или трудова среда. Липсата на формално признато образование, социални умения и достъп до външна подкрепа може да се превърне в сериозна бариера пред самостоятелния живот - нещо, доста полезно за сектата.
Затвореният характер и строгата дисциплина правят култовете трудни за изследване. Затова голяма част от наличната информация идва от бивши членове - а техните свидетелства варират от травматични до, в редки случаи, положителни. Ако групите са по-малки, то за тях може да се разбере едва след по-значимо събитие или новина, свързана с тях.
През 60-те години Чарлз Менсън създава групата "Семейството", чиито членове извършват серия убийства, включително на актрисата Шарън Тейт. Менсън използва харизмата си, за да проповядва разпалването на расова война в САЩ. Достъпът му до опиати и музикалния му талант привличат доста хипари към движението му.
Джим Джоунс основава движението "Народен храм" и премества последователите си в Гвиана. През 1978 г. 913 души, включително 276 деца, извършват масово самоубийство в джунглата на Гвиана, а американският конгресмен Лио Райън и четирима негови придружители са били застреляни при опита си да се качат на самолет на пистата в Порт Каитума.
През 1997 г. 39 членове на "Райските порти" (на английски Heaven's Gate) се самоубиват в Калифорния, вярвайки, че ще се присъединят към извънземен кораб. Култистите считат, че кометата Хейл-Боп всъщност е гигантско НЛО, което може да отведе душите им до по-добро място.
Орденът на Слънчевия храм пък е потайна група, която привлича предимно заможни и образовани хора - лекари, архитекти, бизнесмени. Тя натрупва голямо влияние и разполага с луксозни хижи в Швейцария. Сектата достига до 600 последователи, сред които и много швейцарски общественици.
Това не пречи в средата на 90-те години да се отприщи същинска вълна от насилие. През 1994 г. 23 членове на култа се самоубиват и убиват в Швейцария. На следващата година загиват още 14. През 1997 година се самозапалват още 5. И при трите случая сред убитите има и деца.
Бивши членове често описват чувство на объркване и загуба на идентичност. Възстановяването включва изграждане на нови социални връзки и преосмисляне на личните ценности. Въпреки това, изследванията показват, че с времето много от напусналите успяват да възстановят чувството си за автономия и да изградят по-стабилен и оптимистичен мироглед.
)