Японски учени установиха защо спим лошо през първата нощ на ново място

Невротензинът влияе на телесната температура, чревната активност и активира мозъчни региони, произвеждащи допамин – невротрансмитер, който ни държи нащрек, поясняват учените.

В резултат мишките оставали по-будни през първата нощ. Когато учените блокирали тези неврони или им попречили да освобождават невротензин, мишките спали спокойно, както в познатата среда.

Изследователи от Япония са проучили т.нар. „ефект на първата нощ“ - трудното и неспокойно заспиване на ново място, и смятат, че са открили причината за това явление, се казва в статия, публикувана в списание Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS).

На почивка или командировка – често първата нощ на ново място е неспокойна, като човек заспива трудно, върти се и се събужда многократно. Обикновено от втората нощ нататък сънят ни се нормализира. Учени смятат, че причината за това се крие в нашето „животинско“ наследство. Животните също проявяват този „ефект на първата нощ“: когато се озоват в непозната среда, те остават по-дълго будни, за да проверят за опасности и да се защитят от потенциални хищници.

Изследователи от Университета на Нагоя, Япония, са наблюдавали мозъка на мишки, когато те спят на познати и непознати места. Учените се фокусирали върху т.нар. амигдала – мозъчна област, която обработва емоции и страх - и върху съседни области, свързани с бдителността и съня. Откритието на учените е, че по време на първия сън в непозната среда активността на определена група неврони се увеличава значително.

Подобна верига съществува и при хората и вероятно обяснява „ефекта на първата нощ“: мозъкът ни създава леко състояние на бдителност дори докато спим. Това ни предпазва от потенциални опасности и води до повърхностен, неспокоен сън. След като се аклиматизираме, активността на тази мозъчна верига намалява и качеството на съня ни се подобрява, допълва изследването, цитирано от БТА.