Васил Терзиев: Направихме немислимото - не подписахме договори под натиск

В интервю за “24 часа” той определи този процес като тест не само за администрацията, но и за способността ѝ да отстоява публичния интерес в среда, в която години наред са се повтаряли едни и същи вредни практики.

„За нас беше важно да спестим няколкостотин милиона на софиянци“, подчерта той, като посочи, че очакванията са ефектът да надхвърли 200 млн. евро.

„Ще удържим на натиска, ще си отстоим позициите и ще постигнем това, което за мен беше важно - да не натоварваме джоба на софиянци“.

„Всичко, свързано с чистотата, е централна тема и ще има видими подобрения до края на мандата“, обеща кметът.

Като основни проблеми кметът открои нерегламентираното изхвърляне на отпадъци, графитите и замърсяването от строителни обекти.

„По-важно е дали с всяка една смяна нещата се ускоряват и започват да работят по-ефективно“, коментира той.

„С всеки изминал ден тази администрация става все по-бърза в реализирането на идеите и все по-близо до гражданите“, заяви той, допълвайки, че „всяка кадрова промяна е била нужна и оправдана“.

По отношение на транспорта и инвестициите кметът очерта по-широката рамка на решенията, които се вземат между ограничени ресурси, натиск за краткосрочни мерки и необходимост от дългосрочна устойчивост.

„Трябва да се гледа дългосрочно“, категоричен бе Терзиев.

Той даде за пример развитието на метрото като ключов елемент от системата на градския транспорт, който може да намали трафика и да подобри качеството на живот.

„Метрото трябва да бъде приоритет на всяка администрация, защото то е гръбнакът на градския транспорт“.

В същото време предупреди, че възможностите за финансиране далеч не са неизчерпаеми:

„Нямаме неограничени възможности за допълнителни приходи и не може да разчитаме на изключително голяма щедрост от държавата“.

Кметът коментира и развитието на Витоша, като призна, че напредъкът е затруднен от липсата на координация между институциите, но заяви, че общината ще продължи да работи по темата.

„Не сме се отказали от нищо. Това само увеличава амбицията да намерим път и няма да се откажем“, сподели кметът.

„Дарил съм милиони за всякакви каузи. Светът не се променя с още една къща или яхта, а с инвестиции в образование и помощ към другите“, заяви той.

Столичната община отказа да сключи неизгодни договори за почистването на София въпреки сериозния институционален и пазарен натиск - ход, който според кмета Васил Терзиев бележи повратен момент в управлението на града.

„Направихме немислимото - не подписахме договори под натиск, осигурихме услугата навсякъде и защитихме интереса на софиянци“, заяви Терзиев.

Той подчерта, че става дума за процедура, която засяга милиони публични средства и ключова услуга за града, а изборът да не се сключат договори при предложените условия означава поемане на риск - както управленски, така и политически. По думите на кмета обаче именно това е било необходимо, за да се прекъсне модел, който натоварва бюджета на София.

Терзиев определи темата за чистотата като централен приоритет на управлението си и като въпрос за качеството на живот, градската среда и усещането за ред. Затова и подходът, по думите му, не се изчерпва с нови договори, а включва контрол, организация и промяна в поведението.

„Има 3 неща, които ме изкарват от равновесие - хвърленият едрогабаритен отпадък, графитите и калта“, сподели Терзиев, подчертавайки, че борбата с тях изисква едновременно по-строг контрол и по-добра организация на услугите.

Паралелно с това в интервюто си кметът защити и кадровите промени в екипа си - тема, която често се превръща в политически аргумент срещу управлението. Според него обаче те са част от процес на изграждане на работеща система, а не признак на нестабилност.

В този смисъл Терзиев описва администрацията като структура в процес на трансформация - от бавна и фрагментирана към по-оперативна и ориентирана към резултати.

Терзиев разказа повече и за мотивацията зад участието му в публичния живот и разбирането му за успех. Той подчерта, че ролята на хората с възможности не е да акумулират ресурси, а да ги използват за обществена промяна.