Той посочи, че Европа в момента е изправена пред стратегически избор – или да остане в орбитата на САЩ и под американския ядрен чадър, или постепенно да се ориентира към по-тясно сътрудничество с Китай.
Документът за участие на България в т.нар. Съвет за мир на президента на САЩ Доналд Тръмп, подписан от министър-председателя в оставка Росен Желязков, няма да бъде внесен за ратификация в рамките на 51-вото Народно събрание. Това не означава, че страната ни е страна по международно споразумение, тъй като инициативата все още няма международноправен характер. Това заяви политологът доц. Искрен Иванов в интервю за Нова телевизия.
По думите му към момента не може да се говори за международен договор, тъй като Сенатът на Съединените щати все още не е ратифицирал подготвяната от Доналд Тръмп инициатива.
Той обясни, че появата на подобен формат е следствие от селективното прилагане на международното право през последните две десетилетия – след атентатите от 11 септември 2001 г., анексията на Крим през 2014 г. и конфликтите в Близкия изток след 7 октомври 2023 г. „В един момент държавите започнаха да търсят механизми, чрез които да заобикалят съществуващите правила“, посочи политологът.
Според доц. Иванов в краткосрочен план инициативата по-скоро има икономически характер и цели стратегическо ограничаване на опонентите на САЩ. В дългосрочен план обаче, ако проектът успее да изгради институционален, отбранителен и икономически капацитет, той може да се превърне в геополитически противовес на формати като БРИКС. „Историята ни учи, че без реален капацитет подобни формати се провалят – пример за това е Обществото на народите, което не успява да предотврати Втората световна война“, напомни той.
По въпроса дали подобна инициатива е добра за България, доц. Иванов подчерта, че в политиката няма добри или лоши решения, а прагматични и непрагматични. Според него всичко зависи от бъдещето на евроатлантическото единство. „Ако Европейският съюз се реформира и НАТО надживее тази американска администрация, участието на България в тази инициатива едва ли ще има дългосрочно значение. Ако обаче евроатлантическото единство се разклати, последиците са трудно предвидими“, предупреди политологът.
)