Официалните данни на НАП показват, че почти 100 хиляди души у нас имат повече от едно декларирано трудово правоотношение. Експерти обаче смятат, че това е само върхът на айсберга, тъй като голяма част от допълнителната заетост остава извън статистиката и се извършва в сивия сектор.
Темата беше обсъдена в предаването „Социална мрежа“ по NOVA NEWS с Георги Първанов от Българската конфедерация по заетостта. Според него регистрираните 100 000 по-скоро са хора, които работят на три места, а не само на две.
„Когато 1500–1600 лева са границата на работещата бедност, в голям град тези пари едва стигат за наем, сметки и храна. Именно тези хора най-често поемат втора или трета работа“, обясни Първанов.
Най-разпространените допълнителни дейности са таксиметрови услуги, гледане на деца, частни уроци и различни услуги, често без официална регистрация.
Работата на няколко места има сериозни последствия. Хората страдат от липса на сън, намалена концентрация и спад в ефективността. Според експерта служителите често дават пълния си капацитет само на едно от работните места.
В други страни се прилага т.нар. fractional work – легална работа на няколко места с частична заетост. Този модел е разпространен в Нидерландия, Полша, Румъния и Северна Македония, но у нас все още трудно намира място.
Средно 5% от работещите в ЕС имат допълнителна работа. В по-богатите държави този дял е 1–2%, докато в страни с по-нисък стандарт е значително по-висок.
„Както при компютрите и социалните мрежи – ще има трансформация. Част от позициите ще изчезнат, но ще се появят много нови“, смята той.
Общата картина показва, че допълнителната заетост се превръща в механизъм за оцеляване, но носи сериозни рискове за здравето, ефективността и дългосрочната устойчивост на пазара на труда.
„Реалният брой вероятно е поне двойно, дори тройно по-голям“, коментира той. Ниските доходи и инфлацията тласкат все повече хора към допълнителна заетост. По данни на Евростат около 12% от работещите в България попадат в категорията „работещи бедни“, а според синдикални оценки делът достига до 24%.
Пример за това е самотна майка, която работи като оператор през деня и сервитьор вечер – натоварване, което прави баланса между личен и професионален живот почти невъзможен. След пандемията и инфлационната вълна тенденцията към трета работа се засилва. Значителна част от вторичната заетост остава нерегламентирана. Една от причините е, че за допълнителна работа често се изисква съгласието на основния работодател. Това, според експерта, тласка хората и бизнеса към плащания „на ръка“.
Претоварването води до бърнаут, който все по-често се определя като „новата пандемия“, а работохолизмът започва да се разглежда като сериозен здравословен проблем. Изкуственият интелект вече променя пазара на труда и води до съкращения в някои компании. Според Първанов обаче това няма да означава масово изчезване на професии.
,fit(1280:720))
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)