Пламен Димитров: 256 хиляди души в България са работещи бедни

„Няма как, при такава разлика, българите да не усещат натиск, въпреки нарастващите доходи“, допълни той.

„Имаме най-високите цени на млечни продукти в ЕС за последните две години и половина. Това е недопустимо“, категоричен беше Димитров.

Според него възможно е картелно поведение на пазара:

Ако живеете сам в България, ви трябват поне 1526 лв. месечно, за да покривате базовите си разходи. За семейство с едно дете сумата нараства до 2748 лв., което е със 137 лв. повече спрямо миналата година. Това показват последните данни на КНСБ за издръжката на живота в страната.

„Цените в София са по-високи от националната средна стойност, но проблемът далеч не е ограничен до столицата. Парите за издръжка растат, но и в немалко сектори се увеличават заплатите. Въпросът е: доколко това води до по-висока инфлация?“, каза в ефира на Нова телевизия президентът на КНСБ Пламен Димитров.

„За последните 5 години средните доходи са се увеличили с 83% номинално, но реалното увеличение (след инфлация) е около 30%“, доабви той. „Цените на хранителните стоки у нас достигат 87% от средноевропейското ниво, докато доходите ни остават едва на 66% от средното за ЕС, изчислено по паритет на покупателната способност“, подчерта Димитров.

„Казвам го като предположение, но нека КЗК да го провери. Няма логично обяснение как нашето краве сирене стига до 10 евро за килограм, при положение че в Гърция продукцията е по-ефективна“, каза той. Идеята за създаване на държавни търговски обекти, известни като „народни магазини“, предизвиква разнопосочни реакции – от надежда до страх от връщане към централизирана икономика.

„Не виждам нищо лошо държавата да опита. Но за да функционира, трябва да има пазарна надценка. Иначе няма как да оцелеят. Днес някои вериги имат по 300% надценка спрямо цената от производителя – това не е справедливо“, посочи Пламен Димитров. По отношение на очакваното въвеждане на еврото, президентът на КНСБ обяви: „Очакваме от януари минималната работна заплата да бъде около 600 евро, а средната заплата вече е над 1200 евро. Това е част от плана за конвергенция“.

„Важно е обаче да не допускаме цените да изпреварват доходите – това ще подкопае ефекта от растежа“, категричен беше той. „256 000 души в България работят на минималната заплата – това са реалните работещи бедни. Около половин милион души са в зоната около минималната. Това не е нормално. Надявам се нещата да се променят“, заключи президентът на КНСБ.