За разлика от България Румъния не изпълнява критериите за влизане в еврозоната, заяви премиерът Илие Боложан

Румъния приключи 2024 г. с дефицит от 9,3 процента от БВП - най-високия в Европейския съюз, и коалиционното правителство на Боложан предприе миналата година серия от мерки за икономии с цел овладяването му.

Румънският премиер Илие Боложан заяви днес, че за разлика от България Румъния все още не изпълнява необходимите критерии за влизане в еврозоната, а основната пречка е завишеният дефицит, който трябва да бъде под 3 процента от брутния вътрешен продукт за присъединяване към зоната, съобщава телевизия Диджи 24.

Целта на Румъния за дефицита за тази година е 6,2-6,3 процента от брутния вътрешен продукт и би било добре политическите сили в страната да се съгласят на парламентарните избори през 2028 г. присъединяването към еврозоната да бъде приоритет, добави той.

"Що се отнася до присъединяването на Румъния към еврозоната, България изпълнява условията, свързани с компонента за дефицита. Както знаете, Румъния имаше през последните години много големи дефицити. Докато не достигнем ниво на дефицит, което да бъде под 3 процента, този въпрос не е на дневен ред. Намираме се в процес на намаляване на дефицита. Целта за тази година е около 6,2-6,3 процента и сме се ангажирали да намалим този дефицит до зоната около 3 процента до 2030 г.", заяви Боложан на съвместна пресконференция с германския канцлер Фридрих Мерц в Берлин.

"Смятам, че темата, свързана с присъединяване на Румъния към еврозоната, е тема, която може да бъде базисна в Румъния на парламентарните избори през 2028 г., когато политическите сили биха могли да постигнат споразумение за този приоритет, каквото беше постигнато преди години, когато се присъединихме към ЕС и НАТО", обясни румънският премиер в отговор на въпрос кога Румъния ще стане член на еврозоната.

Според публикувани вчера данни на Министерството на финансите Румъния е завършила 2025 г. с бюджетен дефицит от 7,65 процента от БВП или около 146 милиарда леи (28,64 милиарда евро), съобщава БТА, като отбелязва, че той е по-малък от целта за 8,4 процента, с която правителството се ангажира пред Европейската комисия през есента на миналата година.