Димитър Радев: Новият баланс на БНБ отразява пълноценното ни функциониране в еврозоната

"Балансът е структуриран изцяло по методологията на Европейската централна банка и е напълно съпоставим с балансите на останалите национални централни банки в еврозоната", допълва той.

В същото време той дава ясна представа за ликвидната позиция на банковия сектор чрез задължителните и свръхрезервите на търговските банки и тяхното взаимодействие с операциите на централната банка.

От началото на годината Българската народна банка публикува нов формат на своя баланс, отразяващ присъединяването на България към еврозоната и пълноценното ѝ участие в Евросистемата.

Това каза за БТА управителят на БНБ Димитър Радев, който е и член на Управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ). Промяната следва методологията на Европейската централна банка и осигурява по-голяма прозрачност, съпоставимост и яснота за активите, пасивите и ликвидната среда в страната, посочва още Радев. Новата рамка на отчетност заменя публикациите на управленията „Емисионно“ и „Банково“, които бяха представяни на страницата на институцията преди влизането на страната ни в еврозоната.

България влезе в паричния съюз със стабилна финансова позиция, увеличени златни резерви - включително след покупката на допълнителни количества злато през 2025 г. - и с позиция на нетен кредитор в рамките на Евросистемата, отразяваща счетоводните и разчетните ѝ отношения в общата парична система, допълни управителят на БНБ. Увеличеният размер на баланса е израз на разширената роля на БНБ като активен участник в общата парична политика на еврозоната. Новият баланс служи като важен ориентир за финансовите пазари и обществото и е институционален знак за по-дълбоката интеграция на България в единния паричен съюз, отбелязва Радев.

"Новият баланс ще се публикува на седмична, месечна и годишна база. Към момента са публикувани седмичните балансови данни, а месечните и годишните публикации предстои да бъдат въведени в съответствие с практиката на Евросистемата. Това е естествена и логически последователна стъпка след присъединяването на България към еврозоната", каза Радев.

Относно как това подпомага разбирането на новия формат, шефът на БНБ обяснява, че става чрез публикуването на подробна методическа информация към баланса като установена практика, по аналогия с подхода на Европейската централна банка. "Тя разяснява съдържанието на основните балансови позиции, логиката на тяхното представяне и връзката им с операциите на Евросистемата. Целта е да се осигури ясна, съпоставима и разбираема информация за широк кръг ползватели", обяснява той.

Така по негови думи балансът предоставя систематизирана и икономически съдържателна картина на активите и пасивите на централната банка. Чрез него може, в обобщен вид, да се проследи и касовата позиция на държавата, тоест наличните ѝ парични средства, доколкото балансът отразява размера на фискалния резерв.

"Балансът отразява начина, по който решенията по паричната политика на Евросистемата се пренасят към националната финансова система. Динамиката на основните балансови позиции показва ефекта от операциите по предоставяне и абсорбиране на ликвидност, участието на БНБ в общите инструменти на паричната политика и разчетите между националните централни банки в рамките на Евросистемата", казва Радев.

"Балансът изпълнява и важна информационна функция за финансовите пазари и за по-широката общественост. Той предоставя цялостен и прозрачен ориентир за оценка на паричните условия, ликвидната среда и институционалната позиция на БНБ в рамките на еврозоната като цяло, обяснява той, като допълва, че това подпомага формирането на пазарни очаквания и допринася за по-висока степен на предвидимост и доверие в провежданата парична политика.

"Това отразява съществено увеличената институционална роля на БНБ след присъединяването към еврозоната. Балансът вече включва елементи, които не съществуваха при валутния борд - участие в общата парична политика, в евробанкнотната емисия и в разчетите между централните банки от Евросистемата. Тези позиции са характерни за всички национални централни банки в еврозоната и имат структурен, а не временен характер", казва още той.

По-големият размер на баланса на БНБ не бива да се възприема като нещо необичайно или притеснително. По думите му това е напълно логичен резултат от членството на България в еврозоната и от включването ѝ в значително по-мащабна парична система. Разширеният баланс отразява по-широкия обхват на дейността на централната банка и новите функции, които тя изпълнява като част от Евросистемата.

В този контекст, обяснява Радев, и ролята на БНБ се променя по естествен и предвидим начин. От институция, чиято основна задача дълги години е била поддържането на конкретен валутен режим, тя се превръща в активен участник в общата парична политика на еврозоната. БНБ вече управлява своя баланс в рамките на Евросистемата, участва във вземането на решения и носи отговорност за прилагането на паричната политика и за поддържането на финансовата стабилност в България.

Управителят на централната банка посочва, че новият баланс се вписва напълно в по-широката картина на въвеждането на еврото у нас. Според него той е институционалното отражение на добре подготвен и последователно реализиран процес на присъединяване към еврозоната. България влиза в паричния съюз със стабилна финансова позиция, увеличени златни резерви – включително след покупката на допълнителни количества злато през 2025 г. – и с позиция на нетен кредитор в рамките на Евросистемата, която отразява счетоводните и разчетните отношения на страната в общата парична система.

Основното послание към обществото, подчертава Димитър Радев, е че новият баланс е доказателство за пълноценното функциониране на България като част от еврозоната. Той е израз на по-дълбока интеграция, по-широка институционална роля и по-високо ниво на отговорност. Българската народна банка продължава да изпълнява своите функции със същата стабилност и експертиза, но вече в рамките на една по-голяма и утвърдена европейска парична система.