Клоунски авторитаризъм. Импулс без спирачки

Това е повърнато в личната му социална медия „Трут сошъл“.

…

АКО изобщо се окаже възможно достигане на адаптация в рамките на едно поколение…

_____________________________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

„Те си играят на семейство, докато аз управлявам квартала. Всички знаят, че в стаята има само едно ТАТЕНЦЕ… Насладете се на малката си сделка. Татенцето е заето да печели!“

Това не е сатира, нито е пародия; и колкото и да прилича на меме… не е.

Това е истинската картина на мозъка на Доналд Тръмп – президент на САЩ, които имат най-силната (поне на документи) армия, най-силната (засега) икономика, ядрени оръжия (майко мила!) и претенции да управляват света.

Ето пълния цитат, в целия му „блясък“:

Доналд Дж. Тръмп (@realDonaldTrump)

Чувам, че „Лъжкинята“ Урсула и индийската група подписват т.нар. „Майката на всички сделки“. ТОЛКОВА СЛАДКО! 👶🍼

Те си играят на семейство, докато аз управлявам квартала. Всички знаят, че в стаята има само едно ТАТЕНЦЕ – и той в момента седи в Овалния кабинет и прави Америка ОТНОВО БОГАТА!

ЕС е толкова разорен, че им се наложи да се молят за „Майка“ – вероятно защото не могат да си плащат собствените сметки! Казах на Индия: „Искате сделка? Първо платете 50% данък-Татенце (мита)!“ А сега тичат към Брюксел? УСПЕХ! Това е пълна катастрофа, която тепърва предстои.

Моите сделки са огромни, те са физически, те са ПРЕКРАСНИ.

Тяхната сделка изглежда като училищен научен проект.

Насладете се на малката си „Майка“-сделка, хора. Татенцето е заето да печели! 💰

#DealDaddy #MAGA2026“

…

Това е президентът на Съединените щати, дами и господа, който публично говори за съюзници, търговия и глобална власт. С език, който свежда дипломацията до училищна йерархия, еротична доминация и инфантилно унижение.

Казах „еротична доминация“, защото в английския език думата „татенце“ има едно много „по-друго“ и специфично значение. Сещате се какво му е в главата и защо „документите Епстийн“ са така грижливо скривани.

Не мисля, че тази загуба на сдържаност (и разсъдък) е видима само за критиците. Тя започва тихо да тревожи и съюзниците на Тръмп.

Според множество дипломатически източници словашкият премиер Роберт Фицо (политик, който трудно може да бъде обвинен в либерална свръхчувствителност и често е описван като благосклонен към Тръмп) е напуснал частна среща с президента на САЩ дълбоко разтревожен.

Толкова разтревожен, че по информация на неедна медия е предупредил други европейски лидери за психологическото състояние на Тръмп.

Публично Фицо омаловажи опасността, защото все пак се числи в лагера на Тръмп и Путин. Но „на четири очи“ направи онова, което дипломатите правят, когато усетят опасност: предупреждава другите.

Дори приятелски настроени лидери започват да си разменят тихи предупреждения… Нещо се е променило. Оранжевия е станал прекалено опасен.

Тук стигаме до един момент, който самият Тръмп ни сервира. Публично.

В скорошен разговор с журналисти той разпалено и с типичния си тръмпов патос разказа как баща му бил имал „един проблем“. После спря, видимо зацикли, посочи си челото и се обърна към прессекретарката Левит: „Как му казваха?“, я попита. Тя му подсказа думата: Алцхаймер. Тръмп кимна: „Да. Нещо като Алцхаймер“, каза и бързо се похвали: „Е, аз го нямам“.

Това, което прави настоящия момент особено нестабилен (не, не е просто авторитарният импулс), е, че Тръмп предлага клоунски авторитаризъм – импулс без спирачки. Тръмп дори не предлага мрачната логика на тираниите от XX век. Клоунският авторитаризъм е доминация без отговорност и контрол. Доста по-опасно. А и по-привлекателно за масите, откърмени с кеч, фойерверки и монстър-тръкс.

Тази комбинация (спектакъл и отричане на отговорност) се просмуква в институциите и не остава дълго само на ниво реторика.

През последните седмици двама американски граждани бяха убити по време на операции по прилагане на имиграционното законодателство, извършени от федерални агенти.

Фактите все още се изясняват. Но едно вече е ясно: това са смъртоносни сблъсъци на територията на Съединените щати, между държавна власт и цивилни.

И те не се случиха във вакуум, а в климат, в който жестокостта се възхвалява, а сдържаността и разумът се осмиват като слабост.

(А твърдят, че са християни…)

Най-добрият сценарий:

Европейските правителства да спрат да се преструват, че това е временно отклонение. Да укрепят институциите, да намалят стратегическата зависимост, да диверсифицират предпоставките си за сигурност и да започват да третират Тръмп не като партньор, който е изпаднал временно в лошо настроение, и трябва да го „пазят“ и да му се умилкват (както досега), а като фактор на нестабилност, КОЙТО ТРЯБВА ДА БЪДЕ ОГРАНИЧЕН. Да се задълбочи координацията, а очакванията за нормалност оттатък Атлантическия океан да се занижат.

Най-лошият сценарий:

Европа да продължава да ласкае Тръмп и Америка, да отлага и да се надява. Лидерите да продължават да бъркат истерията на Тръмп с някаква „тактика“ и червените линии да се размиват още и още. Така ангажиментите между партньорите ще отслабват и когато яснотата (неизбежно!) най-сетне настъпи, цената на адаптацията ще се окаже МНОГО по-висока. Икономически, политически и морално.