Според ново изследване, публикувано в списание Science Advances, т.нар. Prototaxites представлява напълно непозната за науката форма на живот.
Според палеобиолога Виви Вайда от Шведския природонаучен музей следващата стъпка е откриването на други фосили със сходен химичен "отпечатък", които биха помогнали за проследяване на това загадъчно същество в еволюционното дърво на живота.
Ако изводите се потвърдят, Prototaxites може да се окаже един от най-големите пропуски в разбирането ни за ранната биология на Земята - напомняне, че дори след векове на изследвания, природата все още крие фундаментални тайни.
Учени са все по-близо до извода, че мистериозен древен организъм, живял преди повече от 400 милиона години, не може да бъде причислен към нито едно от познатите биологични царства.
След анализ на вътрешната структура на фосили от тези странни, колонообразни образувания, изследователите стигат до заключението, че организмът не отговаря на характеристиките нито на растения, нито на гъби, нито на водорасли. Това поставя под въпрос десетилетия научни хипотези и отваря нова глава в разбирането за еволюцията на живота на Земята.
"Той просто не се вписва никъде", коментира Матю Нелсън, старши научен сътрудник в Природонаучния музей в Чикаго, който не е участвал в изследването. По думите му учените дълго време са се опитвали да "вмъкнат" Prototaxites в познатите категории, но всяка теория оставя съществени въпроси без отговор.
Името Prototaxites означава "ранен тис", което отразява първоначалното предположение от XIX век, че фосилите принадлежат на изчезнал вид дърво. Открити за първи път през 1855 г., те наподобяват масивни стволове, но това тълкуване постепенно е изоставено. Смята се, че организмите са се появили преди първите дървета и са достигали височина до осем метра, доминирайки над всички останали сухоземни форми на живот по онова време.
След като хипотезата за растение отпада, учените в различни периоди предполагат, че става дума за вид водорасло или гигантска гъба. Аргумент за последното са били въглеродни изотопи, характерни за гъбните организми. Новото изследване обаче поставя под съмнение и тази теория.
Авторите отбелязват, че тръбестите структури във фосилите са силно нееднородни и хаотични, за разлика от подредената структура на съвременните гъби. Освен това липсват следи от хитин - ключов компонент на клетъчните стени на всички познати гъби.
"Не откриваме нито една от характерните особености на съвременните гъбни групи", заявява съавторът на изследването Лора Купър от Университета в Единбург. По думите ѝ не само таксономичното място на организма е неясно, но и начинът, по който той е функционирал и се е снабдявал с енергия, остава пълна загадка.
Някои учени допускат, че Prototaxites може да представлява напълно изчезнала линия гъби, развила се независимо и достигнала сложност, непозната днес. Това би означавало паралелна еволюция на сложен живот, което само по себе си би било изключително откритие. Други обаче смятат, че различията са твърде фундаментални, за да бъде организмът причислен към гъбите.
)