Горчивото заключение на Европа от Давос: Нашата американска мечта е мъртва. Доналд Тръмп я уби

Европейските правителства стигнаха до трудно заключение: американците са лошите, пише "Политико".

Но моментът за любезности "свърши" и "дойде времето да се изправим срещу Тръмп", заяви Андерс Фог Расмусен, бивш генерален секретар на НАТО и бивш датски премиер.

Няколко от пратениците, с които "Политико" разговаря за тази статия, посочиха, че се чувстват лично предадени, някои от тях са учили и работили в САЩ или са се застъпвали за по-близки трансатлантически отношения.

"Нашата американска мечта е мъртва. Доналд Тръмп я уби", обяви дипломат от европейска страна, която е сред трансатлантическите шампиони на блока.

В крайна сметка Тръмп се отказа от заплахата си да наложи мита на осемте европейски държави, които смяташе, че му пречат по отношение на Гренландия, но до този момент нещата вече бяха отишли ​​твърде далеч.

Моментът, в който президентът на САЩ заплаши с тези мита в събота, беше моментът, в който разколът "стана реален", посочи дипломат от ЕС.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обобщи настроението по време на речта си в Давос във вторник.

"Светът се промени трайно", заяви тя. "Ние трябва да се променим заедно с него".

Срещата на върха ще бъде подобна на "терапия", заяви служител на ЕС, запознат с подготовката за Европейския съвет. Тя ще предостави възможност на лидерите да дадат конкретен отговор на речта на Тръмп в Давос и последвалото твърдение за сделка.

Висш пратеник на ЕС посочи, че са убедени, че писмото е фалшиво. След това обаче автентичността му беше потвърдена.

Двама високопоставени дипломати сравниха настоящото състояние на САЩ с времето преди Втората световна война.

Резкият спад в позициите на САЩ беше особено болезнен за Дания, която Тръмп нарече "неблагодарна" в Давос.

Докато лидерите на 27-те страни от ЕС се събират в Брюксел за извънредна среща на върха днес, тази оценка е преобладаваща в почти всички столици в Европа, твърдят девет дипломати от ЕС. Тези служители идват от страни, които имат различна степен на историческа привързаност към САЩ, и те ясно заявиха, че този начин на мислене е особено силен на места, които преди това са имали най-силни връзки с Вашингтон.

Чувството на страх и скептицизъм остава и срещата на върха ще се проведе, въпреки че Доналд Тръмп обяви късно снощи, че е постигнал сделка за Гренландия и все пак няма да налага мита на европейските страни - подчертавайки как срещата се е превърнала в нещо повече от поредния скандал.

Плановете на американския президент за Гренландия, които той изложи по-рано през деня в Давос, Швейцария, изисквайки "незабавни преговори" за получаване на острова, бяха последната капка за много лидери. През цялата първа година от втория му мандат те се бяха вкопчили в надеждата, че най-лошите им страхове за страната, която е в основата на европейската сигурност от 1945 г. насам, няма да се сбъднат.

Колективното осъзнаване на Европа вероятно ще бъде видно на срещата на върха - не само в потенциални решения за подготовка за ответни търговски мерки срещу САЩ, ако Тръмп отново промени курса си и продължи с претенциите си за Гренландия.

Речта на Тръмп в Давос, по време на която той нарече самоуправляващия се остров на Дания "наша територия", не понижи градуса 24 часа преди набързо организираната среща на лидерите в белгийската столица, за да обсъдят следващия си отговор на разпадащия се следвоенен ред.

Въпреки че Тръмп изключи използването на военна сила за завземане на Гренландия, правителствата на ЕС не сметнаха това за отстъпление поради суровостта на езика му за Европа като цяло и ясното потвърждение на намеренията му, отбелязаха двама дипломати от ЕС.

"След споровете от последните няколко дни сега трябва да изчакаме и да видим какви съществени споразумения ще бъдат постигнати между (генералния секретар на НАТО) г-н Рюте и г-н Тръмп", заяви вицеканцлерът на Германия Ларс Клингбайл. "Без значение какво решение ще бъде намерено за Гренландия, всички трябва да разберат, че не можем да седим бездейно, да се отпускаме и да бъдем доволни".

"Може би този натиск ще ни осигури няколко месеца, може би е нещо по-трайно", коментира друг, визирайки промяната на позицията на Тръмп. "Мисля, че речта на Тръмп по-рано днес ще даде храна за размисъл в повечето, ако не и във всички столици, независимо били ли са заплашени от мита, или не".

На срещата на върха лидерите на ЕС ще обсъдят състоянието на трансатлантическите отношения. Преди отмяната на митата от Тръмп, те се готвеха да поискат от Комисията да подготви най-мощното си търговско оръжие срещу САЩ - Инструмента за борба с принудата.

ЕС създаде своята "търговска базука" през 2023 г., за да се справи със заплахата, породена от страни, които възприемаше като враждебни, най-вече Китай, за които се опасяваше, че използват своите пазари и икономики, за да изнудват ЕС да изпълнява техните поръчки. Идеята, че Брюксел ще я използва срещу САЩ, преди това беше немислима.

"Преживяваме голям разрив в световния ред", посочи високопоставен пратеник от страна на държава, която в ЕС се възприемаше като ключов американски съюзник. Лидерите ще обсъдят "намаляване на риска" от страна на САЩ, отбеляза дипломатът - термин, който преди това беше запазен за отношенията на ЕС с Пекин. "Доверието е загубено", категорични бяха те.

Разбирането, че САЩ вече не са надежден съюзник, дойде постепенно. Везните за първи път се наклониха в тази посока в очите на европейските лидери, когато администрацията на Тръмп публикува своята Стратегия за национална сигурност в началото на декември, в която обеща да насърчи "патриотичните европейски партии" в ущърб на ЕС. (Което може би донякъде обяснява защо някои лидери на ЕС, като унгарския премиер Виктор Орбан, все още се придържат към Тръмп).

След това Тръмп поднови реториката си за превземане на Гренландия, посланикът на САЩ в Исландия се нарече губернатор на 52-ия щат на САЩ, а Тръмп изпрати писмо до норвежкия премиер Йонас Гар Стьоре, в което заяви, че това, че не е получил Нобелова награда за мир, означава, че той "вече няма да се чувства задължен да мисли единствено за мира".

"Мисля, че вече сме отминали Мюнхен", отбеляза един от тях, визирайки среща от 1938 г., на която Великобритания, Франция и Италия умилостивяват Адолф Хитлер, като му позволяват да анексира Чехословакия. "Осъзнаваме, че умилостивяването вече не е правилната политика".

Копенхаген беше шокиран от поведението му, след като в продължение на десетилетия беше сред най-приятелските съюзници на Америка. Дания разположи сили в подкрепа на САЩ в някои от най-опасните бойни зони в Близкия изток, включително провинция Хелманд в Афганистан. Страната претърпя едни от най-тежките загуби на живот на глава от населението.