Пътят на Радев към парламента: Как президентът може да участва в изборите без нова партия

Защо Румен Радев няма време за нова партия?

Именно тези законови срокове и изисквания неведнъж са „принуждавали“ нови политически проекти да търсят алтернативен път към участие в изборите.

Ето кои лидери и проекти използваха регистрацията на вече съществуващи формации („партии-мандатоносители“), за да прескочат юридическите бариери и да се явят на избори.

Това не попречи на коалицията да спечели 120 мандата и да състави правителство.

Сред партиите и коалициите, които политическите анализатори сочат като потенциални „мандатоносители“ за Радев, са:

Движението „Трети март“, което набра хиляди подписи за запазване на националния празник, вече обяви през декември 2025 г., че приема Радев за свой „неформален лидер“.

„Левицата!“ и ПП „МИР“ - тези формации разполагат с опитни кадри и регистрация, като традиционно гравитират около президентската институция.

Президентът Румен Радев официално подаде оставка като държавен глава, а очакванията са да се включи в надпреварата за предсрочните парламентарни избори. Поради краткия период до вота, е малко вероятно той да успее да регистрира собствена партия по Закона за политическите партии (ЗПП).

Причината президентът Румен Радев да няма време за създаване на нова партия се крие в тромавата и продължителна процедура по регистрация в България. Законът изисква първо формиране на инициативен комитет от минимум 50 души с нотариално заверени подписи, след което в тримесечен срок трябва да се проведе учредително събрание с поне 500 участници. Паралелно с това е необходим списък с най-малко 2500 членове с лични данни. Следва съдебна регистрация в Софийския градски съд, която по закон отнема до месец, а след решението има срокове за обжалване и задължително обнародване в „Държавен вестник“. Едва след приключване на всички тези етапи партията може да се регистрира в ЦИК, не по-късно от 45 дни преди изборите - срокове, които правят бързото самостоятелно явяване на нов политически проект практически невъзможно.

Най-емблематичният пример е от 2001 г. Тогава съдът отказа регистрация на движението на Симеон Сакскобургготски заради юридически несъответствия. За да участва в изборите, той използва регистрациите на Партия на българските жени (Весела Драганова) и Движение за национално възраждане „Оборище“ (Тодор Нинов), пише Дарик.

При появата си на политическата сцена през септември 2021 г. Кирил Петков, Асен Василев и формацията „Продължаваме промяната“ също не разполагаха с необходимото време за самостоятелна партийна регистрация. Поради кратките срокове преди изборите, проектът се яви чрез т.нар. „коалиционен носител“, в който влязоха партии с вече съществуваща съдебна регистрация - „Волт“ с лидер Настимир Ананиев, „Средна европейска класа“, свързвана с Георги Манев и Константин Бачийски, както и Политическо движение „Социалдемократи“.

Сходни затруднения с времето срещна и бившият служебен министър-председател Стефан Янев при първото си участие в парламентарни избори през 2022 г. Политическият проект „Български възход“ не успя да се регистрира самостоятелно и влезе в 48-ото Народно събрание чрез коалиция, изградена около мандата на „Партия на Зелените“, ПП „Свобода“ и други по-малки политически субекти.

Казусът „Алианс за права и свободи“ през 2024 година се превърна в най-пресния пример за юридическа маневра на политическата сцена. При разкол в Движението за права и свободи (ДПС) фракцията, свързвана с почетния председател Ахмед Доган, изгуби правото да използва марката „ДПС“ за участие в парламентарните избори на 27 октомври 2024 г., след съдебни спорове за регистрацията и името на партията. За да могат да се явят на вота, те се регистрираха под името „Алианс за права и свободи“ (АПС) - коалиция, която обединява „Земеделски народен съюз“ (ЗНС) и партия „Справедлива България Обединени Родолюбци“ (СБОР). По този начин успяха да запазят своето присъствие в Народното събрание.

В условията на кратки срокове за регистрация, ако президентът Румен Радев реши да участва в предсрочните парламентарни избори, най-вероятният му път също ще бъде чрез „партии-мандатоносители“.

„България може“ - партията, оглавявана от икономиста Кузман Илиев, е един от най-сериозните претенденти за мандатоносител. Идеологическото припокриване по темите за национален суверенитет, енергийна сигурност и икономически патриотизъм прави сътрудничеството естествено.

„Български възход“ - формацията на Стефан Янев остава стабилен вариант за мандатоносител. Като бивш служебен премиер на Радев, Янев поддържа диалог с „Дондуков“ 2 и неговата партия има опита да служи като юридически параван за нови политически лица, както показаха изборите през 2022 г.

Почетният председател на „Алианс за права и свободи“ (АПС) Ахмед Доган обяви, че партията ще подкрепи Румен Радев. Поздравления, г-н президент! "Само Вие сте решаващият фактор за образуването на антимафиотски фронт срещу превзетата ни държава! Ние, от Алианс за права и свободи, сме безрезервно с Вас", заяви Доган.