НСТС обсъди една от най-големите реформи в пенсионното осигуряване за последните 25 г.

Работодателите в Националния съвет за тристранно сътрудничество подкрепиха въвеждането на мултифондовете в пенсионния модел на страната.

По думите му изчисленията показват, че въвеждането на такъв модел ще доведе до подобряване на коефициента на заместване, който към момента е 12,5. Очакваме да се стигнат 21,5% - близо до средноевропейското.

Това е едно от най-съществените изменения в пенсионната система, касаещи втори и трети стълб на пенсионното осигуряване – въвеждането на мултифондовия модел, за който считаме, че с неговото въвеждане ще се подобри значително доходността на средствата в капиталовия стълб на пенсионната система. Считаме, че това ще осигури значително по-добра втора пенсия на лицата, които се осигуряват по тези два стълба. Това заяви Васил Големански, председател на Комисията за финансов надзор, след заседанието, проведено в Министерския съвет.

"Предвижда се разширяване на инвестиционните възможности на пенсионно-осигурителни фондове – това ще доведе до подобрение на българския капиталов пазар. Какво включва – всеки един от сегашните пенсионно-осигурителни фондове ще има три подфонда с различен профил на риск и на толерантност към риска. Най-висока толерантност към риска ще бъде т.нар. динамичен подфонд – там ще бъдат осигурявани лицата при техен избор до 50 години, при тези 50-62 г. ще бъде балансиран фонд с междинна или балансирана толерантност като риск, и три години преди пенсионирането подфондът ще бъде изцяло консервативен. Търси се баланс между по-високата доходност с по-висок риск и консервативния модел, който заслужават пенсионно-осигурените лица, когато достигнат своето време за пенсиониране“, обясни той.

Предвижда се и намаляване на таксите, събирани от пенсионно-осигурителните дружества, както и такса удръжка от осигурителната вноска - от 3,75% до 2,1%. това са максималните стойности на тази такса, дружествата могат да събират по-малка или никаква такса.

Предвижда се досегашната минимална доходност да бъде заменена с обективен критерий за оценка на инвестиционните резултати – използване на бенчмарк. Бенчмаркът ще бъде конструиран на база утвърдени национални и международни пазарни индекси, представящи широк кръг от пазари и класове активи, характерни за инвестиционната дейност на пенсионните фондове (напр. SOFIX, MSCI World, FTSE MTS Eurozone Government Bond и/или др. под.). Той ще се изчислява и обявява от Комисията за финансов надзор, информират от МФ.

Според становището на КФН, изборът за възрастова граница до 50 години в динамичен фонд е направен заради дългия 40-годишен, хоризонт на осигуряване пред лицата и постигането на адекватен коефициент на заместване спрямо последната работна заплата. Това създава предпоставки за достигане над 20% коефициент на заместване, благодарение на по-високия дългосрочен потенциал за доходност.

Мотивите към промените в КСО изрично подчертават, че разпределянето на младите директно във фонд с консервативен или балансиран профил би ограничило потенциала за доходност, която да компенсира инфлацията, което се отразява на размера на бъдещите пенсии. Пряк пример е опитът на Хърватия и Словакия, където впоследствие моделът е коригиран и разпределението на лицата е съобразно тяхната възраст.

Мария Минчева, зам.-председател на БСК, заяви: „Поздравихме МФ за това, че най-накрая е внесен този законопроект. Това е една от най-големите реформи за последните 25 години в областта на пенсионното осигуряване и отговаря на очаквания на бизнеса и на осигурените лица. Стимул хората да се осигуряват на реалния си доход – тези средства отиват в личен стълб. Въвежда се различно управление на риска спрямо възрастта на осигуряваните лица. Изборът може да се направи от всяко лице във всеки момент – ако няма апетит за по-голям риск, той да остане в по-нискорисковите сегменти, така че интересите на осигурените лица са подсигурени.“

Президентът на КНСБ Пламен Димитров уточни: „Към плюсовете да добавя и гарантирането на един стриктен по-добър контрол върху пенсионните дружества. Рисковете и нерешените проблеми обаче остават – сред тях е този със служебното разпределение. Над 80% от новопостъпващите на пазара на труда хора се разпределят служебно, без тяхна воля. Порокът от тази гледна точка трябва да бъде решен със забрана на служебното разпределение.“