Докато Европа се фокусира основно върху енергийните последици и последиците по сигурността, реакцията на големите световни сили също може да се окаже решаваща за развитието на конфликта.
Отговорът на Китай към войната обаче е предпазлив и сдържан. Какъвто беше и когато удариха другия техен голям приятел – Мадуро. Китай все пак има сериозни бизнес интереси с ЕС и САЩ.
Пекин призовава за деескалация и подчертава значението на уважението към националния суверенитет, като същевременно критикува военни действия, които могат да дестабилизират региона. В същото време Китай избягва стъпки, които биха го поставили в пряка конфронтация със Съединените щати.
Този внимателен баланс отразява СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ ПРИОРИТЕТИ на Китай. Иран отдавна е важен енергиен партньор за Пекин. Износът на ирански петрол помага за задоволяване на растящото енергийно търсене на Китай, особено в контекста на усилията на страната да диверсифицира източниците си на суров петрол.
Но по-широките икономически интереси на Китай се простират далеч отвъд Иран. Стабилността на глобалните енергийни пазари и непрекъснатите търговски потоци са много по-важни за Пекин от защитата на който и да е ОТДЕЛЕН партньор.
Затова изглежда, че Китай следва стратегия, насочена към „управление на риска“, а не към конфронтация. В материал на CNN ('The US just took out two China-friendly leaders in two months. Why has Beijing done very little about it?') анализаторите отбелязват, че Пекин вероятно ще разчита на комбинация от стратегически резерви, диверсифицирани енергийни доставки и дипломатически послания, вместо на пряко участие в конфликта.
На практика това означава, че Китай вероятно ще продължи да призовава за дипломатически решения, като същевременно избягва действия, които биха могли да изострят напрежението с Вашингтон.
А глобалният контекст? Защото войната в Иран не се развива изолирано.
Тя се случва в геополитическа среда, вече оформена от няколко големи напрежения: 1.) войната в Украйна; 2.) стратегическото съперничество между Съединените щати и Китай; и 3.) по-широката нестабилност в части от Близкия изток.
В подобна среда регионалните конфликти могат да взаимодействат по сложни (и непредвидими) начини.
Например сътресенията на глобалните енергийни пазари могат да повлияят върху икономическите условия в Европа, което от своя страна може да се отрази върху политическите дебати в Европейския съюз (който е пълен с партии и „лидери“ популисти, които само чакат своя час – да „блеснат“). По същия начин конфликтът може да постави на изпитание дипломатическите позиции на големите сили, докато те балансират между конкуриращи се икономически и стратегически интереси.