Инфлацията през 2025 година е била 5%, сочат данните на националната статистика. На този фон депутатите приеха на първо четене с широк консенсус таван на надценките за основни стоки и услуги в периода на въвеждане на еврото. Бизнесът, очаквано, реагира остро.
Закъсняха ли народните представители с тази идея и какви са рисковете - питаме Яна Стратиева, изпълнителен директор на сдружението „Храни и напитки България“ и Димитър Зоров, председател на Асоциацията на млекопреработвателите в България.
Според данни на НСИ инфлацията за последните пет години – от 2020 до 2025 г. натрупана е значителна – цели 41%.
По думите ѝ има подобни мерки в Гърция, които непрекъснато се дават за пример, но те са съвсем различни:
„Те са на договорен принцип. Държавата сяда с веригите и е договорила определени стоки на определени цени“.
Димитър Зоров на Асоциацията на млекопреработвателите в България даде гледната точка на производителите и преработвателите за идеята за въвеждането на някаква регулация на цените и надценките у нас:
По думите му въпреки отчетените 41% инфлация за последните пет години, млякото не е повишило цената си изобщо на изкупуване на цената.
„За три години имаме 25% намаление на млякото като производство на България. Вие разбирате ли, че ние се самоунищожаваме и унищожаваме хората, които работят?“, каза още той.
„Нашите мерки не са закъснели, защото подобни мерки има само в няколко страни и те не са пример, който ние бихме искали да следваме. Подобни рестриктивни мерки на тавани на надценката, тавани на цените, има единствено в Унгария и в Румъния. И в двете страни има най-високите цени на храните и най-високата инфлация при хранителните продукти. Видимо е неефективна тази регулация, няма да говорим и за това как Унгария беше обект и на наказателна процедура“, каза Яна Стратиева.
„Няма нищо, което на един отворен пазар, какъвто е нашият, европейският, който на регионално ниво може рестриктивно да получи положителен ефект – да има трайно намаляване на цените. Защото като работим в отворена икономика, ако за българските производители има тавани на надценката, може съответната фабрика да си взима по-евтино или по-скъпо от друго място. Така че, подобна регулация“, уточни още тя.
„Аз, за разлика от Яна, представлявам български производители. Вярно е, че имаме Закон за еврото, който регулира повишението на цените, но този закон по никакъв начин не регулира в момента на влизането му високите търговски надценки, които КЗК съвсем публично изложи в млечния сектор, стигащи до 120%. Тогава премиерът дойде за 5 или 10 минути и каза, че това не може да продължава и ще има коригиращи политики. Ние такива политики дотук не сме видели“.
)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)