Резултатът е седмица от действия, които доскоро биха били немислими за президент на САЩ:
Само дето убийството на Рене Гуд не е идеологически спор. Да си поговорим за „процедури“, а?
Ето какво точно написа Уейланд Смит:
____________________________
Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.
Доналд Тръмп заяви пред The New York Times: „Моят собствен морал. Моят собствен ум. Това е единственото нещо, което може да ме спре… не ми трябва международно право“.
И не лъже. Вярвайте му. Когато Тръмп казва какъв е, вярвайте му. Той наистина си мисли, че няма нужда от международно право. Там положението е… страшно: реднек дуче на стероиди и бикмак.
Това му изречение обяснява Венецуела. Обяснява и Гренландия. И помага да се разбере защо жена на име Рене Гуд беше застреляна от федерален агент в Минеаполис и защо правителството незабавно започна да лъже за убийството.
Тук става дума за това какво се случва, когато властта открито се откъсне от закона. Оранжевият наистина си вярва, че сдържаността на бруталната сила е по избор. Не по закон, а по избор – ако е на кеф.
Анализаторът на CNN Стивън Колинсън описа втория мандат на Тръмп като демонстрация на „брутална и безапелационна власт“. Президентът, отбелязва Колинсън, е стигнал до своеобразно прозрение: макар у дома да може да среща правни или конституционни ограничения, съществува цял един свят, върху който да проектира волята си.
операция на специални части за отвличане на президента на Венецуела Николас Мадуро; открити разговори за контрол върху износа на петрол на друга държава; подновена обсесия по придобиването на Гренландия, въпреки ясната съпротива на местното население и суверенитета на Дания.
Тръмп отдавна презира международното право, многостранните институции и съюзите, виждайки в тях ограничения върху американската мощ. Сега просто действа в съответствие с това си виждане.
Неговият заместник-ръководител на кабинета Стивън Милър го формулира още по-рязко по CNN: светът, каза той, се управлява от „сила… принуда… власт“.
Когато лидерите започнат да говорят по този начин, „събитията“ и кръвопролитията обикновено ги следват.
На 7 януари федерални имиграционни агенти (ICE) застреляха и убиха Рене Гуд, 37-годишна майка на три деца, в Минеаполис, по време на мащабна операция на ICE, известна като операция Metro Surge.
В рамките на часове Министерството на вътрешната сигурност представи убийството като самозащита, твърдейки, че агентът се е страхувал за живота си.
Пълна глупост. Тази версия започна да се разпада почти веднага.
Видеозаписите, направени от очевидци, според множество източници не подкрепят твърдението, че Гуд е представлявала непосредствена смъртоносна заплаха. Въпреки това висши представители побързаха да преформулират инцидента.
Вицепрезидентът Джей Ди Ванс стигна дотам да определи смъртта ѝ като „трагедия, която САМА СИ Е ПРИЧИНИЛА“, а съюзници на администрацията пуснаха в обръщение риторика, представяща я като вид „вътрешен терорист“.
Този ход е добре познат. След като някой бъде наречен терорист, тежестта на оправданието се измества. Употребата на сила става по-лесна за извиняване.
В този момент защитниците на администрацията често се използват познатия аргумент: че критиците са водени от идеология, че емоциите едва ли не замъгляват преценката.
Била ли е използвана смъртоносна сила в съответствие с базовото обучение, утвърдените стандарти и закона? На този въпрос лозунгите не помагат. Опитът има значение.
Затова оценката на хора, обучени да използват сила (или да я сдържат!) има особена тежест.
Уейланд Смит, пенсиониран след близо 23 години в правоохранителните органи (включително като сержант, ръководител, инструктор и обучител по употреба на сила) прегледа наличните видеозаписи и доклади. Заключението му не е „партийно“.
Смит посочва, че служителите в различни агенции се обучават да не стрелят по движещи се превозни средства, тъй като това създава допълнителни рискове. Водачът е ранен или убит, губи контрол, автомобилът на собствен ход се забива в хора, в други коли и т.н. „допълнителни рискове“.
Смит заявява ясно, че водач, който дава заден ход и се отдалечава от служителите, не покрива прага за „смъртоносна сила“.
Той повдига и още един ключов въпрос: няма ясни индикации, че ICE ИЗОБЩО Е ИМАЛА ЮРИСДИКЦИЯ ДА ЗАДЪРЖИ ГУД, предвид че тя е американски гражданин. Дори и да не беше, подчертава Смит, това не би оправдало описаното поведение.
Не забравяйте: ICE не са обикновена полиция и нямат никакви правомощия да задържат хора извън дадена имиграционна операция. Никакви! Рене Гуд не е била предмет на никаква имиграционна операция. Тя е била протестиращ. И на видеото се вижда, че се опитва да напусне мястото, маневрира, завива пълен десен, когато агентът, който се е шмугнал зад колата ѝ, изскача отпред и сега се твърди, че тя го е застрашила.
Американското законодателство определя като правен абсурд да застанеш пред движещ се автомобил и след това да пледираш, че движещият се автомобил е представлявал заплаха за живота и здравето ти.
Само дето, за да се запълнят бройките, които са си наложили от новата администрация за численост на ICE „армията“ (увеличили са с над 100% бройката), са махнали изискването за завършена гимназия за кандидатите и са съкратили обучението от 6 месеца на 6 седмици.
Най-осъдителното: Смит подчертава, че замесеният служител е напуснал местопроизшествието. Нещо, което той определя като напълно недопустимо и силно подсказващо, че участниците са знаели, че стрелбата е била незаконна.
„Фактът, че федералното правителство изглежда прави всичко възможно да лъже за това“, пише Смит, „е много, дълбоко обезпокоителен.“
Правителство, което вярва, че не се нуждае от международно право, рано или късно решава, че не му е нужна и вътрешна сдържаност.
Ще кажа няколко неща, които хората вероятно вече са чували, а след това ще стана много конкретен. Преди малко повече от година се пенсионирах от правоохранителните органи след почти 23 години служба. Преминах обучение в Академията, имах задължителни ежегодни преквалификации, бях инструктор и преминах значително допълнително обучение по употреба на сила. Пенсионирах се като сержант и ръководител.
Вече съм гледал няколко видеозаписа от днешната стрелба в Минеаполис. Прочел съм и няколко различни доклада.
Всяка агенция, с която съм се обучавал, учи служителите си да не стрелят по движещо се превозно средство. Това създава множество допълнителни рискове.
Служител може да използва смъртоносна сила, когато вярва, че животът му е в опасност. Водач, който дава заден ход и след това насочва автомобила си далеч от служителите, не отговаря на този критерий.
Не ми е известно ICE изобщо да е имала реална юрисдикция да задържи тази жена. Всички сведения сочат, че тя е американски гражданин. Дори и да не беше, това не би оправдало поведението им.
Няма как да е законно или в допустимите рамки служител да напусне местопроизшествието след стрелба. Само този факт силно подсказва, че не само замесеният служител е знаел, че е в грешка, но и неговите колеги — които не са го спрели да напусне мястото — са били наясно с това.
Фактът, че федералното правителство изглежда прави всичко възможно да излъже за случилото се, е много, дълбоко обезпокоителен.
Все още ми е трудно да повярвам, че аз – с моя професионален опит – казвам това, но… #AbolishICE (#ЗакрийтеICE)
)