С влизането си в еврозоната България ще има конкурентно предимство пред Румъния във всички области, заяви бивш румънски премиер

„В края на тази година ще видите какъв международен туризъм е имала България и какъв туризъм ще има Румъния", посочи Теодор Столожан, който бе министър-председател на Румъния в периода 1991-1992 г.

Бившият премиер от редиците на Национално-либералната партия подкрепя влизане на Румъния в еврозоната и припомни, че винаги се е застъпвал за това.

Той коментира икономическата ситуация в Румъния и отбеляза, че проблемът на страната е фискалната и финансовата дисциплина.

Според него, за да се осъществи тази цел, Румъния трябва да постигне макроикономически баланс, а не ниво на развитие.

„(…) Хърватия се присъедини към еврото, като по това време имаше по-нисък брутен вътрешен продукт на глава от населението от Румъния“, отбеляза бившият премиер.

Той коментира новините в Румъния около преминаването към еврото в България и информациите, че някъде е нямало евро в банкомат или че някой е получил ресто в лева.

С влизането си в еврозоната България ще има конкурентно предимство пред Румъния във всички области, особено в туризма. Това заяви снощи в ефира на телевизия Диджи 24 бившият румънски премиер Теодор Столожан, коментирайки икономическата ситуация в Румъния.

Румъния е официално задължена да приеме еврото съгласно Договора за присъединяване към Европейския съюз, но понастоящем няма график за осъществяване на тази цел. През годините след влизането в ЕС, различни румънски правителства са посочвали няколко целеви дати - 2019 г., 2024 г. или 2029 г., но нито една не е била подкрепена от изпълнение на необходимите условия, коментираха румънски медии покрай влизането на България в еврозоната от 1 януари 2026 г.

„Имаше невероятна съпротива от страна на банковата система, като теоретиците се опитваха да докажат, че Румъния не може да премине към еврото, докато не е достатъчно развита“, припомни Теодор Столожан в ефира на Диджи 24 и даде за пример Хърватия и България.

„(…) Ние, с математическа точност, в крайна сметка разбиваме каруцата в оградата, както направихме сега, и тези изключително болезнени и тежки мерки (за икономии) трябваше да бъдат предприети за румънското население и не само за него, но и за румънските компании. Ние имаме тази черта, затова винаги съм се застъпвал за това Румъния да премине към еврото възможно най-бързо“, сподели румънският политик.

„Това са проблеми, присъщи на началния период, докато нещата се уредят“, посочи Теодор Столожан. “България ще има конкурентно предимство пред Румъния във всички области, особено в туризма. И в края на тази година ще видите какъв международен туризъм е имала България и какъв туризъм ще има Румъния", заключи той.

В Румъния обществената подкрепа за приемането на еврото е около 59 процента, според проучване на Евробарометър за Европейската комисия. Страната обаче е изправена пред най-големия бюджетен дефицит в ЕС, а стабилизирането на публичните финанси е основна пречка за присъединяването. Анализатори, цитирани от Ройтерс, казват, че ще са необходими няколко години, за да може Румъния да стабилизира финансите си, за да има реалистична перспектива за присъединяване към еврозоната. На фона на високата инфлация, мерките за строги икономии и възхода на крайната десница преди изборите през 2028 г., темата за приемането на единната валута липсва от масовия обществен дебат.

За да може Румъния да се откаже от леята, бюджетният дефицит не трябва да надвишава 3 процента от БВП, публичният дълг трябва да бъде ограничен до под 60 на сто от БВП, а инфлацията не трябва да бъде с повече от 1,5 процента по-висока от средната стойност за страните от еврозоната с най-добри показатели. Освен това страната трябва да има стабилен валутен курс - трябва да участва в механизма на обменните курсове (ERM II) в продължение на най-малко две години без значително отклонение от централния курс на ERM II, а дългосрочният лихвен процент не трябва да надвишава с повече от два процентни пункта лихвения процент на трите държави членки с най-добри показатели за ценова стабилност.