Изминалата 2025 е поредната топла година за България - с 1.2° средна температура над нормата

Месеците с температура под климатичните норми бяха февруари (–2,4 градуса по Целзий), април (–0,3 градуса по Целзий), май (–1,0 градуса по Целзий) и октомври (–1,1 градуса по Целзий).

Валежите през изминалата 2025 г. средно за страната са близо до климатичните норми, като варират в широки граници през отделните месеци.

Валежният дефицит през годината е най-силно изразен през месеците юни (минус 74%), юли (минус 68%) и септември (минус 67%). С най-много и повсеместни валежи са месеците октомври (плюс 172%) и ноември (плюс 64%).

Предварителните оценки сочат, че за 2025 г. средната годишна сума на валежите е 616 мм, което е само с около 7% под климатичната норма.

През почти всички месеци на изминалата 2025 г. в различни райони на страната са регистрирани редица екстремни метеорологични явления, някои от които са довели до значителни щети и дори до човешки жертви.

Вечерта на 26 април в резултат на интензивни и значителни по количество валежи редица населени места в общините Вълчедръм, Бойчиновци и Хайредин са засегнати от поройни наводнения.

През юли 2025 г. по-често и на повече места се достигат температури над 40 градуса. На 22 и 26 юли има регистрирани максимални температури над 40 градуса съответно в 33 и 35 оперативни метеорологични станции.

През сезон зима (2024-2025) по-голяма част от речните нива в страната са били под месечните норми.

В периода 24-26 декември 2024 г. в резултат на значителни валежи има съществени повишения в Дунавския, Черноморския и в Източнобеломорския басейн.

Вследствие на значителни и продължителни валежи през нощта на 25 срещу 26 май реките Вит при гр. Тетевен и Калник при с. Български извор са излезли от коритата си.

През последното десетдневие на юли р. Лебница при с. Лебница е пресъхнала. От същото десетдневие и през целия месец август реките Факийска при с. Зидарово и Ропотамо при с. Веселие също са пресъхнали.

През септември реките Факийска в района на с. Зидарово и Ропотамо в района на с. Веселие са пресъхнали, а от края на първото десетдневие на месеца е пресъхнала и р. Лебница в района на с. Лебница.

Агрометеорологичната справка за периода 2025 година показва, че в периода между 6 и 14 април на много места в страната са регистрирани от 3 до 5 последователни дни със слани.

В резултат на това явление са нанесени щети на костилковите овощни видове кайсия, череша и слива, достигащи до 80-90%. В Северна България щетите по съцветията на ореха са до 90%. Засегнатите площи обхващат над 84 000 кв. км.

Изминалата 2025 е поредната топла за България от началото на XXI век, със средна температура около 1,2 градуса по Целзий над климатичните норми, съобщиха от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ).

Топлинният рекорд ѝ е сравним с този от 2019 г., като е около 0,8 градуса по Целзий по-ниска от рекордната 2024 г. Лятото беше особено горещо – третото най-топло от 1930 г. насам, след летата на 2024 и 2012 г. Зимата, пролетта и есента също регистрираха средни температури над нормата, но с по-малки отклонения.

През периода 16-24 февруари някои райони, предимно в Североизточна България, са обхванати от студени вълни. На 10 април отново в североизточната част на страната вследствие на силен снеговалеж и бурен вятър са останали без електрозахранване над 100 населени места.

През юни, юли и август са регистрирани горещи вълни почти в цялата равнинна и полупланинска част на страната, без Черноморското крайбрежие. През лятото на 2025 г. горещите вълни са с по-малка продължителност от тези през 2024 г., като отново най-масови са през месец юли.

Най-продължително горещо е в гр. Сандански и с. Първомай, общ. Петрич, където максимална температура над 40 градуса е регистрирана съответно в 6 и 7 поредни дни (между 21 и 27 юли), а в отделни райони на Горнотракийската низина има регистрирани 3 последователни дни с температури над 40 градуса (Раднево - 7-9 юли, и Садово - 25-27 юли). През периода 2-8 октомври в резултат на валежи от дъжд, значителни по количество, са регистрирани поройни наводнения на много места в страната, като най-големи са щетите по Южното Черноморие. Във вилно селище "Елените" наводнението взема четири човешки жертви.

През сезон пролет речните нива в по-голямата част от страната са били под месечните норми, като през повечето време са останали без съществени изменения или са се повишавали краткотрайно в резултат на валежи и частично снеготопене през март. Значителни повишения са регистрирани през първото и последното десетдневие на април и последното десетдневие на май във водосборите на реките Огоста, Искър, Вит, Осъм и Янтра.

През по-голямата част от сезон лято речните нива в страната са останали без съществени изменения или са се понижавали. В резултат на валежи в отделни дни са регистрирани краткотрайни повишения, по-съществени в периодите 27-30 юни и 4-6 август. През летните месеци водните количества на всички реки са били под месечните норми.

През първите два месеца от сезон есен средномесечните водни количества на по-голяма част от реките са били около и под месечните норми. Над тях са били средномесечните водни количества в Дунавския басейн през октомври. През ноември средномесечните водни количества в Черноморския и голяма част от Източнобеломорския басейн са били под месечните норми, а тези в Дунавския и в Западнобеломорския басейн са били около и над нормите.

В резултат на интензивни валежи на 3 октомври са регистрирани поройни и речни наводнения във водосборите на реките южно от нос Емине и в крайбрежните зони на Южното Черноморие. Вследствие на продължителни и интензивни валежи поройни и речни наводнения са регистрирани и през периодите 8-10 октомври в източната част от Дунавския басейн, 21-22 и 27-29 ноември в Беломорския басейн.