В големите търговски вериги се забелязва вълна от проверки на касите, при които служителите използват специални устройства и внимателно оглеждат банкнотите. Това обаче води до известно забавяне и напрежение при обслужването на клиентите, заяви пред БТВ Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията.
По думите му официална ежедневна статистика от БНБ за фалшиви банкноти няма, а публично известните случаи са единични.
„По медиите става дума за не повече от 3–4 случая на установени измами, включително такива в Шумен и още няколко места“, посочи Безлов.
Той припомни и опита на други държави, приели еврото – Кипър, балтийските страни, Словакия, Словения и по-скоро Хърватия.
Макс Баклаян, мениджър на верига обменни бюра, подчерта, че в обменните бюра не се отчита увеличение на опитите за измама.
„Принципно при нас такива опити са изключително редки. Фалшификаторите знаят, че във финансовите институции – банки и обменни бюра – персоналът е много по-добре обучен и разполага с необходимите инструменти за проверка“, уточни той.
„Обикновено става дума за няколкостотин фалшиви банкноти в рамките на първата година от въвеждането на еврото. Хърватия е по-голямо изключение с около 5000 банкноти за година, но и това е минимален процент спрямо общия паричен оборот“, обясни той, като допълни, че при монетите също има отделни случаи, познати от предишни статистики.
Баклаян подчерта, че шансът фалшиво евро да попадне в системата чрез финансови институции е много нисък. По-рискови остават търговските обекти, където служителите не винаги са достатъчно подготвени и не разполагат с нужната техника за проверка на банкнотите.
,fit(1280:720))
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)