Бивш командващ британската армия: Остарелите ядрени заплахи на Лондон и НАТО не са достатъчни, за да спрат Путин

Докладът на Джок, озаглавен "Теорията за възпиране от Майкъл Куинлан“, е написан в съавторство с координатора на Комисията за ядрени предприятия на Policy Exchange, Даниел Скефингтън.

Те твърдят: "Ясно е, че западните сили не успяха да възпрат руската агресия в Украйна, защото не успяха да упражнят възпиращ ефект по начин, който да има значение за руските лидери.“

Те добавят: "Възпиращият ефект не може да се основава само на притежаването на способности; той трябва да бъде придружен от демонстрирана способност и воля да се използват тези способности.“

Широките опасения, изложени в доклада, идват в момент, в който Великобритания и европейските съюзници преразглеждат своите отбранителни позиции и разходи.

Въпреки това се изразяват опасения относно способността на Обединеното кралство и Франция да гарантират мира в Украйна.

Ричард Ширеф, който е бил заместник-върховен главнокомандващ на НАТО в Европа между 2011 и 2014 г., заявява, че съюзническите сили ще се нуждаят от най-малко 50 000 войници в Украйна, за да възпрат евентуална атака от Русия.

Бивш високопоставен британски военен предупреждава, че Великобритания и нейните съюзници от НАТО трябва да подобрят военните си способности, ако "Коалицията на желаещите" в Украйна иска да бъде успешна възпираща сила срещу Владимир Путин, предава Independent.

В критичен доклад за изследователския център Policy Exchange сър Джок Стиръп, бивш командир на Кралските въздушни сили и началник на Генералния щаб, заявява, че Великобритания е блокирана от "остаряла ядрена доктрина“ и трябва да признае, че възпирането се основава "на спектър от способности, а не само на ядрените оръжия“.

Докладът препоръчва Обединеното кралство и неговите съюзници да възобновят мащабни военни учения с ядрен елемент, за да демонстрират, че може да се стигне до "плъзгане“ към пълна ядрена война като "когнитивно възпиращо средство“ за Русия, Китай и други.

Това става, след като британския премиер Кийр Стармър обяви, че Обединеното кралство ще разположи миротворчески войски заедно с Франция в Украйна, ако бъде постигнато примирие с Русия.

Премиерът, който избегна да направи изявление пред Камарата на общините по този план, отказа да посочи колко военнослужещи могат да бъдат изпратени в разкъсваната от война страна и призна, че депутатите ще гласуват първо за разполагането на войските. Според информациите, британските сили могат да наброяват едва 7500 войници.

Въпреки това, Стармър е бил предупреден от сър Ричард Ширеф, който е бил заместник-върховен главнокомандващ на НАТО в Европа, и бившия министър на отбраната Гавин Уилямсън, че ще са му необходими поне 50 000 войници в Украйна, за да възпре Путин от повторна атака, като в момента британската армия наброява по-малко от 80 000 души.

В публикация в социалните медии Европейското командване на САЩ потвърди конфискацията и заяви, че тя се дължи на "нарушения на санкциите на САЩ“, след двуседмично преследване през Атлантическия океан, в ход, който може да доведе до конфликт между Доналд Тръмп и Путин.

Те отбелязват, че Обединеното кралство е станало зависимо от ядрени средства за възпиране, базирани на подводници, но предупреждават: "Възпирането действа като "пакет“: в теорията на възпирането няма ясно разграничение между ядрени и конвенционални оръжия. Следователно възпирането се основава на спектър от способности, а не само на самите ядрени оръжия.“

Докладът на Policy Exchange също така твърди, че интелектуалният капацитет на Великобритания за размисъл върху ядрените оръжия, който някога е била в челните редици на доктрината за възпиращ ефект на съюзниците, значително се е влошил от 1989 г. насам. Тъй като средата за сигурност се влошава постоянно, това е създало пропуски, които са били експлоатирани от противниците на Великобритания, се казва в документа.

В документа се отбелязва: "През последните двадесет години, разбира се, доказателствата за агресивните експанзионистични намерения на президента Путин и бързото развитие на ядрените способности на Китай ни върнаха в изходна точка по отношение на разсъжденията за възпиране между държави и съюзи.“

Стармър е поставил амбициозната цел да се изразходват 3,5% от брутния вътрешен продукт (БВП) за отбрана и сигурност и призова другите съюзници да последват примера му, като Доналд Тръмп даде ясно да се разбере, че САЩ очакват Европа да плаща за собствената си отбрана в бъдеще.

Заплахите на Тръмп да отнеме Гренландия от Дания, като САЩ отказват да изключат използването на военни действия за завземане на територията, както и ситуацията в Украйна, принудиха европейските лидери да преразгледат своята зависимост от САЩ в областта на отбраната, пише Фокус.