Daily Mail публикува ново разследване, което посочва кой стои зад името Зодиак - серийният убиец, тероризирал Северна Калифорния в края на 60-те години.
Твърди се, че той е свързан и с едно от най-скандалните убийства в историята на Холивуд, това на Черната Далия. Така две от най-големите мистерии на престъпния свят може би най-сетне намират своето обяснение.
Последвайте канала на
Светът е изпълнен с ежедневни житейски драми и трагедии. Но има случаи, които се открояват със своята жестокост. Два от тях, смятани за едни от най-известните неразкрити убийства в историята, остават мистерия повече от половин век. Според ново разследване, заподозреният и в двата случая е един и същ.
Между 1968 и 1969 г. убиецът, нарекъл себе си Зодиак, всява страх в Северна Калифорния, като убива най-малко петима души, но твърди, че жертвите му са десетки. Той се подиграва на полицията и медиите чрез криптирани писма, предизвиквайки обществото да разгадае самоличността му. Но две десетилетия по-рано друго брутално убийство вече е хвърлило сянка на ужас над Калифорния.
Амбициозната холивудска актриса Елизабет Шорт, по-късно известна като Черната Далия, е открита мъртва в Лос Анджелис. Тялото ѝ е жестоко осакатено, а на лицето ѝ е издълбана зловеща усмивка. След повече от половин век безплодни разследвания, неуспешни опити за използване на ДНК технологии и поколения следователи, останали без отговори, разследващият консултант Алекс Бейбър вярва, че е успял да разплете и двата случая.
Зодиак изпраща посланията си чрез шифри, а един от тях - Z13, изпратен през април 1970 г., според Бейбър, съдържа истинското име на убиеца. С помощта на изкуствен интелект той твърди, че е разшифровал не само Z13, но и друг загадъчен код - Z32. Всъщност, Зодиак изпраща общо четири шифъра: Z408 през юли 1969 г., Z340 през ноември 1969 г., Z13 през април 1970 г., и последния - Z32, през юни 1970 г. Разшифроването на някои от тези кодове отнема десетилетия, като един остава нерешен цели 51 години, преди Бейбър да стигне до неговото разгадаване.
Името му е Марвин Марголис.
За разследващите този пасаж звучи като ранна версия на морализаторския, провокативен стил, който по-късно ще стане запазена марка на писмата на Зодиака.
Бейбър смята, че прякорът "Зодиак" не е случаен и може да е вдъхновен от място, свързано с убийството на Шорт. Според него и оръжието, използвано при една от атаките, е лично. Става въпрос за японския военен щик, донесен от войната.
Отделно, в последните си години, вече диагностициран с рак, Мерил рисува зловеща скица на жена на име Елизабет, до която се открива скритата дума "ZoDiac".
"Това е неопровержимо. Математически е невъзможно да не е той", казва Бейбър. "Или е най-нещастният човек в историята, или е извършителят".
Убийството на Черната Далия
Контакт с медиите...
Последните часове и вдъхновението за Зодиака
Дали Черната Далия е първата жертва на Зодиака?
лед убийството на Шорт Марголис и Робинсън лъжат разследващите за отношенията си с жертвата, а случаят постепенно е замразен. Никой не е обвинен за убийството на Елизабет Шорт.
Терористичната кампания на Зодиака
Скоро след това Калифорния се изправя пред Зодиак.
"Харесва ми да убивам хора, защото е забавно... човекът е най-опасното животно за убиване", пише той в едно от писмата си.
Следват още убийства, митът за Зодиака се разраства, а страхът обхваща щата.
Тригодишна пауза
Доказателства отвъд гроба
Марвин Мерил умира през 1993 г. в Калифорния. Макар синът му да отрича баща му да е извършителят, редица бивши детективи, криптографи и съдебни експерти са убедени, че връзката между Зодиака и Черната Далия е реална.
"Трябва да дадем отговори на хората, преди да починат", казва Бейбър.
За някои жертви тези отговори може би идват твърде късно, а за други - не.
Чрез дългогодишно разследване, включващо преглед на полицейски архиви, съдебни документи и публични регистри, Бейбър открива поредица от косвени доказателства, които според него сочат, че един и същ човек стои зад двете престъпления. Мъжът, убил Елизабет Шорт, е притежавал медицински умения, които са му позволили да осакати тялото ѝ с ужасяваща прецизност. Същият човек е имал познания и по военна криптография.
Марвин Скиптън Марголис, по-късно подвизаващ се като Марвин Мерил, е роден през 1925 г. в Чикаго в семейство на руски и полски емигранти. През 1943 г. се присъединява към Военноморските сили и служи в Първа дивизия на морската пехота като санитар. Именно там усвоява хирургически и стрелкови умения, които според разследващите отговарят на почерка на престъпленията, приписвани на Зодиака и убиеца на Черната Далия. По време на Втората световна война Марголис прекарва 27 месеца в чужбина и участва в кампанията за Окинава - последната голяма битка между американските и японските сили. Досиетата му от отдела за ветерани разкриват мъж с обезпокоителен темперамент.
В Окинава той е затрупан жив в пещера и успява да се измъкне сам. След този инцидент е описван като "апатичен", със склонност към агресия. На въпрос на военен невропсихиатър какво би направил при нова война, Марголис отговаря: "Следващия път, когато има война, двама от нас няма да отидат - този, който идва след мен, и аз.”
Неговото негодувание се засилва и от многократния отказ да бъде преместен в хирургическо отделение и в крайна сметка напуска армията с 50% инвалидност поради психическа нестабилност. Освен с бойните си рани, Марголис се завръща у дома с японска пушка и щик с дървена кания. След напускането на армията, той се мести в Лос Анджелис и през 1946 г. се записва като студент по медицина в Университета на Южна Калифорния. Първата му задача там е да дисектира човешки труп. Поради медицинския си опит и кратката, но проблематична връзка с Елизабет Шорт, Марголис бързо попада в полезрението на полицията след убийството ѝ. Съдебни протоколи от разследването на голямото жури в Лос Анджелис между 1949 г. и 1950 г. го посочват като един от 22-мата заподозрени.
Когато убийството на Черната Далия става национална сензация, Марголис напуска Лос Анджелис и започва да се мести между Чикаго, Атланта, Аризона и Канзас, като променя името си. Данните показват, че той се завръща в Калифорния няколко години преди първото потвърдено нападение на Зодиака. След завръщането си в Калифорния, Марвин започва активно да търси обществено внимание. Той се появява в местната преса, където с видима самоувереност се хвали с амбициозни, но никога реализирани планове за изграждането на 11-етажен хотел в Оушънсайд. Малко по-късно, през септември 1964 г., прави още една крачка към публичността, изпращайки загадъчно писмо до редактора на The San Diego Union, подписано с новия му псевдоним. В текста той разсъждава в мрачен и объркан тон за насилието и обществото, като пише: "Ако погледнем миналото, както предлагат либералните членове на нашето общество, може би трябва да разгледаме тази ситуация: насилствените демонстрации в миналото са се смятали за престъпления; днес изглежда, че насилствените престъпления се считат за "демонстрации".
На сутринта на 15 януари 1947 г. жена, разхождаща се с детето си в квартал Лаймърт Парк в Лос Анджелис, се натъква на ужасяваща гледка - голо женско тяло, разрязано на две. Полицията по-късно установява, че разрязването е извършено с хирургическа прецизност, без да бъдат засегнати жизненоважни органи. Още по-зловещо е, че въпреки жестокото обезобразяване, на местопрестъплението няма следи от кръв. Това води разследващите до извода, че жертвата е убита на друго място, а тялото ѝ е било измито, преди да бъде изхвърлено на открито. Скоро жертвата е идентифицирана като 22-годишната Елизабет Шорт, млада жена, преместила се от Масачузетс в Холивуд, за да стане актриса. Пресата ѝ дава прякора Черната Далия, първоначално взет от нейните приятели заради предпочитанието ѝ към черните дрехи, превърнал се после в зловещ символ на престъпление.
На 23 януари 1947 г. редакторът на Los Angeles Examiner Джими Ричардсън получава телефонно обаждане. Мъжът на другата линия "поздравява" вестника за отразяването на убийството, но подхвърля, че материалът изглежда "изчерпан". Той обещава да изпрати по пощата лични вещи на Шорт. Малко по-късно Ричардсън получава две писма, съставени от изрезки от вестници, подредени така, че да образуват цели изречения.
С напредване на разследването полицията започва да проверява близкото обкръжение на Шорт и Марвин Марголис бързо попада сред нейните познати. Заради изключителната прецизност, с която тялото е било дисектирано, детективите стигат до извода, че убиецът е преминавал през медицинско обучение и насочват вниманието си към студенти от близките медицински учебни заведения.
Преди да постъпи в армията, Марголис завършва предмедицински курс в Илинойс. След войната се записва в медицинско училище. Както по-късно е отбелязано в протоколите на голямото жури: "Следва да се отбележи, че този заподозрян, Марвин Марголис, е единственият студент по медицина, който е имал интимна връзка с Елизабет Шорт".
Според разследващите записи Бейбър смята, че Шорт и Марголис са се запознали в Чикаго през лятото на 1946 и скоро след това са започнали да се срещат. През октомври същата година, три месеца преди убийството ѝ, Шорт се мести в апартамент в Лос Анджелис заедно с Марголис, своята приятелка Маргори Греъм и приятеля на Марголис, Бил Робинсън. Близкото приятелство между Марголис и Робинсън може да е изиграло ключова роля и в бъдещата "игра с кодове", характерна за Зодиака. По време на войната Робинсън служи в Службата за сигнално разузнаване на армията. Това е специализирано подразделение за разбиване на кодове, което използва класически криптографски техники, сходни с тези на Зодиака.
Съвместното съжителство обаче продължава едва 12 дни. Шорт внезапно напуска апартамента. Според свидетелски разкази причината за разрива е, че тя става свидетел на изтезание на друг мъж. Уплашена, 22-годишната жена заминава за Сан Диего, очевидно опитвайки се да избяга от Марголис.
През седмиците преди смъртта си Шорт споделя с приятели и познати, че се страхува за живота си заради бившия си приятел. Тези страхове достигат кулминацията си на 14 януари 1947 г. Полицай Мирл Макбрайд разказва, че среща Шорт на автогара в центъра на Лос Анджелис. Младата жена плаче истерично и казва, че се е натъкнала на "безумно ревнивия" си бивш приятел, който я е заплашил, че ще я убие, ако започне връзка с друг мъж.
Какво точно се случва в часовете между последното виждане на Шорт жива и откриването на тялото й на следващата сутрин е известно единствено на нейния убиец. Свидетели, чакащи на автобусна спирка в Норт Лонг Бийч същата нощ, съобщават, че са чули писъци, идващи от преминаващ черен седан. Те разказват, че са видели мъж и жена на предната седалка и втора жена, притисната от четвърти човек на задната. Същата нощ мъж, управляващ черен седан, посещава поне три мотела около Сан Педро, настоявайки за стая. Служители на мотел "Харбър Муун" си спомнят за нервен и раздразнителен мъж, отговарящ на физическото описание на Марголис, който настоявал, че има спешна нужда от "стая с вана" за жена си. След отказ той продължава да търси подслон.
На няколко километра се намира мотел с името "Зодиак", открит през юни 1946 г. Докато дълго време се е смятало, че прякорът на Зодиака идва от марка часовници, разследването на Бейбър предполага, че името може да е свързано именно с това място, там, където Шорт е издъхнала. В подкрепа на тази теория е откритието на платнена чанта за лед, маркирана с буквата "Z" и съдържаща червени петна, намерена на четири минути път с кола от мястото, където е открито тялото. През 40-те години доставчиците на лед често маркират чантите си с инициалите на мотелите, които обслужват.
20 години по-късно Калифорния продължава напред. Марвин Мерил се жени, има деца и се отказва от амбицията си да стане хирург. Вместо това продава автомобили на старо в Чикаго. Първият брак не се получава и след развода той влиза във втори брак и семейството му се разраства. Марвин е баща на общо четири деца, а други две са осиновени.
След като се жени повторно, се мести в Канзас през 1960 г., където се представя като художник и дори твърди, че е учил при Салвадор Дали. По-късно, след завръщането си в Калифорния, започва бизнес с недвижими имоти и изпраща загадъчни писма до местни медии.
От декември 1968 г. тихите улички и отдалечените места в района на залива се превръщат в сцена на серия от брутални нападения. До края на 1969 има пет жертви и двама ранени. Убиецът изпраща 21 потвърдени писма и четири шифъра до медиите, изпълнени със заплахи, хвалби и правописни грешки.
Първата му потвърдена атака е на 20 декември 1968 г., когато 17-годишният Дейвид Артър Фарадей е екзекутиран с изстрел в тила, а 16-годишната му приятелка Бети Лу Дженсън е простреляна пет пъти, докато се опитва да избяга. Седем месеца по-късно Зодиак напада отново, убивайки 22-годишната Дарлийн Ферин, простреляна девет пъти, и тежко ранявайки 19-годишния Майкъл Маджо, който оцелява и по-късно разказва на полицията, че нападателят се е приближил тихо и е открил огън без предупреждение. Последната официално призната жертва на Зодиака е 29-годишният таксиметров шофьор Пол Стайн, убит на 11 октомври 1969 г. в Сан Франциско. В писмата си до медиите убиецът твърди, че има общо 37 жертви, макар полицията никога да не е потвърдила този брой.
Въпреки натрупаните косвени доказателства семейството на Марвин Мерил категорично отрича той да е човекът зад псевдонима Зодиак. Най-малкият му син, който през годините е предоставил на разследващите кутия с лични вещи на баща си, заявява, че не вярва Марвин да е способен на подобни престъпления.
"Не вярвам, че татко го е направил", казва той. По думите му двамата никога не са били особено близки и са загубили контакт. Синът твърди също, че баща му никога не е говорил за времето си в Лос Анджелис в края на 40-те, за военната си служба или за каквато и да било връзка с криптография, подобна на тази, използвана от Зодиака. Той отрича и баща му да е разполагал с финансовите средства да наема множество имоти по време на активния период на Зодиака, настоявайки, че семейството е било "разорено".
Смята се, че в края на 70-те години личният живот на Марвин Мерил започва да се разпада. През 1978 втората му съпруга подава молба за развод след инцидент с насилие. Според показания, цитирани в разследването, Мерил е заплашил да убие доведената си дъщеря и това кара майката отчаяно да се опита да защити детето си. Намесва се полиция, а Мерил е арестуван. Случаят хвърля нова светлина върху агресивното му поведение извън публичния образ, който е поддържал години наред, и засилва подозренията, че склонността към насилие не е била ограничена само до миналото му.
След поредица от убийства и заплахи, които държат Калифорния в страх, Зодиак внезапно изчезва. След 1971 г. настъпва период на близо тригодишно мълчание. Подобни паузи са добре познати на криминалните психолози и често съвпадат с ключови събития в живота на извършителя. Според Бейбър именно този период съвпада с времето, в което Марвин е подложен на засилен натиск от страна на властите заради други престъпления, което може да обясни внезапното затишие.
Днес само един от пряко пострадалите от атаките на Зодиака е все още жив. Това е Брайън Хартнел. След като е прободен многократно с нож и оставен да умре, Хартнел успява да се възстанови, завършва право, става адвокат и създава семейство. Сега той е на 76 години и продължава да живее в Калифорния.
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)