Испанският La Vanguardia: Без приет бюджет и с правителство в оставка, България влезе в еврозоната

И двете валути могат да се използват до 31 януари, а от 1 февруари еврото ще стане единствената валидна валута.

За разлика от това, близо 70% от бизнес лидерите гледат благоприятно на влизането на България в еврозоната, която има над 350 милиона жители, според проучване на института Alpha Research.

Зад страховете на част от населението, някои анализатори посочват дезинформационни кампании, организирани от проруски политици и в социалните медии.

„Колкото повече България напредва в интеграцията си, толкова по-трудно ще бъде за Русия да упражнява влияние в страната“, каза пред Асошиейтед прес Димитър Керанов от Германския фонд „Маршал“ в Берлин.

Без бюджет и с правителство в оставка, България стана 21-вата страна, която се присъедини към еврозоната на 1 януари. По този начин бившата комунистическа държава завършва европейската си интеграция, почти две десетилетия след присъединяването си към ЕС. Така започва своя материал авторитетното испанско издание La Vanguardia по случай влизането на страната ни в еврозоната.

Но този важен етап идва на фона на политическа криза и широко разпространен скептицизъм сред населението относно ползите от единната валута, до голяма степен поради опасения, че тя ще предизвика значително покачване на цените. Почти половината от българите, 49 процента, се противопоставят на присъединяването към еврото, според последния Европейски барометър. България е една от най-бедните от 27-те държави членки на ЕС, със средна заплата от 1300 евро, отбелязват от редакцията на каталунския вестник.

Присъединяването на тази страна с 6,4 милиона жители идва по-малко от месец след оставката на консервативния премиер Росен Желязков и неговото коалиционно правителство в началото на декември, след масови протести срещу корупцията и бюджета за 2026 г., първият, изготвен в евро. Парламентарните избори са насрочени за пролетта, които ще бъдат осмите за пет години.

По този начин несигурността хвърля сянка върху това, което трябваше да бъде кулминацията на дългия процес на присъединяване към еврозоната след влизането на Румъния в Европейския съюз през 2007 г. Официално в „чакалнята“ за еврото след интегрирането на валутата си във Валутния механизъм II (ERM II) през 2020 г., страната получи окончателното зелена светлина от Брюксел това лято, след като успя да намали инфлацията си до 2,7%. Тогава обменният курс беше определен на 1,95 лева за евро.

В допълнение към недоволството от корупцията и нестабилността, което отлага възможността за предприемане на структурни реформи, има разделение сред населението по отношение на еврото. Много българи се опасяват от инфлационна спирала. Изправено пред тези опасения, правителството в оставка посочи тази седмица, че ще наложи санкции на бизнеса, който прилага „необосновани увеличения на цените“.

Според президента на ЕЦБ Кристин Лагард, по време на неотдавнашно посещение в София, страните, присъединили се към еврозоната, са отбелязали средно увеличение на цените между 0,2% и 0,4%. В случая с Хърватия, последната страна, която се присъедини през 2023 г., увеличението е било 0,4%, въпреки че тя увери, че този ефект бързо е отшумял.

Истината е, че икономическите резултати на страната след присъединяването ѝ към Европейския съюз са положителни, като БВП се е учетворил до над 111 милиарда долара, според Bloomberg, а публичният дълг остава под 30%, което я поставя сред най-ниските в ЕС, допълва La Vanguardia.