България, най-бедната страна в Европейския съюз, стана 21-ият член на еврозоната - изпреварвайки по-очевидни и проспериращи кандидати като Полша, Чехия и Унгария, заяви кореспондентът на Би Би Си за Цетрална Европа Ник Торп в материал, излъчен от медията.
Той обаче допълва, че за по-възрастните, селските, по-консервативни части от населението, замяната на българския лев с еврото предизвиква страх и негодувание.
За предимно градските, млади и предприемчиви българи това е оптимистичен и потенциално доходоносен скок - последният ход в игра, която въведе България в европейския мейнстрийм - от членство в НАТО и ЕС, до присъединяване към Шенгенската зона, а сега и към еврото, отбелязва Ник Торп, пише БНР.
Авторът предлага различни мнения на хора, с които е разговарял. Проучванията на общественото мнение показват, че 6,5-милионното население на България е горе-долу поравно разделено по отношение на новата валута, а политическите сътресения не улесняват прехода.
Ник Торп припомня, че коалиционното правителство на премиера Росен Желязков загуби вот на доверие на 11 декември след масови протести срещу бюджета за 2026 г. През последните четири години в България са проведени седем избори, осми изглеждат вероятни в началото на новата година. Как новата валута ще се отрази на България като цяло, засяга всички. Уроците от други страни предлагат две версии. Успешният „балтийски модел“, последван от Естония, Латвия и Литва, които комбинираха еврото с реформи за рационализиране на администрацията, насърчаване на инвестициите и борба с корупцията. И „италианският модел“, след който последваха години на стагнация, коментира Ник Торп.
,fit(1280:720))
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)