1415
&format=webp)
Следва цялото интервю:
Задължително ли е получената медицинска помощ, която пациентите заплащат сами, да бъде вписвана в Националната здравноинформационна система и в електронното пациентско досие?
Последвайте канала на
Радина Лазарова
1415
Следва цялото интервю:
Задължително ли е получената медицинска помощ, която пациентите заплащат сами, да бъде вписвана в Националната здравноинформационна система и в електронното пациентско досие?
Последвайте канала на
Всички прегледи и изследвания, извършени на пациент в лечебно или здравно заведение, задължително се вписват в електронното му досие, независимо кой плаща за тях. Това каза в интервю за БТА министърът на здравеопазването в оставка доц. Силви Кирилов. Темата за електронната идентификация в здравеопазването е част от по-широкия процес на дигитализация, по който Министерството на здравеопазването (МЗ) работи последователно, каза още той по повод предложението на управителя на НЗОК за създаване и въвеждане на електронна здравна карта за всички.
Част от предстоящите задачи са започването през следващата година на скрининговите кампании за рак на дебелото черво и за рак на маточната шийка, изграждането на национална мрежа, свързваща 17 областни болници с високотехнологични строук центрове в реално време, третата фаза - проектиране и строителство на национална детска болница, която е в ход и преминава през предварителен контрол от Агенцията за обществени поръчки. Предстоят и нормативни промени, чрез които се цели преодоляване на недостига или липсата на лекарства, каза още той.
Да, задължително е. В Закона за здравето е записано, че за създаването и поддържането на електронните здравни записи на гражданите, лечебните и здравни заведения подават информация в МЗ, като видът и начинът на нейното предоставяне, както и условията и редът за това, се определят с наредба на министъра на здравеопазването. В Наредбата за функционирането на Националната здравноинформационна система (НЗИС) е посочено, че за всяка една от извършените от медицински и немедицински специалисти в лечебните и здравните заведения дейности, се създава електронен здравен запис, независимо от финансирането на съответната дейност. В портала на НЗИС е внедрен раздел „Статистика“, откъдето се вижда, че 6% от всички въведени прегледи на граждани за 2025 г. са такива, които те сами са заплатили. Това са приблизително 3,10 млн. прегледа. Важно е пациентите да знаят, че могат да изискват въвеждането на медицинска информация в НЗИС, както и да подават сигнали за невъведена такава. Това е от изключително значение и може да бъде проследявано в реално време чрез приложението „еЗдраве“, което дава достъп на всеки до електронното му здравно досие, а на родителите и до здравните досиета на техните непълнолетни деца.
Подкрепяте ли предложението на управителя на НЗОК за въвеждане на електронна здравна карта с цел засилване на контрола в изпълнението на медицинските дейности?
На какъв етап е създаването, оборудването и функционирането на строук центровете (за лечение на пациенти, засегнати от инсулт) и създаването на национална мрежа между тях и 17 областни болници?
На какъв етап е процедурата по изграждането на националната детска болница – обществената поръчка за заданието за проектиране?
Предвижда ли се създаване на нов Обществен съвет за изграждане на национална детска болница?
Издадени ли са нови разрешителни за дейност или нови лечебни заведения за следващата година?
Докъде стигнаха преговорите по колективния трудов договар в отрасъл "Здравеопазване"?
Колко специализанти по различни проекти подпомага МЗ и ще има ли нормативни промени в областта на специализациите?
Кога се очаква да започнат националните скрининг програми за рак на дебело черво и рак на маточна шийка?
Предвид забраната за износ на инсулини и антибиотици, чийто срок се удължава неколкократно в последните години, предвиждат ли се законодателни промени за подобряване на осигуреността с лекарства в страната?
Коя беше една от първите задачи, с които се заехте?
Всички предложения, които са насочени към по-добър контрол, прозрачност и ефективност в системата, следва да бъдат внимателно анализирани. Темата за електронната идентификация в здравеопазването е част от по-широкия процес на дигитализация, по който МЗ работи последователно. През последната година с екипа ми свършихме много работа точно в тази посока – надграждане на Националната здравноинформационна система, развитие на мобилното приложение „еЗдраве“ и въвеждане на нови механизми за мониторинг и анализ на данни, а също и разработването на стратегия за въвеждане на изкуствен интелект в здравеопазването, с цел прозрачност, оптимизация, облекчаване на административната тежест на здравните кадри и осигуряване на повече време за работа с пациентите. Всяко ново решение трябва да бъде съобразено с правата на пациентите, с техническата готовност на системата и с реалния ефект, който ще има върху контрола и достъпа до медицинска помощ. Това изисква експертен подход и внимателна преценка, а не отговор като „да, подкрепям“ или „не, не подкрепям“.
Инвестицията за изграждане на национална мрежа от високотехнологични мозъчно-съдови центрове е една от онези политики, които ясно показват как системните решения в здравеопазването могат да променят реално здравните резултати. Това е дългосрочен и целенасочен подход към лечението на мозъчно-съдовите заболявания, който надгражда съществуващия капацитет и въвежда нов стандарт на грижа, съпоставим с този във водещите европейски държави. Това е една от най-мащабните и комплексни инвестиции в областта на спешната и високоспециализирана помощ през последните години с общ бюджет от над 220 млн. лв. За първи път в България се изгражда национална мрежа, която ще свързва областните болници с високотехнологични строук центрове в реално време, така че пациентът да получи навременна и адекватна помощ, независимо от това къде живее.
Към момента се създават шест високотехнологични строук центъра в София, Пловдив, Варна и Плевен. След проведени процедури по Закона за обществените поръчки са сключени договори и вече е доставена значителна част от предвиденото оборудване – интензивни легла, анестезиологична техника, пациентски монитори, респиратори, симулатори за обучение и др. В напреднал етап е и процесът по избор на изпълнители за строително-монтажните работи, необходими за инсталирането на високия клас образна и ангиографска апаратура. След приключването им предстои монтажът и въвеждането в експлоатация на ядрено-магнитни резонанси, компютърни томографи и ангиографски системи. Паралелно с това се работи по разширяването на мрежата чрез 17 областни болници, които ще бъдат оборудвани за диагностика и ще бъдат свързани в реално време със строук центровете чрез дигитална платформа. Този модел ще подобри регионалния достъп до навременно лечение и ще намали смъртността и инвалидизацията при инсулт не само в големите градове, но и в по-отдалечените райони на страната. Центровете в София и Варна ще функционират като национални хъбове за следдипломно обучение на специалисти в областта на неврологията, неврохирургията и образната диагностика. Това е инвестиция не просто в апаратура, а в човешкия капитал на системата, без който дори най-съвременната техника не може да има резултат. Съвременното и достъпно високоспециализирано лечение е само единият от двата основни стълба, върху които може да се постигне реална промяна в здравните показатели по отношение на мозъчно-съдовите заболявания. Другият, не по-малко важен стълб, е превенцията, където също имаме конкретни политики. Вече е обявена за обществено обсъждане новата Национална програма за превенция на хроничните незаразни болести 2026-2030 г., която е насочена към основните заболявания, формиращи най-голямата тежест за здравната система. В програмата са заложени конкретни цели за намаляване на смъртността от исхемична болест на сърцето и мозъчно-съдова болест с между 1% и 5% в рамките на програмния период. Това не са абстрактни намерения, а ясно разписани мерки - предвижда се системна работа за ранно откриване и контрол на артериалната хипертония, която е водещ рисков фактор за инсулт и инфаркт. Друг такъв фактор е диабетът, който също е обект на програмата, както и неговата превенция, ранната диагностика и правилното лечение. Заложени са програми за повишаване на физическата активност сред населението, включително чрез междусекторни политики с общините за по-добра среда за движение и спорт. Предвиждат се и целенасочени мерки за намаляване на тютюнопушенето, включително сред децата и подрастващите, както и инициативи за ограничаване на нездравословното хранене и наднорменото тегло, които са сред ключовите рискови фактори за мозъчно-съдовите заболявания.
През последната година бяха финализирани ключови стратегически документи. Направеното до момента гарантира, че този проект няма да започва „от нулата“, а ще стъпи върху ясна, структурирана рамка. Като млад специализант присъствах на първата копка на предишния опит за детска болница преди близо пет десетилетия. Оттогава поколения българи, родители и лекари очакваме тази болница да се превърне от надежда в реалност. През годините естествено се натрупаха чувствителност, умора и в определена степен недоверие. Именно за това е важно да отправяме ясни послания. Структурата, обхватът и капацитетът, функционалната програма, медицинското и немедицинското оборудване на бъдещата болница са обект на стратегическите документи, които бяха финализирани. Те, заедно с дейностите по регулиране на имота, събаряне на съществуващите сгради и проучването на терена, оформиха първите две фази от изпълнението на проекта. Всеки следващ етап ще стъпва именно върху това. Сега предстои навлизане в третата същинска фаза - проектирането и строителството. Директорът на Здравната инвестиционна компания за детска болница ме информира, че процедурата е в ход и преминава през предварителен контрол от Агенция за обществени поръчки. Паралелно с това ще върви и работата по осигуряване на инфраструктурата за улеснен достъп до лечебното заведение, което е от съществено значение.
Създаването на Национална детска болница е проект с изключително дългосрочно значение и с висока обществена чувствителност. Именно поради това смятам, че решения от такъв мащаб и с такъв хоризонт не следва да бъдат вземани от министър в оставка, нито дори от служебен министър. Въпросът за евентуалното създаване на нов Обществен съвет е не само организационен, но и концептуален. Той изисква много внимателна преценка на функциите, компетентностите и правомощията на подобен орган. Това е казус, с който следва да се ангажира следващият редовен министър на здравеопазването, който да направи обективна оценка на плюсовете и минусите, както и на реалната добавена стойност на такъв съвет в контекста на вече изградената рамка по проекта за детската болница.
През 2025 г. са издадени около 40 разрешения за осъществяване на лечебна дейност. В по-голямата си част те са за промяна в наименованието или търговско-правния статут, закриване или разкриване на дейности и структури, както и разширяване на обхвата на дейността в рамките на съществуващи лечебни заведения.
В същото време през настоящата година са постъпили и четири заявления за създаване на нови лечебни заведения. Те подлежат на одобрение с решение на Министерския съвет. Към момента документите са в процес на обработка. Самото приемане на решение от Министерския съвет обаче също не означава автоматично започване на дейност. През 2025 г. няма решения на МС за създаване на нови лечебни заведения.
Колективното трудово договаряне е доброволен процес между работодателските организации и синдикатите. Без постигнат консенсус между тях няма как да има нов колективен трудов договор. Изключително трудно е да се намери баланс между възможностите за увеличаване на възнагражденията и социалните придобивки, но по начин, който е финансово постижим и дългосрочно устойчив. Това не може да се случи чрез натиск или през медиите, а само при реална воля за договаряне и партньорство. Важно е да се разбере, че МЗ не може да определя заплати по административен път, тъй като това би било в противоречие със законодателството и със статута на лечебните заведения.
Екипът на МЗ успя да защити увеличение на бюджета на проекта „Насърчаване на специализацията по специалности и области с недостиг на специалисти“ с 26,5 милиона лева. По този начин общият размер на финансирането от 15 милиона лева вече възлиза на 41,5 милиона лева, което ни даде възможност за включване на кандидати от листата на чакащите, както и за организирането на нова процедура по подбор. Това е проект, с чиято реализация се гордеем особено много и продължаваме да отчитаме значителен интерес към него. Освен лекари и лекари по дентална медицина, по проекта кандидатстват също медицински сестри и акушерки. До момента са одобрени над 300 кандидати, които получават стимул от две и половина минимални работни заплати над основното им възнаграждение за целия период на специализацията.
Успоредно с това Министерството на здравеопазването изпълнява и проекта „Специализация в здравеопазването +“. Той отново е финансиран по програма „Развитие на човешките ресурси“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд плюс. Чрез него осигуряваме възможност на 130 специализанти да завършат обучението си. Те са участвали в проекта в изминалия програмен период, но не са завършили и в резултат на активните действия на МЗ получихме допълнителен финансов ресурс от 3,1 млн. лв., за да можем да удължим подкрепата към тези специализанти. Това ще позволи те да продължават да бъдат подпомагани с покриване на таксите за оставащото време по индивидуалния им учебен план. Онези от тях, които нямат трудови доходи могат да се възползват и от допълнителна стипендия в размер на две минимални работни заплати. Отново отбелязвам, че по този проект не се приемат нови кандидатури.
Допълнително подготвяме проекти за повишаване на уменията за лечение на спешни състояния в системата на спешната помощ, както и за повишаване на ефективността на държавния здравен контрол чрез целенасочени обучения на служители от регионалните здравни инспекции. Така инвестираме не само в броя, но и в квалификацията на хората в системата. Заедно с това полагаме съвместни усилия с Министерството на образованието и науката за стимулиране на обучението в сектора, като за първи път тази година бяха утвърдени 1200 места за студенти по специалност „Медицинска сестра“, а специалността беше определена за защитена, което освобождава студентите, приети по държавна поръчка от заплащането на такси за обучение. През 2025 г. бяха определени и 939 места за специализанти, финансирани от държавата, като те се утвърждават основно в области с осигуреност под средната за страната и по специалности с недостиг на специалисти на национално ниво.
Що се отнася до нормативни промени – изготвеният проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването не беше приет поради постъпилите негативни становища по него и предвидената законова промяна относно възнагражденията на младите лекари и специалисти по здравни грижи. След приемане на Закона за бюджета за държавното обществено осигуряване за 2026 г. и Закона за бюджета на НЗОК за 2026 г. могат да бъдат обсъждани съответни промени в областта на специализациите. Считам, че предложените от екипа ми текстове имат своите предимства по отношение на гарантирането на по-голяма прозрачност в конкурсите за започване на специализация, защита на правата на младите лекари и по-добър контрол върху дейностите по провеждане на обучението за придобиване на специалност.
Предвижда ли се и с колко процента повишаване на заплатите на работещите в националния и в районните центрове по трансфузионна хематология, в здравните инспекции, в комплексните онкологични центрове, в центровете за спешна помощ и в психиатричните болници?
Съгласно законовите разпоредби при липсата на приет Закон за държавния бюджет, за срок не по-дълъг от три месеца се прилага разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от Закона за публичните финанси. Това означава, че извършването на разходите и предоставянето на трансфери е в размер не по-голям от размера им за същия период на предходната година. В същия закон е записано, че достигнатите размери на основните месечни заплати към 31 декември 2025 г. в бюджетните организации не могат да бъдат намалявани или увеличавани в рамките на заеманата длъжност, с изключение на заетите на минимална работна заплата и еднократна индексация в размер на натрупаната към 31 декември 2025 г. годишна инфлация за всички останали. Очакванията са за около 5% индексация. Достойното възнаграждение на работещите в тези звена е наистина от огромно значение, но извън популизма, трябва да е пределно ясно, че пренебрегваните с години сектори, няма как да наваксат в рамките на един бюджет натрупаните диспропорции.
Макар заплатите да са водещ фактор, от опит знам, че условията на труд също играят съществена роля, затова инвестициите там трябва да вървят паралелно. Нова апаратура, обновяване на бази, дигитални инструменти, внедряване на изкуствен интелект, които реално облекчават ежедневната работа на специалистите, са неизменна част от усилията за справяне с кадровите проблеми и ние насочихме много усилия и в тази посока. Отделно от това, за първи път беше утвърден медицински стандарт „Здравни грижи“, който създава основа за по-ясно планиране на персонала, по-добра организация на труда и по-висока защита на професионалистите по здравни грижи.
Двете нови национални скринингови кампании – за рак на дебелото черво и за рак на маточната шийка, ще започнат през 2026 г. и ще се изпълняват до края на 2030 г. В началото на следващата година всички общопрактикуващи лекари в страната ще получат инструкции за тяхното провеждане, които са в процес на съгласуване с Българския лекарски съюз. С тези кампании въвеждаме един изцяло нов модел на скрининг, който поставя акцент върху по-лесния достъп, активното участие на пациента и преодоляването на бариерите пред профилактиката, особено в отдалечени или уязвими групи. Предвидено е използването на медицински изделия за самостоятелно пробовземане. Самите тестове са нови за практиката у нас и ще се прилагат в рамките на ясно организиран и контролиран процес.
През 2025 г. бяха извършени всички ключови дейности, необходими за реалното стартиране на кампаниите. МЗ проведе процедурите за обществени поръчки за доставка на медицински изделия за инвитро диагностика в рамките на одобрените скринингови кампании, а през октомври 2025 г. бяха сключени договорите за доставка на комплектите за самотестване. С постановление от 16 декември 2025 г. на Министерския съвет бяха одобрени допълнителни разходи по бюджета на МЗ за 2025 г. в размер на 7 800 000 лв., необходими за осигуряването на медицинските изделия, за да започнат кампаниите. Предстои сключване на договори с изпълнителите и след това ще можем да дадем още подробности.
Заповедите за временна забрана за износ на определени лекарствени продукти са инструмент за бърза реакция, който гарантира моментната осигуреност на вътрешния пазар и приоритизира нуждите на българските пациенти в ситуации на риск от недостиг. Паралелно с тези краткосрочни мерки Министерството на здравеопазването работи по изграждането на нов, устойчив и предвидим модел за лекарствено снабдяване, основан на прозрачност, реални данни и ефективен контрол по цялата верига – от производството и вноса до аптеката.
С цел подобряване на осигуреността с лекарства за българските пациенти МЗ е изготвило законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, с който се въвежда цялостен пакет от мерки срещу недостига на лекарства и ежедневна отчетност по цялата верига на доставка. Законопроектът е одобрен с Решение на Министерския съвет и е внесен в Народното събрание. Със законопроекта се предлагат промени, засягащи търговията на едро и дребно с лекарствени продукти, паралелния внос с лекарствени продукти, усъвършенстването и разширяването на обхвата на Специализираната електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти (СЕСПА), както и промени в различни административно-наказателни разпоредби в закона. Предлагаме и конкретни мерки за преодоляване на случаите на недостиг или липса на лекарствени продукти чрез прецизиране на задълженията на всички участници във веригата на лекарствоснабдяването, промени в алгоритъма на изчисление, заложен в СЕСПА, както и промени в санкционните разпоредби. Целта на всичко това е да се гарантира сигурността в процеса по лекарствоснабдяването, да се ограничат случаите на липса или недостиг на жизненоважни за населението лекарствени продукти, както и да бъде осигурена максимална прозрачност и проследимост в системата на лекарствоснабдяването. Постигнахме значителен успех и по отношение на осигуряването на ключови терапии за пациенти с онкологични и онкохематологични заболявания. От една страна удължаването на периода за ценово рефериране на базови онкологични лекарствени продукти от шест на 24 месеца дава предвидимост и сигурност както за притежателите на разрешения за употреба, така и за лечебните заведения и пациентите. Тази мярка значително намалява риска от изтегляне на жизненоважни лекарства от българския пазар. От друга страна, успяхме и да финализираме процедурата за доставка на жизненоважни лекарствени продукти, които се използват в болничната помощ и се заплащат изцяло от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). В нея участваха 16 търговци на едро с лекарства, които подадоха 55 оферти за 236 лекарствени групи по международно непатентно наименование. Процедурата, чиято прогнозна стойност беше 2,555 млрд. лв. без ДДС, имаше значително забавяне поради обжалване пред Комисията за защита на конкуренцията и Върховния административен съд, но в крайна сметка през септември беше финализирана.
Чрез провеждането на централизиран електронен търг болниците ще разполагат с дългосрочна предвидимост, а лечението на пациентите ще бъде обезпечено. Освен това НЗОК ще реализира значителна оптимизация на разходите чрез постигане на по-ниски цени в резултат на обединените обеми и създадената конкурентна среда за доставчиците. Постига се и намаляване на административната тежест чрез ускоряване на процеса по възлагане на конкретни поръчки в рамките на вече договорените условия, като се елиминира нуждата от повтарящи се тръжни процедури. Също така се осигурява прозрачност и ефективност на доставките на този тип лекарствени продукти, като се предотвратяват възможностите за нелоялни практики.
Успях да постигна една от каузите си - ограничаване на палмовото масло в храненето на децата и учениците. Една от първите лични задачи, с които се заех, е ограничаването на палмовото масло, като това стана факт през октомври тази година с влизането в сила на Наредбата за здравословно хранене на учениците. Тя въвежда по-строги правила, пряко и косвено ограничаващи именно употребата на хидрогенирано палмово масло. С нея се забраняват имитиращи млечни продукти с растителни мазнини, хидрогенирани мазнини и използването на хидрогенирани растителни мазнини за пържене, а ограниченията за пържени и висококалорични сладкарски изделия на практика изключват продуктите с хидрогенирана палмова мазнина от училищните обекти и автомати. С тези промени се обхващат всички деца, като същите забрани са въведени предходните години с наредба от 2011 г. - за здравословно хранене на децата на възраст от 3 до 7 години в детските заведения.
Това е важно, тъй като палмовото масло и неговите производни съдържат високи нива наситени мазнини и при рафиниране образуват токсични съединения, свързани с повишен риск за децата – сърдечно-съдови заболявания, затлъстяване, метаболитни нарушения и потенциално вредно въздействие. Най-значимият риск произтича от честата консумация на индустриални продукти, които са основен източник на тези мазнини. И за да гарантираме, че тези ограничения не са само на хартия, на регионалните здравни инспекции е възложено да осъществяват контрол по спазването на действащата нормативна уредба, включително проверка на етикетите, състава на използваните мазнини, с цел ефективно ограничаване на предлагането на продукти с хидрогенирана палмова мазнина. От влизането в сила на новата наредба до момента в проверките е установено предлагане на такива храни основно чрез автомати, като са съставени 26 акта за установяване на административни нарушения и 21 констативни протокола и препоръки. Всички установени нарушения са отстранени своевременно. Наблюдават се и добри практики и стриктно спазване на нормативните изисквания в голяма част от проверените обекти.
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)