Към момента се създават шест високотехнологични строук центъра в София, Пловдив, Варна и Плевен. След проведени процедури по Закона за обществените поръчки са сключени договори и вече е доставена значителна част от предвиденото оборудване – интензивни легла, анестезиологична техника, пациентски монитори, респиратори, симулатори за обучение и др. В напреднал етап е и процесът по избор на изпълнители за строително-монтажните работи, необходими за инсталирането на високия клас образна и ангиографска апаратура. След приключването им предстои монтажът и въвеждането в експлоатация на ядрено-магнитни резонанси, компютърни томографи и ангиографски системи. Паралелно с това се работи по разширяването на мрежата чрез 17 областни болници, които ще бъдат оборудвани за диагностика и ще бъдат свързани в реално време със строук центровете чрез дигитална платформа. Този модел ще подобри регионалния достъп до навременно лечение и ще намали смъртността и инвалидизацията при инсулт не само в големите градове, но и в по-отдалечените райони на страната. Центровете в София и Варна ще функционират като национални хъбове за следдипломно обучение на специалисти в областта на неврологията, неврохирургията и образната диагностика. Това е инвестиция не просто в апаратура, а в човешкия капитал на системата, без който дори най-съвременната техника не може да има резултат. Съвременното и достъпно високоспециализирано лечение е само единият от двата основни стълба, върху които може да се постигне реална промяна в здравните показатели по отношение на мозъчно-съдовите заболявания. Другият, не по-малко важен стълб, е превенцията, където също имаме конкретни политики. Вече е обявена за обществено обсъждане новата Национална програма за превенция на хроничните незаразни болести 2026-2030 г., която е насочена към основните заболявания, формиращи най-голямата тежест за здравната система. В програмата са заложени конкретни цели за намаляване на смъртността от исхемична болест на сърцето и мозъчно-съдова болест с между 1% и 5% в рамките на програмния период. Това не са абстрактни намерения, а ясно разписани мерки - предвижда се системна работа за ранно откриване и контрол на артериалната хипертония, която е водещ рисков фактор за инсулт и инфаркт. Друг такъв фактор е диабетът, който също е обект на програмата, както и неговата превенция, ранната диагностика и правилното лечение. Заложени са програми за повишаване на физическата активност сред населението, включително чрез междусекторни политики с общините за по-добра среда за движение и спорт. Предвиждат се и целенасочени мерки за намаляване на тютюнопушенето, включително сред децата и подрастващите, както и инициативи за ограничаване на нездравословното хранене и наднорменото тегло, които са сред ключовите рискови фактори за мозъчно-съдовите заболявания.
)
,fit(1280:721)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:721))
)
,fit(1280:720))
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)