България на прага на еврозоната - как страната ни извървя пътя до приемането на еврото

Следват ключовите моменти през изминалата година, белязали пътя на страната ни към еврозоната и въвеждането на еврото:

Януари - сформиране на правителство, срещи с представители на ЕК, ЕЦБ и Еврогрупата

Февруари - подаване на искане за извънреден ковергентен доклад за готовността ни за присъединяване към еврозоната

По време на срещата в Брюксел министър Петкова обявява, че до края на февруари искане за извънредни доклади ще бъде подадено.

Март  - България отговаря на изискването за ценова стабилност по Маастрихтските критерии за присъединяване към еврозоната

На 20 март страните от еврозоната приветстваха напредъка на България към въвеждане на общата валута. Това беше записано в заключенията на срещата на страните от Еврогрупата в Брюксел по време на заседание на ЕКОФИН.

По-рано същият ден премиерът Росен Желязков отбеляза пред български журналисти в Брюксел, че очаква извънредните доклади за готовността на нашата страна за въвеждане на еврото да бъдат готови през май или юни.

Април  - подкрепа за присъединяването на България извън рамките на институциите в Брюксел и Франкфурт

Междувременно на 22 април публикуваните данни на Евростат показаха, че през 2024 г. страната ни е продължила да покрива критерия за бюджетен дефицит.

Май - в очакване на докладите на ЕК и ЕЦБ

През месец май евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Ева Майдел беше определена за докладчик на Европейския парламент за готовността на България за еврозоната, което тя потвърди за БТА.

По-рано през месеца, на 13 май, от ЕК обявиха, че очакват да представят конвергентния доклад за готовността на страната ни в началото на юни.

На форум на 29 май, на който участва финансовият министър Теменужка Петкова, френският посланик у нас Жоел Мейер, заяви, че е оптимист по отношение на перспективите на България за членство в еврозоната.

Също на 13 май работодателските организации изразиха отново категоричната си подкрепа за присъединяването на България към еврозоната от 1 януари 2026 г.

Юни - ЕК и ЕЦБ: България отговаря на всички условия да се присъедини към еврозоната от 1 януари 2026 г.

България изпълнява изискванията за присъединяване към еврозоната от 1 януари догодина, посочи Европейската комисия  при представянето на извънредния доклад за готовността на страната ни да въведе общата европейска валута на 4 юни.

Заключенията на двете институции бяха посрещнати с редица изявления и позиции:

Българското правителство вече е в режим на плавно въвеждане на еврото, заяви премиерът Росен Желязков.

България влиза в съвсем друга орбита след членството си в еврозоната, посочи финансовият министър Теменужка Петкова.

Положителните конвергентни доклади са очакван и напълно заслужен резултат,  каза управителят на БНБ Димитър Радев.

България е с една крачка по-близо до еврото, написа Урсула фон дер Лайен.Очаквам с голямо нетърпение да приветствам България в семейството на еврозоната догодина, заяви председателят на Еврогрупата Паскал Донахю.

Присъединяването към еврозоната е най-добрата инвестиция, която България може да направи за своето бъдеще, каза Валдис Домбровскис.

След обявяването на изводите от докладите европейските институции започнаха процедури за съгласуване на резултатите и подготвяне на окончателните решения, които трябваше да се гласуват на 8 юли.

Юли - Европейският парламент и Съветът на ЕС одобриха присъединяването на България към еврозоната, започна сеченето на българските евромонети, кредитният рейтинг на България бе повишен

Август - търговците започват двойно обозначаване на цените в лева и евро

В серия от три публикации в своята страница във "Фейсбук", започнала на 13 август, президентът на ЕЦБ Кристин Лагард показа дизайна на националната страна на българските евромонети.

„Дизайнът запазва приемствеността със сегашните монети на България и включва символи, които са дълбоко вкоренени в наследството на страната и са ценени от нейния народ“, подчерта президентът на ЕЦБ.

Септември - започна информационната кампания за еврото, а управителят на БНБ за първи път участва като наблюдател в заседание на Управителния съвет на ЕЦБ

Октомври - информационната кампания за еврото продължава, годишни срещи на МВФ

През октомври Министерството на външните работи организира поредица от срещи на български журналисти в страни от еврозоната, които продължиха до декември включително. Те обхванаха Австрия, Хърватия, Германия, Словакия и Португалия.

Ноември - проведе се Конференцията на високо равнище „България на прага на еврозоната“, в която участие взеха представители на българското правителство, ЕК, ЕЦБ, БНБ, МВФ и др.

Междувременно посещенията на български журналисти, които да се запознаят с опита на другите страни от еврозоната в приемането на единната валута, продължиха и през ноември.

Евромонетите с национална страна започнаха да се продават от „Български пощи“ на 3 декември.

За да отговори на засиления интерес към стартовите комплекти с евромонети, БНБ обяви три съботни дни за работни, включително и 27 декември.

За последно БНБ обяви курсове на българския лев към отделни чуждестранни валути на 30 декември.

До 1 януари, когато България ще започне да използва еврото като своя официална валута, остават часове. Присъединяването на страната ни към еврозоната като нейния 21-ви член стана възможно след поредица от ключови събития през настоящата и предходните години, белязани от институционални решения и международна подкрепа.

Процесът бе съпътстван от динамични политически промени, активна дипломация, срещи на най-високо равнище и последователно изпълнение на Маастрихтските критерии. Той започна с искане на българското правителство и Българската народна банка (БНБ) за изготвяне на извънредни доклади за конвергенция. В докладите Европейската комисия и Европейската централна банка (ЕЦБ) дадоха положителна оценка за готовността на страната ни за присъединяване към валутния съюз, което бе последвано от окончателното одобрение на Европейския парламент и Съвета на ЕС на 8 юли. В редовните си доклади през 2024 г. двете европейски институции посочваха, че България все още не покрива инфлационния критерий – основното препятствие по пътя към еврото.

БТА проследи този процес, отразявайки решенията на международните институции и техните ръководители от Брюксел, Страсбург, Франкфурт, Вашингтон, както и развитието в страната – от парламентарните дебати до информационната кампания за еврото.

В началото на годината България се управляваше от служебното правителство начело с министър-председателя Димитър Главчев. Това бе шестият служебен кабинет в период от 5 години и на 16 януари той предаде властта на редовно избраното правителство с премиер Росен Желязков (в оставка от 11 декември 2025 година). Новият кабинет бе сформиран с мандата на ПП ГЕРБ, като в т.нар. съвместно управление влязоха още БСП и "Има такъв народ". Първоначално подкрепа за правителството дойде и от представителите на парламентарната група на Алианс за права и свободи. Новото правителство посочи сред приоритетите си „увенчаването с успех на усилията за членство на България в еврозоната“.

На 20 януари министърът на финансите Теменужка Петкова декларира в Брюксел решимостта на правителството да продължи усилията за членство на страната ни в еврозоната. Това се случи по време на заседание на европейските министри на финансите и икономическите въпроси (ЕКОФИН). В рамките на събитието министър Петкова проведе срещи с председателя на Еврогрупата Паскал Донахю (от декември наследен на поста от гръцкия финансов министър Кириакос Пиеракакис) и с президента на Европейската централна банка Кристин Лагард, както и с еврокомисаря по икономика и производителност Валдис Домбровскис. След срещата Домбровскис написа в профила си в социалната мрежа "Екс" (X), че ЕК ще продължи да подкрепя България по пътя на присъединяването й към еврозоната.

На 29-30 януари се проведе първото за годината заседание на Управителния съвет на ЕЦБ, след което по време на последвалата пресконференция президентът на институцията Кристин Лагард коментира за първи път пред българска медия напредъка на България по пътя й към еврозоната. Процесът на сближаване за присъединяването на България към еврозоната се развива много добре, заяви по време на пресконференцията след заседанието Лагард в отговор на въпрос на БТА.

Ден след това, на 31 януари, финансовият министър Теменужка Петкова заяви пред народните представители, че „ще подадем искане за конвергентен доклад за членство в еврозоната в максимално кратки срокове, но трябва да отговаряме на съответните критерии“.

Пореден сигнал, че България върви към присъединяване към еврозоната, даде еврокомисар Валдис Домбровскис, който на 17 февруари в Брюксел преди заседание на Еврогрупата определи като „реалистична цел“ датата 1 януари 2026 г. за присъединяване на България към еврозоната. Той коментира още, че инфлацията в България, която се оказа пречка за присъединяване през 2024 г., сега е „много близо до референтната стойност“.

„Оценяваме постоянните усилия на България и нейния ангажимент за икономическа стабилност и сближаване с еврозоната. Продължаваме да следим напредъка ѝ към целта за присъединяване към еврозоната. След като България прецени, че е готова да подаде искане за ad hoc доклади за конвергенция до Комисията и ЕЦБ, институциите ще трябва да преценят дали са изпълнени всички критерии, гарантиращи успешното интегриране в еврозоната", заяви по-късно същия ден Донахю.

Подаването на искане за изготвяне на извънредни конвергенти доклади стана на 25 февруари. Тогава министърът на финансите Теменужка Петкова и управителят на БНБ Димитър Радев подписаха съвместно писмо, съдържащо искане за изготвяне на извънредни доклади за конвергенцията, и го изпратиха до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и до президента на Европейската централна банка Кристин Лагард.

През третия месец от годината България отговори на изискването за ценова стабилност по Маастрихтските критерии. На 19 март бяха оповестени данните за инфлацията през февруари 2025 г., които показаха, че средногодишната инфлация (за периода март 2024 - февруари 2025 г. спрямо периода март 2023 г. - февруари 2024 г. - бел. ред.) у нас е на ниво от 2,6 на сто и е под референтната стойност, която се определя като средноаритметичната от трите страни с най-добро представяне, плюс 1,5 процентни пункта. Това означаваше референтно ниво от 2,7 на сто (2,66 на сто без закръгляне).

Отново на 20 март по време на бизнес форум управителят на БНБ Димитър Радев заяви, че „страната ни към момента е една от малкото в ЕС, които изпълняват безусловно всички номинални критерии за конвергенция, включително и критерия за ценова стабилност, с който имахме проблеми през последните години“.

Април беше месецът, в който България започна да получава по-ясно изразена подкрепа и извън рамките на институциите в Брюксел и Франкфурт. По време на пролетните срещи на Международния валутен фонд и Световната банка във Вашингтон (21-26 април), директорът на департамента за Европа Алфред Камер заяви в отговор на въпрос на БТА, че Фондът очаква България да се присъедини към еврозоната през 2026 г., като подчерта напредъка по критериите и значението на довършването на реформите.

В отделно интервю за Българската телеграфна агенция Кристалина Георгиева, управляващ директор на МВФ заяви, че „в този по-рисков свят за България е още по-важно да бъде в еврозоната“, превръщайки членството не просто в техническа цел, а в щит срещу несигурността.

В рамките на форума, който се проведе няколко седмици преди България да получи заключенията на институциите, подкрепа изрази и финансовият министър на Германия Йорг Кукис, който заяви, че Германия подкрепя процеса по присъединяване на България към еврозоната.

Управителят на БНБ Димитър Радев, който също взе участие в пролетните срещи на МВФ във Вашингтон, заяви, че изпълнението и на критерия за бюджетен дефицит за 2024 г. „няма да е последната добра новина по пътя към еврото“ и припомни, че „страната вече покрива всички номинални критерии за конвергенция, включително и този, с който имаше най-много трудности - инфлацията“.

В същия дух беше и позицията на подуправителят на БНБ Петър Чобанов, който посочи, че България „е на финала“ с подготовката за преминаване на картовите разплащания от лева в евро – ключов елемент от практическото въвеждане на новата валута за гражданите и бизнеса.

На 22 май у нас в своя позиция националните асоциации, представляващи банковия, застрахователния, пенсионния, инвестиционния и предприемаческия сектор, изразиха в обща декларация подкрепа и готовност за присъединяването на България към еврозоната от 1 януари 2026 година. Декларацията беше изпратена до председателите на Европейската комисия, Европейската централна банка и Европейския парламент, както и до президента на Република България, председателя на Народното събрание и всички парламентарни групи.

По време на обръщение към нацията на 9 май президентът на България Румен Радев, заяви че настоява за провеждане на референдум с въпрос „Съгласни ли сте България да въведе единната европейска валута „евро“ през 2026 г.?“. След като искането за референдум беше внесено, председателят на Народното събрание Наталия Киселова на 13 май върна обратно към държавния глава искането, без предложението да бъде разгледано по същество от народните представители.

Европейската централна банка (ЕЦБ) същия ден представи и своя извънреден конвергентен доклад, който също съдържаше положителна оценка за изпълнение на критериите за приемане на еврото. Така страната ни получи зелена светлина от двете институции да стане 21-вата страна членка на еврозоната.

На 5 юни след проведеното заседание на Европейската централна банка темата коментира и президентът й Кристин Лагард.  „Бих искала да поздравя България и българите и да ги приветствам, но процесът все още не е завършен, тъй като Съветът на ЕС трябва да вземе решение, но има голяма вероятност България да стане 21-вият член на еврозоната“, посочи тя, помолена от БТА за коментар на положителните конвергенти доклади.

Седмият месец на годината постави финалната точка в многогодишния институционален процес на присъединяване на България към общата европейска валута. Страната ни получи официалното одобрение на всички европейски институции да стане 21-вият член на еврозоната от 1 януари 2026 г. - точно 19 години след влизането си в ЕС.

На 8 юли Съветът на ЕС гласува единодушно трите необходими правни акта, включително решенията за участието на България в еврозоната и фиксирания обменен курс от 1,95583 лева за 1 евро, обобщи БТА. Малко по-рано същия ден Европейският парламент подкрепи с убедително мнозинство (531 гласа „за“) доклада за въвеждането на еврото у нас. На специална церемония документите бяха подписани в Брюксел в присъствието на финансовия министър Теменужка Петкова, еврокомисар Валдис Домбровскис и председателя на Еврогрупата Паскал Донахю.

Сред европейските лидери, поздравили България за успеха, бяха председателят на Европейския парламент Роберта Мецола, ръководителката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард, както и докладчикът на ЕП Ева Майдел. Във видео обръщения министри от ЕКОФИН подчертаха значението на българския принос към валутния съюз.

В България финансовият министър Петкова определи членството като гарант за повече инвестиции и по-добър жизнен стандарт. Премиерът Росен Желязков обяви, че засилено внимание ще бъде насочено към наблюдението на цените и информирането на гражданите. Управителят на БНБ Димитър Радев съобщи, че започва сеченето на българските евромонети и че БНБ влиза в Евросистемата с мисия за стабилност „в нов контекст“. Председателят на парламента Наталия Киселова подчерта готовността за законодателни мерки срещу спекула, а бизнесът – в лицето на председателя на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Румен Радев – нарече еврото „стратегическа възможност“.

Няколко дни след това, на 11 юли, международните рейтингови агенции Фич (Fitch) и "Стандард енд Пуърс" (Standard & Poor’s) повишиха кредитния рейтинг на България на ниво BBB+ със стабилна перспектива. Те посочиха, че решението на Съвета на ЕС за присъединяване към еврозоната от 1 януари 2026 г. укрепва финансовата стабилност и намалява валутния риск.

В края на юли Народното събрание прие промени в Закона за въвеждане на еврото, предвиждащи мерки срещу необосновано поскъпване на стоки и услуги, двойно обозначаване на цените и строги глоби за спекула – от 5000 до 1 млн. лв. Прие се гратисен период от два месеца, в който след въвеждане на двойното обозначаване да не се налагат глоби на търговците, ако не са го въвели съгласно изискванията.

Двойното обозначаване на цените, предвидено в Закона за въвеждане на еврото, започна да се прилага от 8 август, като репортерски проверки на БТА в градове от цялата страна показаха, че големите търговски вериги вече спазват изискванията, докато част от малките магазини още се адаптират и използват предоставеното време.

На 2 септември в Бургас започна Националната информационна кампания за въвеждане на еврото.  Премиерът Росен Желязков подчерта, че процесът трябва да бъде информиран и спокоен, без пропаганда. Финансовият министър Теменужка Петкова заяви, че присъединяването към еврозоната носи стабилност, инвестиции и по-високи доходи. Управителят на БНБ Димитър Радев посочи, че бизнесът ще е сред основните бенефициенти – отпадат разходите за валутен обмен и се повишава конкурентоспособността. Институциите обещаваха обективна информация, защита на потребителите и готовност на администрацията в цялата страна.

Управителят на БНБ Димитър Радев за първи път взе участие в Управителния съвет на ЕЦБ - органът, който взема решения за монетарната политика в еврозоната. В заседанието на институцията на 10 и 11 септември той бе поканен като наблюдател, където от 1 януари следващата година ще има право на глас. Той бе приветстван от президента на ЕЦБ Кристин Лагард, която припомни, че остават малко повече от 100 дни до официалното присъединяване на България към еврозоната.

По време пресконференцията след септемврийското заседание на ЕЦБ Кристин Лагард в отговор на въпрос на БТА заяви, че присъединяването към еврозоната ще осигури на България стабилност като част от валутната зона, която гарантира ценова стабилност.  „Това е основната задача на Европейската централна банка (ЕЦБ) – да поддържа стабилност на цените в средносрочен план, което ще бъде от полза и за България“, допълни тя.

Очакваме по-висок икономически растеж, но реформите трябва да продължат и след влизането в еврозоната. Това каза в интервю ръководителят на мисията на МВФ за България Фабиан Борнхорст, който заедно със своя екип бе в страната ни в края на септември в рамките на редовните посещения, които Фондът прави във всяка една от своите страни членки по глава 4 от Учредителния договор на международната финансова институция.

По време на годишните срещи на МВФ, които се проведоха между 13 и 18 октомври, в интервю за БТА управителят на Хърватската национална банка Борис Вуйчич заяви, че страната му е получила това, което е очаквала, от приемането на еврото. „Ние спечелихме от него, вие също ще спечелите. Сега остава само да се подготвите за 1 януари, така че всичко да премине гладко. Сигурен съм, че България може да се справи много добре“, каза още той.

Отново от Вашингтон гръцкият финансов министър Кириакос Пиеракакис, който вече е председател на Еврогрупата, заяви, че присъединяването към еврозоната е стратегически избор, който изисква дисциплина, доверие и устойчивост. По думите му за България ключово ще бъде да осигури, че влизането ѝ във валутния съюз е съпроводено с политики, които укрепват конкурентоспособността, производителността и институционалното доверие. Приемането на еврото, подчерта Пиеракакис, носи значителни ползи - достъп до стабилно финансиране, по-ниски разходи за обслужване на дълга и по-голямо доверие на инвеститорите.

Влизането в еврозоната не е само въпрос на икономика, каза за БТА бившият австрийски канцлер Волфганг Шусел. По думите му за държави като Австрия и България споделянето на обща валута с останалите страни членки носи редица практически предимства - улеснен туризъм, стабилен износ и предвидимост на финансовите процеси. Но най-важното е, че еврото дава на страната пълноправно място в сърцевината на европейския проект. Неговият предшественик Валтер Враницки посочи, че, макар шилингът (бившата национална валута на Австрия) да е бил стабилна валута с добра международна репутация, той е бил изложен на колебанията на международните капиталови пазари. „Глобалната финансова криза от 2008–2009 г. показа колко уязвими могат да бъдат малките валути. Еврото ни защити от спекулативни атаки – това беше огромно предимство“, заяви той.

И след приемането на еврото регулирането на банковите депозити в България ще става по установения ред, заяви за БТА Доминик Лабурекс, председател на Единния съвет за преструктуриране, по време отбелязването на 10-годишнината на институцията в Брюксел. Въвеждането на еврото допълнително осветли икономиката в Хърватия, но не мина без предизвикателства за бизнеса и потребителите, посочиха експерти пред български медии в Загреб. Сега още по-голяма част от паричните потоци преминава през банките, но не всичко при приемането на общата валута от Хърватия през 2023 г. е преминало съвсем гладко, сподели тогава председателят на Управителния съвет на Загребската фондова борса Ивана Гажич. "Приемането на еврото коренно промени паричната политика на Хърватия, засили ролята на централната банка и стабилността на банковия сектор", каза в интервю заместник-управителят на Хърватската народна банка (HNB) Михаел Фауленд. Плавният преход е резултат от дълга подготовка и премахна валутния риск, допълни той и изрази увереност, че и България ще въведе успешно еврото през 2026 г.

В края на месеца Комисията за защита на потребителите отчете края на Националната информационна кампания за въвеждане на еврото по места. Комисията организира срещи в 168 общински центрове и селища във връзка с въвеждането на еврото у нас, проведени в рамките на месец и половина. Те бяха част от информационната кампания на Министерството на финансите и БНБ, с участието на НАП, потребителски асоциации и синдикати. По време на събитията гражданите и търговците бяха запознати с правата и задълженията си според Закона за въвеждане на еврото и имаха възможност да задават въпроси за прехода към новата валута. КЗП разпространи информационни материали, включително адаптирани за незрящи.

В резиденция „Бояна“ се проведе конференцията „България на прага на еврозоната“, част от кампанията на МФ и БНБ за въвеждане на еврото от 1 януари 2026 г. В откриването участваха премиерът Росен Желязков, управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева и президентът на ЕЦБ Кристин Лагард. Желязков определи еврото като стратегически избор, Георгиева подчерта нуждата от реформи за реална конвергенция, а Лагард призова за постоянство в реформите. В диалога на лидерите се включи и Паскал Донахю. В кръгла маса в рамките на събитието участваха Теменужка Петкова, Димитър Радев, Валдис Домбровскис и Пиер Граменя, управляващ директор на Европейския стабилизационен механизъм, които акцентираха върху готовността на България за присъединяване към валутния съюз, геополитическите ползи и нуждата от стабилни политики. Модератор беше Лиляна Павлова, която през 2018 г. беше министърът, отговорен за координацията на българското председателство на ЕС.

По време на пресконференция в рамките на форума президентът на ЕЦБ Кристин Лагард посочи, че „България се присъединява към еврозоната в момент, когато е важно да бъдем заедно“. Тя допълни че се наблюдава „засилена нестабилност и повече шокове, следващи един след друг, световният ред, такъв, какъвто го познаваме, е по-фрагментиран, а приятелите вероятно са по-малко“.

Управителят на БНБ Димитър Радев коментира и представеният няколко дни по-рано законопроект за държавния бюджет за 2026 г. - първият в евро. Той посочи, че е нужно „връщане към дисциплинирана фискална политика, другото означава по-високи данъци и дълг“.

Ден преди конференцията в интервю за БТА еврокомисарят по икономика и промишленост Валдис Домбровски поздрави България за упоритата и дисциплинирана работа при изпълнението на критериите за приемане на еврото и подчерта, че подготовката на страната за присъединяване към еврозоната върви по план.

Приемането на еврото ще привлече повече чуждестранни инвеститори към българските публични компании, каза за БТА във Франкфурт Каролине фон Линзинген от „Дойче Бьорзе“. Проф. д-р Филип Хармс, преподавател по „Международна икономика“ в университета „Йоханес Гутенберг“ в Майнц посочи, че присъединяването към еврозоната е само една от стъпките по обещаващия път, по който е поела икономиката на България.

В Словакия в края на ноември държавният секретар на външните работи на Словакия Растислав Хованец заяви, че еврото е връхната точка на европейските интеграционни процеси. „Това е огромна крачка за вашата страна, но и за цялата еврозона, защото колкото повече страни използват обща валута, толкова по-силна ще бъде валутата“, допълни той. Приемането на еврото в Словакия отвори вратата за други реформи, заяви тогава в интервю за БТА Игор Барат, зам.-директор на словашката „Ексимбанка“. В края на месеца (26 ноември) заради несъгласие с проектобюджета, изготвен от правителството, се проведоха няколко протеста.

Декември - месецът преди официалното приемане на еврото в България, правителството подава оставкаНа 5 декември финансовото министерство, синдикатите и работодателите постигнаха съгласие за преработване на първоначално внесените бюджетни закони, разписани в евро. Въпреки това на 10 декември исканията на протестиращите в София и други градове на страната вече бяха за оставка на цялото правителство, което след неуспешен вот на недоверие я депозира в Народното събрание, което прие единодушно оставката на 12 декември.

В интервю за БТА управителят на БНБ Димитър Радев, който съгласно Конституцията е сред лицата, които могат да бъдат определени за служебен премиер, заяви че категорично отхвърля такава възможност, и подчерта, че перспективата за членство в еврозоната има ясно положителен ефект по отношение на начина, по който финансовите пазари възприемат България, независимо от текущите вътрешнополитически предизвикателства.В началото на декември започна и продажбата на стартови комплекти с евромонети с българска национална страна за физически лица, както и доставките за бизнеса. Комплектите за граждани и юридически лица струват съответно 20 лв. и 200 лв. За гражданите евромонетите са с обща стойност от 10,23 евро и в тях има 42 броя монети, а за юридическите лица пакетите са с 420 евромонети на стойност 102 евро. Репортерска проверка на БТА установи, че на някои места стартовият пакет с евромонети е по-добре да се купува от банката, на която сте клиент.

По-рано през месеца от пресцентъра на ЕЦБ съобщиха, че в новогодишната нощ и в дните до 11 януари ще отбележат приемането на еврото от България със светлинно шоу и анимация, които ще бъдат проектирани на южната фасада на централната сграда на банката. Светлинно шоу в новогодишната нощ подготвя и БНБ.