България през 2025: Между властта, улицата, боклука, катастрофите, протестите и Еврото

В политическата хроника 2025 г. остана като година на неосъществена нормализация.

26 март 2025

Третият вот на недоверие е отхвърлен: 54 „за“ / 130 „против“.

„Против“ гласуваха ГЕРБ-СДС, БСП, ИТН, както и „ДПС – Ново начало“; ПП-ДБ и АПС не участваха в гласуването.

________________________________________

15 декември 2025

Президентът Румен Радев започва консултации с парламентарните групи след оставката: първо ГЕРБ-СДС, после ПП-ДБ.

_________________________________________

________________________

_________________________

Юни 2025

началото на юни

Първи сигнали за удавяния по Южното Черноморие.

Спасители отчитат силни подводни течения и червен флаг по плажовете.

След инцидента министерството на туризма и морска администрация обявяват проверки на морските атракциони.

Временно са спрени други подобни съоръжения.

________________________

Юни 2025

________________________________________

________________________

__________________________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

2025 г. започна с политическо събитие, което дотогава ни изглеждаше трудно постижимо: редовно правителство. В средата на януари парламентът одобри нов кабинет, а с това – и обещание за поне временно излизане от цикъла на избори, служебни управления и институционална импровизация. Самото съставяне на правителство беше възприето като форма на стабилизация; не толкова като политически триумф, колкото като възстановяване на минимална нормалност.

Първите седмици на годината преминаха в режим на изчакване. Управлението говореше за приоритети, бюджетна дисциплина и стратегически цели, сред които ясно се открояваше подготовката за еврозоната. Опозицията, от своя страна, прие новия кабинет без ентусиазъм, но и без незабавна ескалация. Общественият тон беше предпазлив: след години на политическа нестабилност, очакванията бяха по-скоро умерени, отколкото високи.

Още през пролетта обаче започна да се вижда, че управленската конструкция е по-крехка, отколкото изглеждаше в началото. Парламентарното мнозинство се оказа зависимо от сложни баланси, а работата на Народното събрание се оказа бавна и често блокирана.

Кабинетът оцеля, но оцеляването му не се превърна в доказателство за стабилност, а по-скоро в сигнал за временно равновесие. Всички знаем как завърши годината…

В следващите месеци напрежението започна да се натрупва по няколко линии едновременно. Управляващите трудно прокарваха ключови решения, а опозицията постепенно изостряше критиките си – първоначално около корупцията и институционалната отговорност, а по-късно и около социално-икономическите последици от управленските политики.

Парламентът все по-често се превръщаше в сцена на процедурни сблъсъци, вместо в място за решаване на проблеми.

Лятото не донесе успокояване. Напротив, усещането за застой започна да доминира публичния разговор. Управлението изглеждаше заето с удържане на мнозинството, вместо с налагане на ясна посока. В този период властта постепенно започна да губи инициативата, а политическият дневен ред все по-често се определяше от външни събития и обществени реакции.

Преломният момент дойде с бюджетния дебат в края на годината. Представеният проектобюджет за 2026 г. – първият, изготвен в контекста на предстоящото въвеждане на еврото – срещна силна обществена съпротива. Предвидените увеличения на осигурителни и данъчни тежести бяха възприети като несъразмерни на реалните доходи и икономическите възможности на домакинствата. Това, което за управляващите беше фискална необходимост, за много граждани се превърна в символ на несправедливостта и безумните данъци.

В края на ноември и началото на декември недоволството вече беше насочено към управлението като цяло – към начина, по който се взимат решения, и към усещането за липса на чуваемост. Улицата се превърна в място за натрупаното през годината разочарование, а исканията започнаха да се обобщават в едно: политическа отговорност.

На 11 декември правителството подаде оставка. Така годината, започнала с кабинет и обещание за стабилност, завърши с масови протести и институционален срив. Резултат от месеци на натрупване – на напрежения, отлагания и пропуснати възможности.

16 януари 2025

Народното събрание одобрява правителство с министър-председател Росен Желязков.

Правителството е коалиционно: ГЕРБ-СДС + БСП-Обединена левица + ИТН.

В гласуването кабинетът е одобрен с 125 гласа „за“.

В пленарната зала председателят на НС Наталия Киселова обявява регистрираните народни представители (по процедурата на заседанието).

Костадин Костадинов (Възраждане) заявява от трибуната, че правителството започва с „две предателства“ (по негови думи) – за БСП и ИТН.

Надежда Йорданова (ПП-ДБ) заявява, че ще следят за „всяко отклонение от европейския път…“, и коментира „парадокс“ в управленското споразумение (по нейните думи).

________________________________________

Входиран първи вот на недоверие (на „70-ия ден“ от кабинета), внесен от „Възраждане“, с подписи и от „Величие“ и МЕЧ; мотив: „провал във външната политика“.

3 април 2025

Първият вот на недоверие е гласуван; мотив: „системен провал във външната политика“; резултат: 54 „за“ / 150 „против“.

17 април 2025

Втори вот на недоверие: внесен от МЕЧ, „Величие“, „Възраждане“; мотив: „провал в борбата с корупцията“; резултат: 71 „за“ / 131 „против“.

27 юни 2025

Трети вот на недоверие е внесен на 27 юни от „Възраждане“ с подписи на „Величие“ и МЕЧ; тема: „провал на фискалната политика“.

4 юли 2025

Началото на декември 2025: Правителството оттегля проекта за Бюджет 2026, описан дори и от Reuters като „първият, изготвен в евро“; предложението включваше повишения на осигурителни вноски и данък дивидент

11 декември 2025

Росен Желязков обявява оставката на правителството след седмици протести.

Reuters цитира Асен Василев (ПП-ДБ) с изказване, че оставката е „първата стъпка…“, и че следващата стъпка са „честни и свободни избори“ (по смисъла на цитата).

Януари 2025

Новоизбраното правителство на ГЕРБ не подава искане за конвергентен доклад за присъединяване към еврозоната.

Представители на кабинета не дават ясен график за искането на доклада.

Опозицията, водена от ПП–ДБ, публично критикува правителството за бездействие по темата и предупреждава, че забавянето може да застраши влизането на България в еврозоната.

Февруари 2025

ПП–ДБ отправя официални искания и изявления с настояване правителството да поиска конвергентен доклад.

В парламента и медиите се води дебат за риска България да изпусне прозореца за присъединяване към еврозоната заради липсата на формално искане.

Март 2025

Под натиск от опозицията и след публични критики, правителството на ГЕРБ променя позицията си.

Министерският съвет взема решение да поиска конвергентен доклад от Европейската комисия и Европейската централна банка.

Април 2025

Искането за конвергентен доклад е официално изпратено.

Управляващите заявяват, че България изпълнява необходимите критерии и очаква положителна оценка.

Опозицията заявява, че искането е направено със закъснение и под натиск.

Май – юни 2025

Европейските институции започват процедура по изготвяне на конвергентния доклад.

В България темата за еврозоната влиза трайно в публичния дебат, свързвайки се с цени, доходи и бюджетната политика.

Юли 2025

Eвропейската комисия и Европейската централна банка публикуват положителен конвергентен доклад за България.

Потвърждава се възможността страната да се присъедини към еврозоната от 1 януари 2026 г.

Август – септември 2025

Вътрешнополитическият спор се измества към ефектите от въвеждането на еврото.

Опозиционни и извънпарламентарни формации настояват за допълнителни гаранции и контрол върху цените.

Октомври – ноември 2025

Проектобюджетът за 2026 г. е представен като първия бюджет в контекста на бъдещо членство в еврозоната.

По време на протестите срещу бюджета, политически лидери плашат, че падането на правителството ще коства влизането в Еврозоната.

Декември 2025

Оставка на правителството. Президентът и парламентарните партии заявяват, че ангажиментите към еврозоната остават в сила.

През 2025 г. София се превърна в център на няколко паралелни градски кризи, които се развиваха независимо една от друга, но имаха сходен ефект: нарушаване на нормалното функциониране на града и пряко засягане на ежедневието на стотици хиляди жители. Най-видимите от тях бяха свързани със сметоизвозването и с градския транспорт.

И в двата случая проблемите се развиха постепенно, преминаха през институционални спорове и публични предупреждения и в крайна сметка доведоха до реални затруднения за гражданите. Темите излязоха извън рамките на „технически“ въпроси и се превърнаха в политически и социален проблем.

6 октомври 2025 г.

В районите Люлин и Красно село сметосъбирането е нарушено заради отказ на общината да подпише договор със спечелилата обществена поръчка фирма заради двойно по-високи цени. Над 300 000 жители са засегнати от кризата.

Столичният общински съвет обявява временни мерки, включително ангажиране на Столичното предприятие за третиране на отпадъците и поставяне на допълнителни контейнери.

18 декември 2025 г.

кметът на София Васил Терзиев обявява избор на фирми за сметоизвозване за още две зони на града (районите „Кремиковци – Искър – Панчарево“ и „Връбница – Нови Искър – Банкя“). Цените за услугата са двойно по-високи от първоначално заложените от общината.

около 12–13 декември 2025 г.

Васил Терзиев публикува съобщения в социалните мрежи, че сметопочистването в район „Люлин“ от 13 декември ще бъде „регулярно“ и събиране на отпадъци има.

Февруари 2025 г.

Синдикални организации в столичния градски транспорт заявяват искания за увеличение на заплатите.

Провеждат се първи предупредителни действия.

Март 2025 г.

Част от служителите в градския транспорт провеждат протестни акции.

Появяват се предупреждения за възможни стачни действия.

Април 2025 г.

В отделни дни се стига до сериозни затруднения в движението на автобуси, трамваи и тролеи.

Столичната община и синдикатите водят преговори без окончателно споразумение.

Май 2025 г.

Провеждат се стачни действия, които засягат значителна част от линиите на градския транспорт.

Хиляди граждани са принудени да търсят алтернативни начини за придвижване.

Юни 2025 г.

Обявени са временни договорености за заплатите на служителите.

Синдикатите заявяват, че проблемът не е окончателно решен.

Есента на 2025 г.

Темата за недофинансирането на градския транспорт и кадровия недостиг остава отворена.

Общината предупреждава за риск от ново напрежение.

… година на пътни инциденти и обществена реакция

През 2025 г. тежките пътни инциденти заеха трайно място в новинарския поток. Катастрофите не се ограничиха до отделни случаи, а се превърнаха в поредица от събития с висок обществен отзвук, включващи загинали, тежко ранени и продължителни институционални реакции.

В редица случаи инцидентите повдигнаха въпроси за контрол, отговорност и безопасност по пътищата.

Януари – февруари 2025

Регистрирани са поредица от тежки пътнотранспортни произшествия с жертви и ранени на различни пътища в страната.

Министерството на вътрешните работи публикува данни за пътния травматизъм и призовава за повишено внимание.

Март 2025

Започват проверки за състоянието на пътната инфраструктура и организацията на движението на мястото на инцидента.

Май 2025

Пътнотранспортен инцидент с участието на непълнолетен водач на АТВ в района на Слънчев бряг води до смъртта на жена.

Случаят предизвиква реакции от полицията, прокуратурата и Министерството на вътрешните работи.

Майката Христина не излезе от кома и почина в бургаската болница. Погребаха я на 10 септември в родното село Белица, община Лъки. Стотици я изпратиха и със сълзи на очи се молеха: "Дано Мартинчо да се оправи!" "Господ чу молитвите ни. Но трябва да се научи отново да върви и да се храни. В момента това е невъзможно без чужда помощ.

Юни – юли 2025

Поредица от катастрофи с висока скорост водят до засилено полицейско присъствие и акции по пътна безопасност.

Институциите отчитат увеличение на тежките инциденти през летния сезон.

Август 2025

В София автомобил се врязва в градски автобус.

Има пострадали пътници, а инцидентът води до временно затваряне на участък от пътната мрежа.

Полицията започва разследване на причините за катастрофата.

Септември – октомври 2025

Пътни инциденти с жертви и тежко ранени продължават да се отразяват в националните медии.

Провеждат се обсъждания за мерки за повишаване на пътната безопасност.

Ноември – декември 2025

В края на годината МВР публикува обобщени данни за пътнотранспортните произшествия през 2025 г. …

… Отчетен е висок брой тежки катастрофи и загинали.

През летните месеци на 2025 г. поредица от инциденти по българското Черноморие доведоха до смъртта на деца и възрастни. Удавянията и един фатален инцидент на морски атракцион поставиха въпроси за контрола, безопасността и отговорността на институциите и операторите в активния туристически сезон.

Юли 2025

7–10 юли 2025

Двама мъже се удавят в рамките на дни на плажове в Бургаска област.

Инцидентите се случват при вдигнат червен флаг.

От полицията съобщават, че пострадалите са влезли в морето въпреки забраната.

средата на юли 2025

Дете се удавя на неохраняем плаж.

Започва проверка за наличието на спасители и сигнализация.

Август 2025

началото на август 2025

Три удавяния са регистрирани в рамките на една седмица по Северното Черноморие.

Сред жертвите има чуждестранни туристи.

Спасителни екипи отчитат сериозно натоварване и недостиг на персонал.

средата на август 2025 — фатален инцидент на атракцион

Дете загива при инцидент на надуваем морски атракцион, теглен от моторна лодка, в курорт по Черноморието.

Детето е с тежки травми, починало е въпреки оказаната медицинска помощ.

Атракционът е спрян, а собственикът е задържан.

Започнато е разследване за: спазване на правилата за безопасност, лицензиране на атракциона, отговорност на оператора и на контролните органи.

Краят на август 2025

Десетки са удавянията по българското Черноморие през лятото на 2025 г.

Спасителни служби отчитат, че значителна част от инцидентите са станали извън охраняемите зони, при червен флаг и в следобедните часове.

През 2025 г. природните бедствия заеха трайно място в новинарския поток. Горещото и сухо лято доведе до множество пожари в различни части на страната, а есента беше белязана от проливни валежи и наводнения.

Събитията наложиха намеса на пожарни служби, армията и местните власти и доведоха до евакуации, материални щети и обявяване на частични бедствени положения.

В края на юни са регистрирани първите по-сериозни горски и полски пожари в Южна България.

Пожарните служби отчитат рязко увеличение на сигналите за запалвания при високи температури.

Юли 2025

Пожари избухват в Югозападна България, включително в райони с труднодостъпен терен.

Огънят засяга горски площи и земеделски земи.

В гасенето участват екипи на пожарната, доброволци и горски служители.

На места се налага частична евакуация на населението.

Август 2025

В разгара на летните горещини пожарите обхващат нови райони в Южна и Източна България.

Обявени са временни ограничения за достъп до горски територии.

Военнослужещи са включени в гасенето на пожари в отделни райони.

Институциите предупреждават за изключително висок риск от пожари.

Есен 2025 – наводнения

Септември 2025

Първите по-интензивни валежи водят до локални наводнения в населени места в Северна България.

Отчита се преливане на реки и наводняване на дворове и земеделски площи.

Октомври 2025

Проливни дъждове причиняват наводнения в няколко области.

Пътища са временно затворени, има прекъсвания на електрозахранването.

Общини обявяват частично бедствено положение.

Екипи на „Пожарна безопасност и защита на населението“ извършват отводняване и спасителни дейности.

Ноември 2025

Нови валежи усложняват обстановката в вече засегнати райони.

Има сигнали за щети по инфраструктурата, включително мостове и пътни участъци.

Държавата започва оценка на щетите и подготовка за отпускане на помощи.

Погледната през новините, 2025 г. не се подреди около едно доминиращо събитие, а около поредица от проблеми, които се развиваха паралелно и често се преплитаха.

Политическата нестабилност, икономическите напрежения, градските кризи и природните бедствия не съществуваха изолирано, а се натрупваха, отекваха едни в други и постепенно оформяха усещането за година, в която институциите постоянно реагираха, но рядко (ако изобщо!) изпреварваха събитията.

Редовното правителство не донесе очакваната нормализация.

Еврозоната се превърна от далечна цел в източник на напрежение, липсваше каквато и да било адекватна разяснителна кампания, много „продавачи на страх“ се възползваха. София функционираше на ръба на ежедневни сривове. Пътищата и морето отново взеха жертви. Лятото ни изгори, есента ни удави. Най-лошото от всичко: това беше ОЧАКВАНО! И пак нищо не можа да се направи.

Всяка тема и проблем поотделно изглеждаха като управляемо препятствие, но заедно очертаха година на системно претоварване на администрацията, на инфраструктурата и на общественото търпение.

Годината приключи без усещане за затворен цикъл. По-скоро остави отворени въпроси: за управлението, за устойчивостта и за това колко още подобни години можем да понесем, без да се променим по същество.