Централните банки на водещите икономики дават сигнали за промяна в курса на паричната политика

Европейската централна банка запази основните лихви без промяна

ЕЦБ остави основните си лихвени проценти без промяна на равнище от 2 на сто на последното си заседание за годината. Това се случи на фона на очакваното тогава леко повишение на инфлацията в еврозоната през ноември – от 2,1 на сто на 2,2 на сто.

По-внимателният анализ на инфлационните данни показва, че цените на хранителните продукти продължават да нарастват с относително високи темпове, което се отразява и в ежедневните разходи на домакинствата.

УФР на САЩ понижи лихвите, но остава предпазлив

Опасения за независимостта на УФР

Предстоящата смяна на ръководството на УФР също се разглежда като фактор за бъдещата парична политика. Мандатът на настоящия президент Джером Пауъл изтича през май 2026 г., като той остава член на Управителния съвет до януари 2028 г.

Влияние върху дългосрочната доходност на облигациите

Позиции на централните банки в 10 развити икономики

Швейцария

Канада

Швеция

Основният лихвен процент в Швеция е на равнище 1,75 на сто, като анализаторите очакват възможно ново повишение към края на 2026 година.

Нова Зеландия

Еврозона

ЕЦБ поддържа основния лихвен процент на 2 на сто от юни насам. При последното си заседание банката повиши прогнозите си за растеж и инфлация, като председателят й Кристин Лагард подчерта високата степен на несигурност.

САЩ

УФР резерв понижи лихвите на 10 декември с разделено гласуване и сигнализира за възможна пауза. Представителите на централната банка прогнозират само едно понижение от 25 базисни пункта през 2026 г.

Великобритания

„Банк ъв Ингланд“ понижи основния си лихвен процент с 25 базисни пункта до 3,75 на сто. Управителят й Андрю Бейли предупреди, че бъдещите понижения ще бъдат трудни решения на фона на най-високата инфлация сред страните от Г-7.

Норвегия

Австралия

Резервната банка на Австралия остави лихвите без промяна на 3,6 на сто и отправи предупреждения относно инфлацията. Пазарите очакват възможно повишение през юни.

Япония

Централните банки на големите световни икономики все по-ясно сигнализират за промяна в курса на паричната политика, след като в средата на декември и „Банк ъв Джапан“ (японската централна банка - бел. ред.) повиши основния си лихвен процент до най-високото равнище от три десетилетия.

Ден по-рано Европейската централна банка (ЕЦБ) потвърди, че е приключила с облекчаването на паричната политика, а „Банк ъв Ингланд“ понижи лихвените проценти с минимално мнозинство, след като част от членовете на управителния ѝ съвет предупредиха за продължаващ ценови натиск.

В този контекст вниманието на пазарите се насочва към следващите действия на Управлението за федералния резерв на САЩ, след като някои представители на американската централна банка изразиха опасения, че икономиката на страната може да показва признаци на прегряване.

В същото време някои централни банкери изразяват опасения от риск от прекалено ниска инфлация в средносрочен план. Като възможен фактор се посочва пренасочването на китайски износ на по-евтини стоки към европейския пазар на фона на търговското напрежение със САЩ, което би могло да окаже натиск върху цените в еврозоната.

ЕЦБ обаче подчертава, че временни и ограничени отклонения от инфлационната цел от 2 на сто са допустими. Настоящото равнище на основния лихвен процент съответства на тази цел и позволява на банката да заеме изчаквателна позиция. При липса на значителни инфлационни или геополитически сътресения се очаква лихвените проценти да останат непроменени за по-продължителен период.

Управлението за федерален резерв на САЩ понижи основния си лихвен процент за трети пореден път през декември, като го намали с 25 базисни пункта до диапазона от 3,50–3,75 на сто. Решението беше очаквано от пазарите и мотивирано от сигнали за отслабване на трудовия пазар в страната.

По-нататъшният курс на УФР остава по-сложен в сравнение с този на ЕЦБ, смятат анализатори, цитирани от Ройтерс. Основен фактор за това е непредсказуемата търговска и митническа политика на президента на САЩ Доналд Тръмп. Сред икономистите няма единно мнение дали американските мита ще доведат до временен инфлационен ефект или ще подхранят по-продължителен ценови натиск.

Към момента инфлацията в САЩ остава около 3 процента, което е над целта на УФР от 2 процента. Това създава напрежение между двата основни мандата на централната банка - ценова стабилност и пълна заетост. Опасенията за охлаждане на пазара на труда обаче надделяха и доведоха до възобновяване на пониженията на лихвите от средата на септември.

Фактът, че инфлацията все още не е напълно овладяна, по принцип аргументира по-предпазлив подход към понижаването на лихвите. Допълнително усложнение за УФР представлява и продължителното спиране на дейността на правителствените агенции в САЩ, което затрудни събирането и публикуването на ключови икономически данни, на базата на които централната банка взема решения за бъдещата си парична политика.

Президентът Доналд Тръмп нееднократно е критикувал Пауъл, обвинявайки го, че провежда прекалено строга парична политика. Сред потенциалните кандидати за негов наследник е Кевин Хасет, председател на Националния икономически съвет в Белия дом.

Ако Хасет бъде номиниран и утвърден от Сената, първото заседание на УФР под негово ръководство ще се проведе през юни следващата година. Част от анализаторите изразяват опасения, че подобна промяна може да засили политическия натиск върху централната банка. В същото време се отбелязва, че решенията за лихвените проценти се вземат колективно от Комитета по паричната политика на УФР, а не еднолично от ръководителя на институцията.

Паричната политика на централните банки оказва най-силно влияние върху краткосрочните лихвени проценти и доходността на краткосрочните облигации. При облигациите с по-дълъг матуритет решаваща роля играят дългосрочните инфлационни и икономически очаквания.

В САЩ бързо нарастващият държавен дълг ограничава възможностите за понижение на дългосрочните лихви. Подобна тенденция се наблюдава и в еврозоната на фона на увеличените военни разходи, мащабните инвестиционни програми и растящите социални разходи, които се финансират основно чрез емитиране на нов държавен дълг.

На 11 декември Швейцарската национална банка остави основния си лихвен процент непроменен на нулево ниво, което е най-ниското равнище сред развитите икономики. Централната банка посочи, че най-новото споразумение за намаляване на американските мита върху швейцарски стоки е подобрило икономическите перспективи. Въпреки нулевата инфлация прагът за въвеждане на отрицателни лихви остава висок.

„Банк ъв Канада“ запази основния си лихвен процент на 2,25 на сто след понижения от общо 225 базисни пункта през текущия цикъл. Управителят Тиф Маклем заяви, че икономиката остава устойчива на търговските мерки на САЩ. Очаква се лихвите да останат непроменени до 2027 година.

Резервната банка на Нова Зеландия се намира в трудна позиция на фона на безработица, която е на най-високо равнище от девет години. Паричните пазари очакват основният лихвен процент да се повиши към около 3 на сто до края на 2026 г. от сегашните 2,25 на сто.

„Норгес Банк“ (Norges Bank - норвежката централна банка) остава сред най-предпазливите централни банки, като е понижила лихвите с едва 50 базисни пункта през този цикъл. Банката запази лихвите непроменени, въпреки че пазарите очакват допълнително облекчаване през 2026 година.

В средата на декември „Банк ъв Джапан“ повиши основния си лихвен процент до 0,75 на сто и подобри прогнозите си за растеж и инфлация. Въпреки това йената се поевтиня, а доходността на японските държавни облигации нарасна, което подаде смесени сигнали относно бъдещите действия на централната банка.