Коледа по Стивън Кинг? Не. По… истинската ѝ история

Съвременната версия на Коледа, която обичаме и в която обичаме да вярваме е: топли светлини, тиха музика, познати ритуали, повтарящи се като приспивна песен. Изглежда древна, стабилна, вечна, все едно Коледа винаги е била такава.

Но не е била.

Корените на Коледа не се в удобството, а дълбоко в страха на отминалите, древни времена. Отдавнашните празненства са вдъхновени от глада, студа, тъмнината и напълно реалната възможност зимата да не те пусне да видиш пролетта. Зимата е била умилостивявана. А животът се е празнувал, защото е можело да е… за последно.

Празникът е бил особено необходим точно там, където стои в календара, защото това е моментът, когато нощта изглежда безкрайна, когато слънцето едва се показва и когато самото оцеляване става несигурно. Студ, глад, гладни хищници бродят…