Коледа по Стивън Кинг? Не. По… истинската ѝ история

Хей! А може и да не се шегувам… какво беше това? Какъв беше този шум зад теб? Това очи ли бяха в ъгъла на стаята? Защо мигнаха и изчезнаха така бързо . . .

Беше ли добър през тази година…?

Съвременната версия на Коледа, която обичаме и в която обичаме да вярваме е: топли светлини, тиха музика, познати ритуали, повтарящи се като приспивна песен. Изглежда древна, стабилна, вечна, все едно Коледа винаги е била такава.

Но не е била.

Корените на Коледа не се в удобството, а дълбоко в страха на отминалите, древни времена. Отдавнашните празненства са вдъхновени от глада, студа, тъмнината и напълно реалната възможност зимата да не те пусне да видиш пролетта. Зимата е била умилостивявана. А животът се е празнувал, защото е можело да е… за последно.

Празникът е бил особено необходим точно там, където стои в календара, защото това е моментът, когато нощта изглежда безкрайна, когато слънцето едва се показва и когато самото оцеляване става несигурно. Студ, глад, гладни хищници бродят…

Зимата, през по-голямата част от човешката история, не е била просто сезон, а е била изпитание. Храната е намалявала. Огънят е бил скъпоценен за оцеляването. Вълците са идвали по-близо. Болестите са се разпространявали по-бързо. Тъмнината е траела по-дълго, отколкото човешкият мозък обича.

И в тази тъмнина човешкото въображение е правело това, което винаги прави: запълвало е празнините.

Идеята, че зимата ражда чудовища, не е суеверие, а психология! Тишината усилва мислите. Тъмнината изостря страха. Изолацията кани историите да излязат от гората и да влязат в ума.

Из цяла Европа зимният фолклор е раждал фигури, които не са се усмихвали и не са прощавали лесно. И не са съществували, за да утешават. Те са съществували, за да „коригират“.

Крампус – днес омекотен до костюми, смешки и пародия – някога е бил много реална заплаха за децата. А тогава те са приемали приказките за абсолютна истина. Представете си колко тегаво им е било в душичките…

Крампус не е онази приказка, в която помощникът на Дядо Коледа давал въглен на непослушните. Неее… Крампус е отвличал деца. Биел, влачел, наказвал, осакатявал, убивал. Ниво на ужаса – „Стивън Кинг“.

Крампус е съществувал не само за да плаши за забавление, а за да налага ред в сезон, в който безпорядъкът е можел да бъде фатален. Тогава хората са вярвали, че страхът е голям възпитател.

Перхта – друга една зимна фигура – е проверявала домовете и децата. В някои версии на фолклора тя е награждавала трудолюбието. В други – разпорвала коремите на мързеливите и ги пълнела със слама.

Как ви се струват като приказки за лека нощ? Можем да кажем, че са били нещо малко повече; че са били „морални системи“ за напътствие на младото поколение. Измислени за в свят, в който последствията е трябвало да бъдат незабавни и ЗАПОМНЯЩИ СЕ. Само дето са оставили не един и двама възрастни, пораснали с травми от детството…

Зимните духове не са питали дали вярваш в тях. Вярата се е подразбирала. Това, което е имало значение, е било поведението. Та, тъмната страна на Коледа не е била случайна. Била е възпитателна.

Зимният ужас работи много добре, нали? И затова писатели като Стивън Кинг и до днес го разбират инстинктивно. Снегът прави нещо със света. Заглушава звука. Изтрива ориентирите. Превръща познатите места в празни пространства, цивилизацията изтънява, а помощта изглежда по-далеч.

Коледа, при цялата си топлина, все още носи тази психологическа тежест. Тя се случва, когато светът е най-затворен, най-тих, най-вглъбен. Семействата сега се събират, за да празнуват и да се заредят с радост. Някога са се събирали, защото изолацията през зимата се усеща много неправилна и дори опасна.

Светлините сега са украса, но преди са били факли, с които са гонили хищниците и студа. После са станали ритуални огньове. Днес са украса.

Съвременната Коледа е работила много усърдно, за да „забрави“ всичко това.

Наказанието се е превърнало в леко разочарование и децата вече не ги плашат, че ще им разпорят коремите, ако са лоши. Надяваме се…!

Коледната фигура вече е Дядо Коледа и той сега не „инспектира“, а успокоява и носи подаръци.

Все по-модерните и по-модерни общества вече не са се нуждаели от митове, за да налагат послушанието (и оцеляването). „Последствията“ са били прехвърлени на системи, закони и реални институции, а не на зимни чудовища. Коледа е получила позволение да омекне, защото животът е станал по-безопасен.

Но…

… тъмнината все още знае датата. Не се отпускайте.

Някъде под веселата музика и подаръчната хартия зимата все още задава същия въпрос, който винаги е задавала: Ще издържиш ли?

Коледа все още идва в най-тъмната част от годината. Това не се е променило. Коледа има памет.

Тя помни каква е била, дори когато ние се преструваме. Ритуалите са позабравени, но не и изтрити. Старите истории не са изчезнали. Просто са станали по-тихи, застанали в ъгъла на стаята, наблюдаващи ни как се преструваме, че всичко винаги е било топло и уютно. Гледат ни оттам, спотаени в сенките, със светещи хищнически очи… Чакащи ни да ги забравим и да им обърнем гръб…

Шегувам се, разбира се! Весела Коледа и не забравяйте, че скоро следва и втора част от празничната ни поредица, посветена на празника, в която ще си разкажем за Свети Николай, футболният клуб (да, истински – от Финландия) на Дядо Коледа, за най-известното писмо в историята и още, и още…

…