Защо различните народи честват Коледа на 25 декември и на 7 януари?

_____________________________

В най-дългите нощи на годината, когато тъмнината притиска прозорците и дори най-буйният огън в огнището изглежда слаб, хората винаги са усещали едно и също: страх, надежда и упоритото желание да преживеят зимата. Празниците са причина и повод да се съберат заедно. Събирането заедно вдъхва надежда.

Много преди Коледа да съществува и да има име, преди ангели, пастири или осветени от звезди небеса да влязат в живота на хората, те вече са имали празници в този момент от годината. Усещали са го в костите си. Слънцето отслабва. Дните се скъсяват. Трябвало е да се направи нещо, нещо символично, нещо предизвикателно, за да се напомни на света, че светлината ще се върне. Зимното слънцестоене ги е предизвиквало да си напомнят едни на други, че светлината започва да се връща. А с нея и надеждата.

И така… те празнували.

В Рим това била Сатурналия – див и радостен хаос, в който робите се хранели като господари, господарите се държали като глупаци, а светът се обръщал с главата надолу за няколко скъпоценни дни.

На север отбелязвали Юл – подхранвали огньовете и окачвали зеленина като обещание, че животът още не е свършил. Навсякъде се повтарял един и същ инстинкт: ако празнуваме светлината, може би тя ще се върне.

Векове по-късно, когато християнството започнало да се разпространява в римския свят, то донесло със себе си собствена могъща история – раждането на дете, което носи светлина в тъмнината. Но имало един проблем, който ранните вярващи така и не разрешили напълно.

Никой не знаел точния ден, в който това дете е родено.

Евангелията са поетични, символични, богословски, но не и хронологични. Няма дата, няма „25 декември“, надраскан в полетата на историята. През първите няколко века християните дори не празнували раждането изобщо. Те се съсредоточавали върху смъртта и възкресението. Рождените дни били за императори, не за Спасители.

Но вярата не живее само в текстове. Тя живее в хората. А хората имат нужда от моменти. От „котви“ в годината. От дни, в които да се събират, да си спомнят, да усещат, че съществува нещо по-голямо от зимата.

И така, бавно, било взето решение. 25 декември вече принадлежал на светлината. На прераждането.

Повече именно за това можете да прочетете в предишния ни текст от поредицата за Коледа, ето тук:

Вместо да се бори със старите празници, християнството направило нещо много по-мъдро: то стъпило в тях. Раждането на Христос било поставено на същата дата, която светът вече свързвал с обновлението.

И така, Коледа се установила на 25 декември в голяма част от християнския свят. Тя се разпространила през империи, езици и граници. Изграждали се църкви. Камбани зазвънявали. Историята натрупвала пластове: пастири, царе, ангели, чудеса. Но под всичко това оставала древната истина – това бил празник на светлината срещу нощта.

После човечеството направило това, което винаги прави най-добре: започнало да спори.

Календарът, използван в Европа векове наред, бил Юлианският календар, въведен още в римско време. Той работел достатъчно добре, но не и съвършено. Постепенно, почти незабележимо, той започнал да се разминава с реалната слънчева година. До XVI век календарът вече изоставал с около десет дни. Пролетта пристигала твърде рано (официално – „на хартия“). Празниците се отдалечавали от сезоните, за които били предназначени.

Затова дошла корекцията.

Бил въведен нов календар – Григорианският. Който отрязал натрупаната грешка и отново подравнил датите със слънцето. Много държави го приели бързо. Други обаче се съпротивлявали. Решили да се придържат към „традицията“. А някои църкви, особено в източния християнски свят, избрали да запазят стария календар за религиозните си празници.

За църквите, които запазили Юлианския календар, „25 декември“ си съществува, но се пада тринадесет дни по-късно според съвременното григорианско време.

И така, в някои държави Коледа идва на 25 декември. В други идва на 7 януари. Две дати. Една история. Но разликата не е само математическа. Тя е оформила и начина, по който Коледа се усеща и възприема. За едните е в края на цикъла (годината), слага точката. За другите тя е в началото (на годината).

Светът се е променил от онези първи зимни огньове. Днес имаме сателити, атомни часовници, прецизни измервания на времето, които биха смаяли древните астрономи. Знаем точно колко трае една година. Можем да изчисляваме затъмнения столетия напред. И въпреки това, когато зимата се задълбочи, ние правим същото. Събираме се. Украсяваме. Готвим (и преяждаме). Спомняме си хората, които вече не са сред нас. Усещаме болката от минаващото време. Независимо дали на 25 декември или на 7 януари, Коледа остава това, което винаги е била: човешки отговор на тъмнината.

Напомняме си, че дори най-дългата зима в крайна сметка се пречупва към утрото и пролетта.