После човечеството направило това, което винаги прави най-добре: започнало да спори.
Календарът, използван в Европа векове наред, бил Юлианският календар, въведен още в римско време. Той работел достатъчно добре, но не и съвършено. Постепенно, почти незабележимо, той започнал да се разминава с реалната слънчева година. До XVI век календарът вече изоставал с около десет дни. Пролетта пристигала твърде рано (официално – „на хартия“). Празниците се отдалечавали от сезоните, за които били предназначени.
Затова дошла корекцията.
Бил въведен нов календар – Григорианският. Който отрязал натрупаната грешка и отново подравнил датите със слънцето. Много държави го приели бързо. Други обаче се съпротивлявали. Решили да се придържат към „традицията“. А някои църкви, особено в източния християнски свят, избрали да запазят стария календар за религиозните си празници.
За църквите, които запазили Юлианския календар, „25 декември“ си съществува, но се пада тринадесет дни по-късно според съвременното григорианско време.
И така, в някои държави Коледа идва на 25 декември. В други идва на 7 януари. Две дати. Една история. Но разликата не е само математическа. Тя е оформила и начина, по който Коледа се усеща и възприема. За едните е в края на цикъла (годината), слага точката. За другите тя е в началото (на годината).
Светът се е променил от онези първи зимни огньове. Днес имаме сателити, атомни часовници, прецизни измервания на времето, които биха смаяли древните астрономи. Знаем точно колко трае една година. Можем да изчисляваме затъмнения столетия напред. И въпреки това, когато зимата се задълбочи, ние правим същото. Събираме се. Украсяваме. Готвим (и преяждаме). Спомняме си хората, които вече не са сред нас. Усещаме болката от минаващото време. Независимо дали на 25 декември или на 7 януари, Коледа остава това, което винаги е била: човешки отговор на тъмнината.
Напомняме си, че дори най-дългата зима в крайна сметка се пречупва към утрото и пролетта.