Той смята, че един „биологичен“ компонент сам по себе си е недостатъчен, за да обясни богатия опит на съществуване.
Съзнанието възниква в резултат на излагане на квантовия вакуум. Тази хипотеза оспорва класическата представа, че квантовите ефекти са твърде малки, за да повлияят на мозъка.
Йоахим Кеплер от изследователския институт DIWISS (Германия) предполага, че съзнанието възниква от сложно взаимодействие между невротрансмитерите на мозъка и квантовия вакуум, квантово състояние с най-ниската възможна енергия.
Кеплер твърди, че „макроскопичните квантови ефекти играят значителна роля във формирането на моделите на невронна активност“, свързани с будността и осъзнаването.
За да оценим квантовата теория на полето, както се прилага към мозъка, е необходимо да започнем с концепцията за полето на нулевата точка, пише Daily Neuron. То може да се представи като огромен, невидим океан от енергия, изпълващ цялата Вселена.
Дори в пълен вакуум тази енергия съществува като флуктуиращи вълни. Това поле обикновено се игнорира в изучаването на биологията, но Кеплер предполага, че е нещо повече от фонов шум. То действа като диригент на невронен оркестър.
Най-интригуващата част от тази хипотеза е, че тя е проверима.
Когато резонансът спре, ние навлизаме в състояние на безсъзнание.
„Основният принцип на формирането на съзнателни състояния е резонансната връзка на мозъка с полето с нулева точка“, заключава Кеплер.
В продължение на десетилетия учените разглеждат мозъка като сложен компютър, обработващ информация чрез електрически импулси. Авторът на статия, публикувана в списание Frontiers in Human Neuroscience, твърди, че тази гледна точка е непълна.
Кеплер предполага, че колоните на кората – група неврони в мозъчната кора – са проектирани да овладеят тази енергия. Тези колони са основните функционални единици на мозъчната кора. Те действат като антени, способни да се настройват към специфични честоти на това универсално поле.
Най-разпространеният невротрансмитер в мозъка е глутаматът. Когато концентрацията му в синаптичните везикули достигне критичен праг, глутаматните молекули се синхронизират и влизат в състояние на резонанс с полето на нулевото поле. Появява се „зона на кохерентност“, където милиони молекули действат като едно квантово цяло.
Този процес усилва енергията от квантовия вакуум, измествайки честотата на полето в микровълновия диапазон. Полученото вътрешно микровълново поле след това поема контрола върху невроните, регулирайки отварянето и затварянето на йонните канали. То определя как невроните в мозъка възбуждат и взаимодействат помежду си, пише "Мегавселена".
Ако квантовото поле на мозъка е реално, блокирането му би трябвало да деактивира съзнанието. Авторът предлага експеримент, вдъхновен от ефекта на Казимир. Ако около област от мозъка бъдат поставени малки, перфектно проводими пластини, те биха защитили невроните от определени честоти на полето с нулева точка.
Ако хипотезата на Кеплер се потвърди, невроните в екрана няма да могат да се синхронизират. Те биха загубили деликатния баланс, необходим за съзнанието. Същото се случва и под въздействието на анестетици, които нарушават фините структури, които позволяват появата на съзнание.
)