Как Европа притиска Русия? Бавно и тромаво, но необратимо

Три конкретни новини от Европа за последните двайсетина дни преминаха почти незабелязано. Без гръмки декларации за „исторически повратни моменти“, но въпреки това, взети заедно, тихо очертават една от най-важните промени в ролята на Европа от началото на пълномащабната война на Русия срещу Украйна.

Първо, Европейският съюз предприе стъпки (в началото на декември) да включи Русия в списъка си с високорискови държави по отношение на прането на пари. Второ, в Хага стартира нов международен механизъм за подготовка на компенсации за Украйна чрез замразени руски активи. Трето, нови социологически проучвания показаха, че доверието на украинците към Съединените щати спада, докато доверието към Европейския съюз расте (това изследване се проведе през почти целия ноември и завърши в края на миналия месец).

Нито едно от тези развития, взето самостоятелно, не изглежда революционно. Европа не действа като сила, която се опитва да впечатли някого, както прави кабинетът на Тръмп, който през цялото време изглежда все едно се опитва да пише сценарий за екшън-научна-фантастика. Европа действа като система, която очаква този конфликт да продължи и да има последствия дълго след като оръжията замлъкнат.

Това, на което сме свидетели, е нещо много типично европейско: бавното изграждане на правна, финансова и институционална архитектура, създадена да издържи на политическите сътресения другаде.