Защо Канада трябва да се присъедини към Европейския съюз. И защо Европа трябва да стане федерация

Заедно обаче са световна тежка категория.

_______________________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Нито една отделна европейска държава – нито Германия, нито Франция, нито която и да е от икономически най- мощните членки – не може самостоятелно да се конкурира смислено с глобалните гиганти на XXI век. Поотделно европейските нации са респектиращи сили.

Измерен КАТО ЦЯЛО, икономическият обем на Европейския съюз съперничи на този на Съединените щати и Китай. Населението му надхвърля 450 милиона души. Пазарната му мощ оформя глобални стандарти. Регулаторните му решения предизвикват икономически и технологични гиганти далеч отвъд континента да слушат внимателно и да изпълняват. И въпреки това Европа упорито се държи така, сякаш е по-малка, по-слаба и по-зависима, отколкото всъщност е.

Този парадокс е в самото ядро на геополитическата дилема на Европа: ЕС има мащаба на суперсила, но структурата на комитет.

Изводът, който следва, е неудобен за едни и закъснял за други: Европа трябва да се придвижи към истински федеративен модел; не като идеологически проект, а като въпрос на оцеляване. А щом тази предпоставка бъде приета, една втора, също толкова провокативна идея става не просто мислима, а логична: Канада принадлежи към този съюз.

Болестта на Европа често се диагностицира погрешно. Проблемът не е в недостига на ресурси, талант, иновации или демократична легитимност. Проблемът е в липсата на единна политическа и стратегическа власт.

В продължение на десетилетия Европа аутсорсваше твърдата си сигурност на Съединените щати, енергийния пазар го превърна в слабост и го аутсорсна на глобалните пазари (и особено на Русия), а геополитическото си влияние – на дипломатическия навик. Тази подредба работеше в света пост-Студената война, доминиран от американска стабилност и относителен глобален консенсус. Този свят вече не съществува.

Завръщането на съперничеството между великите сили разкри една проста истина: фрагментираният суверенитет произвежда колективна слабост.

Настоящият институционален дизайн на Европа е: мощен единен пазар, съчетан с национално раздробени външна, отбранителна и сигурностна политика. А това е реликва от една друга епоха. Минала. Той създава парализа там, където е нужна скорост, компромис там, където е нужна яснота, и забавяне там, където решителността определя изхода.

Федеративна Европа не означава заличаване на националните идентичности, а просто съгласуване на властта с мащаба. Федерализмът не е романтична мечта, а е инженерно решение на структурен проблем. Най-силните империи в момента са федерации. Както искате го приемайте това.

А хората в ЕС (крайнодесните, Фицо, Орбан, копейките), които най-много се възхищават на Русия и САЩ в момента…

… са същите, които най-много се противопоставят на европейската федерация и най-много проповядват в полза на националното (националистическото, по-скоро…) раздробяване. Което само най-слепите и глухите не разбират, че си е чисто и просто слугинаж на САЩ и Русия.

Да се върнем на Канада. Канада вече се държи като член на Европейския съюз във всичко, освен по име.

Нейната регулаторна философия е в близко съзвучие с подхода на ЕС към дигиталното управление, защитата на данните, изкуствения интелект и отговорността на платформите. На 8 декември ЕС и Канада подновиха дигиталното си партньорство.

Канада споделя европейския акцент върху независимостта на медиите, демократичната устойчивост и институционалното доверие. Предпочита многостранен ред, основан на правила, пред силовашката политика и „правото на по-силния“.

Най-важното е, че Канада съзнателно се позиционира в ценностно ориентирана регулаторна екосистема, а не в чисто пазарна или авторитарна.

Скорошното задълбочаване на дигиталното партньорство между ЕС и Канада не е символично, а е инфраструктурно. Сътрудничеството в областта на изследванията на Изкуствения интелект, системите за дигитална идентичност, сигурната свързаност и информационната цялост сигнализира нещо по-дълбоко от търговско сближаване: отразява споделени допускания за това как трябва да се управляват съвременните общества.

Канада вече е съвместима с дигиталната и регулаторната архитектура на ЕС. Политическата интеграция просто изостава от реалността.

Първото възражение обикновено идва незабавно: Канада не е в Европа.

Този аргумент звучи интуитивно, но се „разпада“ при проверка. Европейският съюз не е континент. Той е правна, политическа и институционална конструкция. Кипър, държава членка на ЕС, е географски по-близо до Сирия, отколкото до Берлин или Брюксел. Френските отвъдморски територии се простират в няколко океана. ЕС вече надхвърля строгата география, когато политическата логика го изисква.

Членството никога не е било въпрос на географска ширина. То винаги е било въпрос на споделен правен ред, демократични стандарти и институционална съвместимост.

В XXI век политическите общности все по-често се определят от системи на управление, а не от карти. Демократичната култура на Канада, нейната регулаторна логика и стратегическият ѝ хоризонт са далеч по-близки до Брюксел, отколкото до нарастващата нестабилност на Вашингтон или до авторитарните алтернативи, предлагани другаде.

От канадска гледна точка стратегическата логика е ясна. Съединените щати остават най-близкият съюзник на Канада, но вече не са предвидим такъв. Американската политика стана нестабилна, склонна към резки завои и все по-скептична към многостранните ангажименти. Всеки път, когато американският избирател прати следващия и по-следващия Доналд Тръмп в Овалния кабинет, Канада трябва да преначертава стратегии и да се моли всичко да е наред.

Да се основава дългосрочната национална сигурност и икономическа стабилност на резултатите от изборни цикли в САЩ не може да е стратегия… надежда – може би, но стратегия – не е.

Европа предлага нещо различно: институционална приемственост. Бавна, често изнервяща, но стабилна.

За Европа Канада носи икономика от Г-7, напреднал технологичен капацитет, достъп до Арктика, трансатлантически обхват и демократичен партньор, необременен от вътрешните исторически разделения на ЕС. Тя разширява глобалното присъствие на Европа, като едновременно укрепва нейната нормативна идентичност.

Обаче…

… ако ЕС остане съюз, който е уязвим от национални вета (на Орбан, Фицо, копейките под различен флаг), включването на Канада няма особен смисъл.

Една федеративна Европа не би управлявала само пазари. Тя би координирала отбранителната политика, би говорила на един дипломатически език, би защитавала критичната инфраструктура и би действала решително при кризи.

Без тази трансформация Европа рискува да се превърне в нищо повече от един добре регулиран пазар. И това – в свят, управляван от империи.

„Федерализмът убива националния суверенитет“…

В действителност суверенитет без капацитет е символичен. Фрагментираните държави запазват знамената си, но губят влияние. Споделеният суверенитет, когато е добре проектиран, увеличава колективната способност за действие, вместо да я намалява.

„ЕС вече е прекалено бюрократичен“…

Да, защото не е федерация. Блокажите в процеса на вземане на решения произтичат от правилата за единодушие и междуправителственото пазарене. Федералните системи, напротив – често са по-бързи, именно защото властта е ясно разпределена.

„Общественото мнение никога няма да го приеме“…

Обществената съпротива обикновено е насочена срещу абстракции, не срещу резултати. Европейците последователно подкрепят стабилност, сигурност и икономическа защита – точно нещата, които федералните структури са създадени да осигуряват. Подкрепата следва резултатите.

„Съединените щати ще се противопоставят“…

Възможно е. Но Европа не може да гради дългосрочното си оцеляване върху външно одобрение. Стратегическата зрялост изисква способност за самостоятелно действие.

Европа стои на познат кръстопът. Единият път запазва комфорта, фрагментацията и постепенната незначителност. Другият изисква политическа смелост, институционална реформа и готовност да се приеме, че историята е продължила напред.

Потенциалното място на Канада във федеративна европейска рамка ще покаже, че Европейският съюз вече не е просто регионален проект, а цивилизационно предложение: модел за демократично управление в епоха на авторитарно възраждане и геополитическа нестабилност.

Европа трябва да се федерализира, защото светът не ѝ оставя алтернатива.