ЕП подкрепя "военен Шенген" за противодействие на потенциална руска агресия

Европарламентът призовава за премахване на вътрешните граници за придвижване на войски и военно оборудване в ЕС, както и за модернизиране на железопътните линии, пътищата, тунелите и мостовете.

Войната на Русия срещу Украйна отново привлече вниманието към военната мобилност и спешната необходимост от улесняване на бързото трансгранично придвижване на войски, оборудване и активи в цяла Европа, заявяват членовете на ЕП. Те подчертават, че военната мобилност е основен фактор за общата европейска сигурност и отбрана, но също така е от решаващо значение за сигурността на източния фланг, по-специално на балтийските държави и Полша.

В резолюцията на Парламента се приветства предложението на Комисията да увеличи бюджета за военна мобилност в следващия дългосрочен бюджет до над 17 млрд. евро. Членовете на ЕП призовават държавите от ЕС да се въздържат от съкращения на това предложение, както направиха в бюджета за 2021-2027 г., когато намалиха предложените средства с 75 %. Модернизирането на 500 „критични точки“ на инфраструктурата, като мостове или тунели, би изисквало най-малко 100 млрд. евро, добавят те, като призовават Комисията да опрости процедурите за получаване на финансиране за проекти с двойна употреба.

Парламентът признава, че въпреки значителния напредък, постигнат в подобряването на военната мобилност, все още съществуват значителни административни и финансови бариери, както и пречки, свързани с инфраструктурата, което означава, че понякога преместването на военно оборудване в рамките на ЕС може да отнеме повече от месец.

Членовете на ЕП призовават държавите от ЕС и Европейската комисия да инвестират повече в транспортната инфраструктура, особено по четирите коридора за военна мобилност на ЕС. Те също така искат да се прилагат повече цифрови решения и да се ускори издаването на разрешения за трансгранично придвижване чрез “едно гише” (one-stop-shop).

Те препоръчват да се работи за създаването на „военна Шенгенска зона“, подкрепена от работна група за военна мобилност и европейски координатор, който да рационализира изпълнението на различните инициативи, като Комисията предоставя пътна карта.

Парламентът подчертава, че военната мобилност е приоритет за сътрудничеството между ЕС и НАТО и е от съществено значение за осигуряване на движението на съюзническите сили в мирни, кризисни или военни времена. В резолюцията се призовава за редовни съвместни учения и стрес тестове за идентифициране и премахване на пречките. Членовете на ЕП искат също така ЕС да последва примера на НАТО и да гарантира, че силите за бързо реагиране могат да преминават вътрешните граници на ЕС в рамките на три дни в „мирно време“ и в рамките на 24 часа в кризисна ситуация.

Съдокладчикът от Европейския парламент Петрас Аущревичюс (Renew, Литва) заяви: „За да се запази силата на Европа и способността ѝ да възпира агресорите, е от решаващо значение да демонстрираме готовността си да действаме. Това включва способността да разполагаме бързо войски и оборудване на цялата територия на ЕС. Преодоляването на административните пречки и развитието на капацитет и инфраструктура с двойна употреба не е лукс, а необходимост. Парламентът подчертава работата, която остава да бъде направена за постигането на истинска „военна Шенгенска зона“, и това трябва да бъде осъществено в най-кратки срокове.“

Съдокладчикът от Европейския парламент Робертс Зиле (ЕКР, Латвия) подчерта: „В момента има прекалено много пречки пред военната мобилност, които биха могли да бъдат преодолени бързо, без да се изисква много финансиране. Военната мобилност стана още по-належаща в светлината на агресивната война на Русия срещу Украйна. Няма време за губене – трябва да поддържаме темпото и да се стремим към лесно постижимите цели.“

Резолюцията относно военната мобилност беше приета в сряда с 493 гласа „за“, 127 гласа „против“ и 38 гласа „въздържал се“. Членовете на комисиите по транспорт и отбрана на Европейския парламент ще започнат законодателната си работа по пакета за военна мобилност, представен от Европейската комисия през ноември