Икономиката на Китай забавя темпа си

Растежът на промишленото производство в Китай се е забавил през ноември до най-ниското си равнище от 15 месеца, а продажбите на дребно са отчели най-слабия си резултат от края на 2022 г., когато страната внезапно прекрати строгите ограничения по политиката за „нулев Ковид“. Данните подчертават нарастващата необходимост от намиране на нови двигатели на икономическия растеж в навечерието на 2026 г., предава БТА, информира Ройтерс.

На фона на изчерпването на субсидиите за търговия с потребителски стоки в Пекин, продължаващата криза в сектора на недвижимите имоти, която ограничава разходите на домакинствата, както и риска от по-нататъшна дефлация в индустриалните инвестиции, китайските власти разчитат все повече на износа като основен източник на подкрепа за икономическия растеж.

Тази стратегия обаче изглежда все по-уязвима, тъй като търговските партньори на Китай изразяват недоволство от търговския излишък на страната, който достига около 1 трилион долара, и предприемат мерки за ограничаване на вноса.

Промишленото производство в Китай е нараснало с 4,8 на сто на годишна база през ноември, сочат публикуваните днес данни на Националната статистическа служба на Китай. Това представлява забавяне спрямо ръста от 4,9 на сто през октомври и е най-слабият темп от август 2024 г. Показателят остава под очакванията на анкетирани от Ройтерс анализатори за увеличение от 5,0 на сто.

Продажбите на дребно, които са ключов индикатор за вътрешното потребление, са се увеличили с едва 1,3 на сто на годишна база. Това е най-слабият темп от декември 2022 г., когато втората по големина икономика в света отмени пандемичните ограничения, и значително под отчетените 2,9 на сто през октомври, както и под пазарните прогнози за ръст от 2,8 на сто.

„Силният износ ограничи необходимостта от стимулиране на вътрешното търсене през тази година, а субсидиите за търговия започнаха да се изчерпват“, коментира Сюй Тянчън, старши икономист в „Икономист Интелиджънс Юнит“ (Economist Intelligence Unit). По думите му банкерите вероятно насочват вниманието си към 2026 г., тъй като целта за растеж от около 5 на сто за настоящата година изглежда постижима, което намалява мотивацията за допълнителни стимули в краткосрочен план.

Слабите макроикономически данни оказаха натиск върху китайските фондови пазари, които бяха засегнати и от нови притеснения в сектора на недвижимите имоти, след като строителният предприемач „Чайна Ванке“ (China Vanke) предприе опити да избегне фалит.