Втора Коледа в Конаре се питат кола или ловец са убили Ники със синдрома на Даун – нито майката, нито кучето го чакат

Преди това Ники не се е губило. Затова в началото разследващите били убедени, че не може да стигне далече и ще го открият бързо. Не се случило нито първия ден, нито почти година по-късно.

За директора на старозагорската полиция старши комисар Красимир Христов случаят не е приключен. "Направили сме всичко необходимо. Ако се появи информация, ще възобновим издирването", казва той.

"Не вярвам Николай да е отвлечен за органи. Допускам, че някой би се изкушил заради пари да го отвлече, но не вярвам да има лекар, който би взел органи от болно дете, за да ги присади на друг човек", е мнението на кмета.

В Конаре тази година коледарите ще обиколят по къщите, а миналата заради изчезването на Николай, който страдал от синдрома на Даун, отложиха обичая. На Накулден, когато е именият ден на 13-годишното дете, се сетиха пак за него с мистерии, обвинения, съмнения... Но в гурковското село, където живеят над 300 души, все по-рядко споменават "изпаряването" на болното момче.

Дори семейната къща, от чийто двор той си тръгва по чехли, е необитаема. Има катинар, а майката Денка с по-малкото дете, заминала някъде към Стара Загора. Помня, че в този ден се заехме с украсата на коледната елха в центъра на селото. Преценихме, че играчките са малко и трябва да намерим още. Беше станало обяд и отидох до вкъщи да се преоблека. В този момент ми звънна съседка на Ники, че момчето е изчезнало, а родителите обикалят с ужас и го търсят. Веднага отидох при тях. Това си спомня кметът на Конаре Станчо Стефанов за фаталния 17 декември през 2024г., пише 24 часа.

Майката Денка последно го видяла към 13 ч, бил на двора по чехли, както ходел обикновено. Влязла вътре, за да запали печката, а когато се върнала, момчето го нямало. Изчезнало и бялото им куче, вързано със синджир. Кметът веднага подал сигнал към кварталния полицай, а той - веригата нагоре. Станчо Стефанов е категоричен, че не е имало забавяне с часове, както упрекват някои негови съселяни. Униформени бързо дошли в селото, във фейсбук били призовани и доброволци за издирване на Ники и обходили района още през нощта. Момчето страдало от синдрома на Даун, било общително и доверчиво, но трудно ходел, заради болестта не е посещавал училище. Най-често излизал из селото с майка си, която се грижела за него и за по-малката му сестричка.

Постепенно в издирването освен полицаи и доброволци се включили военни и горски. По най-груби сметки на терен в различно време са работили около 400 души. В издирването летели дронове с термокамери, дори и хеликоптер. Разширил кръга - от полето и гората наоколо. Мистерията се заплела на шестия ден, когато неочаквано в селото само се завърнало бялото куче. Било измършавяло, но чисто, което впечатлило мнозина. Разследващите очаквали, че то може да ги отведе към Ники.

В постройката не открили нищо, а язовирът бил основно проверен от водолази, дошли от София. Претърсили дъното на дълбокия 12 м и с площ 60 декара язовир метър по метър - и нищо. Сложили и проследяващо устройство на каишката на четириногото с надеждата, че ще получат сигнал за местонахождението на момчето. Направили обаче грешката да нахранят кучето, след което умореното животно заспало и не помръднало почти цяло денонощие. Днес то е прибрано в частен кучкарник в Казанлък въпреки несъгласието на стопаните и е наречено Бела. Дали има и други грешки при издирването?

В селото коментират, че в първите часове полицаите дошли без следовите си кучета, докарали ги на другия ден, когато вече нямало как да тръгнат по горещи следи. Още повече че стотици доброволци били на терен и следите на Николай, ако ги имало, били заличени. Официално и досега резултатите от издирването не са обявени. Активното търсене бе прекратено през пролетта, след като с месеци не беше открита следа от момчето.

Не е ясно дали Николай е даден за издирване в чужбина чрез Интерпол - името му не фигурира в официалния списък от деца с жълта бюлетина от България. Още в първите дни от МВР работеха по всички версии - от най-благоприятната до най-трагичната. В началото мъждукаше надежда, че малкият е някъде в гората и заради сравнително топлото тогава време ще оцелее.

След като тя угасна, се заговори, че може би е отвлечен в чужбина с неясна цел - от това да го направят просяк до принудително да стане донор на органи, или дори, че е станал жертва на сексуално посегателство. Дълго майката Денка живееше с надеждата, че този, който го е отвлякъл, ще го върне.

В първите дни тя и близки на момчето бяха заподозрени, че са го продали, тъй като семейството живее в крайна бедност. И разпитите в полицията, и детекторът на лъжата, свалиха съмненията от Денка и Димитър, с когото майката живее на семейни начала. Биологичният баща на Ники също е бил разпитан, но не е заподозрян - той живее в друго старозагорско село и е с психически проблеми.