Добрата новина е, че компаниите у нас масово се дигитализират: близо половината от малките и средните бизнеси поддържат собствени сайтове, а при най-големите този процент достига почти 100. Едновременно с това, над 41% присъстват в социалните мрежи.
Електронната търговия също се разширява – през 2024 г. 16,2% от предприятията продават онлайн, а оборотите от дигитални продажби вече заемат почти 8% от общите приходи. За пет години делът на онлайн търгуващите компании е нараснал осезаемо.
Къде са домакинствата?
Половината българи вече пазаруват онлайн. Жените водят в тази категория, а най-активни са младите. Най-много онлайн клиенти има в Югозападна България.
Друга добра новина е, че дигиталните услуги в администрацията се използват все по-често – 35,9% от хората взаимодействат онлайн с държавата, най-вече чрез заявяване на данни и подаване на декларации.
Генеративният изкуствен интелект (GenAI) вече присъства в живота на 22,5% от българите. Половината млади хора са активни потребители на ChatGPT, Copilot, Gemini и други AI инструменти.
Но зад този напредък стои тревожна картина: едва 38,3% от българите имат базови цифрови умения.
Българските предприятия с над 10 служители вече почти напълно са „в мрежата“ – 96,3% имат достъп до интернет, а над половината работят със скорости от над 100 Mbps. При големите компании нивото на свързаност е още по-впечатляващо – почти 82% разчитат на високоскоростни връзки, като 1/5 от тях разполагат с над 1 Gbps. Секторите, които трасират дигитализацията на българския бизнес, са информационните технологии, творческите индустрии, комуникациите и професионалните услуги. Това показва изследване на НСИ за използването на информационни и комуникационни технологии в предприятията и домакинствата през 2025 г.
Навлизането на изкуствения интелект (AI) е по-бавно, но също така категорично: 8,5% от предприятията използват AI, като при по-големите делът вече е над 1/4. Най-често се прилагат инструменти за анализ на текст, генериране на изображения и звук, автоматизация и подпомагане на процеси – цели, свързани с маркетинг, продажби и оптимизация. Основните спирачки са липсата на експерти, високите разходи и страхът от регулаторната рамка.
Управлението на данни също се модернизира: 1/4 от компаниите работят с ERP системи, почти 12% – със CRM, а 6,8% внедряват решения за бизнес анализи (BI). Платените облачни услуги се налагат трайно – използва ги 17,8% от бизнеса у нас, а при най-големите организации – близо 50%. Появяват се и първи „зелени“ дигитални практики: 10% следят енергийното потребление с цифрови системи, а 7,6% оптимизират материалите и подобряват нивата на рециклиране.
Домакинствата също не изостават. Интернет у дома имат 92,8% от българите, като разликата между град и село постепенно намалява. Редовни интернет потребители са 86,5% от хората между 16 и 74 години. Почти всички млади са постоянно онлайн. Все повече възрастни над 65 години също навлизат в цифровия свят. Смартфонът остава основният инструмент за достъп до мрежата за 85% от потребителите.
)