Насаждения с шафран в села край Смолян дадоха добра първа реколта тази есен, заяви пред БТА Нели Петрова, икономист, експериментирала с отглеждането на „червеното злато“ в района. Според нея ценното растение вирее добре в района на Смолян и може да бъде алтернативна земеделска култура за планинската област.
В периода на Коледните пости, Нели Петрова подарява празнични опаковки с шафрановите стръкчета, придружени с рецепти за използването им в постни ястия.
Имайки опита от отглеждане на шафран в равнинна област с по-плодородни почви, Нели Петрова засажда тази пролет пробно близо един декар с ценното растение в градини в с. Турян. С подарени от нея луковици, насажденията с красивите минзухари достигат около 3 декара, прибавяйки площи в селата Арда, Селище и Кремене. През октомври – ноември шафрановите градини в Турян нацъфтяха, разказва Петрова. По думите й стартовата реколта е показателна за успешния експеримент, тъй като обичайно през първата година шафранът не цъфти толкова обилно. Сушата през лятото не е повлияла на развитието на растението, защото през летните месеци шафрановите луковици „заспиват“, допълва икономистът. Малко повече проблеми са предизвикали продължителните есенни дъждове, попречили на прибирането на част от урожая.
Нели Петрова планира да разшири шафрановата мини плантация в Турян. Инвестицията в отглеждането на скъпата подправка се изплаща след третата година, когато добивите са най-големи, обяснява Петрова. Тя е категорична, че отгледаният при българския климат шафран е много по-ароматен от опаковките в магазините. „Червеното злато“ е подправка с много широк спектър на трапезата, придавайки различен вкус на ястия с месо, ориз, хляб, сладкиши, препоръчва Нели Петрова. Нейните експерименти със скъпата подправка в кухнята показват, че в блюдата могат да се влагат различни части от растението. Близалцето на минзухара, което всъщност се продава като шафран, се прибавя в основни ястия, с тичинките може да се подправят сосове, а венчелистчето служи за украса или за приготвяне на сладко. Професионални готвачи от Chef’s Club Smolyan вече са приготвяли обредни питки и сладки с шафран от плантациите на Петрова. Нейните следващи опити са свързани с планове да добави ароматната червена подправка и в родопски клин. Защо не, след като в Испания е дегустирала традиционната паеля в разновидност с „червено злато“. Гроздова ракия с шафран е доказано удачна комбинация и в Смолян, според собственика на плантациите.
Като икономист Нели Петрова залага на влагането на скъпото растение в крайни продукти. Смолян е туристическа област и шафрановите нюанси в традиционната кухня могат да провокират туристите с нови вкусове, според Петрова. Тя смята, че отглеждането на шафран би могло да бъде допълнителен доход за фермери в Родопите, прибирайки урожая в късна есен, след като е приключила реколтата от картофи и фасул. Шафранът не е капризно растение, изискват се само правилни грижи, допълва икономистът. Тя планира да организира обучения за неговото отглеждане, за да се привлекат млади хора за предприемачество в алтернативни форми на земеделие.
Печалбата от една шафранова плантация започва след третата година, когато се получават приходи и от продажба на луковици, обяснява икономистът. По думите й експериментът на смолянска почва е удачен, тъй като шафранът изисква терени, които се оттичат и няма прекалено влага.
)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)