НАТО започна да говори за „превантивни удари“ и Москва веднага обяви това за „безотговорна ескалация“. Проблемът е, че „фонът“ на всичко това е зад кулисите, където се търгува бъдещето на Украйна с N-найсет-точков „мирен план“ (то вече никой не е сигурен най-последният му вид какъв е), удобен основно за Кремъл.
И в цялата тази схема думата „мир“ се превърна в синоним на агресия, а „деескалация“ вече е кодова дума за „капитулация“.
_____________________________
Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.
И БТА, и БНР ни съобщиха, че адмирал Джузепе Каво Драгоне (председател на Военния комитет на НАТО) е заявил, че алиансът обмисля по-агресивен и проактивен подход срещу хибридната война на Русия – кибератаки, саботажи, нарушения на въздушното пространство.
„Превантивен удар“, казва той, вече не бил табу и дори можел да се тълкува като „отбранителна операция“. Далеч от досегашния начин на мислене, но, както се казва – новите времена раждат нови доктрини. Модерните проблеми изискват модерни решения.
Разбира се, това предизвика истерична реакция в Москва. Говорителката на руското външно министерство Мария Захарова нарече тези изявления „крайно безотговорни“ и заплаши НАТО с „последици“. Русия дори видяла в думите на адмирала опит „да се подкопаят усилията за мир“.
Оценяваме иронията. Русия, която води война вече четири години, говори за „подкопаване на мира“. Русия, която бомбардира градове, говори за „ескалация“. Русия, която анексира територии, говори за „правни рамки“. Не знам какво е това – дипломатически цинизъм ли, подмяна на реалността ли…?
И точно в този климат на „отбранителни превантивни удари“ и „мир чрез окупация“ се появи американският многоточков „мирен план“.
Както Ню Йорк Таймс писа в свой анализ (на Пол Сонне от Берлин), този план е разработен с участие на Русия и е силно клонящ към Кремъл. Докато украинците и европейците трескаво се опитват да го преправят, Владимир Путин спокойно „си стои и гледа“. За него и двата изхода са печеливши:
1. или Украйна приема мир, който я прави вечно уязвима;
или
2. процесът се проваля, Тръмп се изнервя, Западът се разцепва, а Русия довършва войната по военен път.
Ню Йорк Таймс отбеляза, че самият Путин открито е казал, че може да продължи войната „дори и бавно, но неизбежно“. Посланието е просто: авторитарният му режим може да търпи повече болка от демокрациите.
Тоест, това се превръща вече съвсем в състезание по изтощение.
А самият „мирен план“ е по същество превод на старите руски искания на по-елегантен английски език. Забрана за членство на Украйна в НАТО, демилитаризирани зони, отстъпване на части от Донецка област, замразяване на фронтовете в Херсон и Запорожие, признаване на руския контрол над Луганск и Крим.
Както Reuters написа по-рано, първоначалният проект бил изграден върху руски „неофициален документ“. Тоест, Москва диктува условията, Вашингтон ги редактира стилово, а на Киев се подава готовият текст за подпис.
Сцената е абсурдна, но и напълно логична: Русия първо убива, после предлага мир; НАТО първо търпи, после започва да мисли за превенция; САЩ първо подкрепят, после търгуват; Европа първо протестира, после се колебае.
Русия прекрасно разбира как работи демократичният свят. Той не обича дълги войни, не обича скъпи войни, не обича конфликтни войни. Агресорът обаче не бърза. Той чака умората. Чака разделението. Чака изборите. Чака общественото отвращение. Чака следващата икономическа криза. И междувременно говори за „мир“.
Затова не е случайно, че във вътрешната руска пропаганда войната се описва като „защита“, а мирните предложения – като „щедри компромиси“. Оруелски трикове.
И тук стигаме до НАТО. Изявлението за „превантивни удари“ се появява не защото алиансът е станал агресивен, а защото старата стратегия на безкрайното търпение фалира.
Хибридната война вече е вътре в държавите – в интернет, в критичната инфраструктура, в саботажите, в диверсиите.
Москва реагира истерично точно защото за първи път чува думата „превантивен“ от страната на отбранителния съюз. И защото разбира какво означава това: че вече няма да ѝ се позволява да води война под радара без последствия.
Но парадоксът остава: докато се говори за превенция срещу хибридната война, истинската война се договаря на масата като бизнес сделка.
Украйна е притискана да приеме „мир“, който я определя като някаква бъдеща буферна зона между зоните на влияние. Европа е притискана да се съгласи, защото се умори. Америка е притискана отвътре, защото междинните избори идват догодина, а войните тежат електорално.
Русия единствена не е притискана, тя притиска. Едно, че там избори реално няма; и второ – че режимът там се храни от военното положение, то помага за разчистване на опозиция, за „стягане“ на редиците, за прочистване на неудобните без много въпроси (чайче, балконинг, инфаркти и т.н. – и никой не задава въпроси, защото е „непатриотично“ по време на война да се задават въпрос… а не-патриотите ги преследват настървено).
И сега…
… истинският тест тепърва предстои.
Ще видим дали Западът ще избере трудния мир, който изисква сила, устойчивост и единство. Или лесния – който изглежда като мир на хартия, но на терен е просто пауза преди следващата война.
Гледали сме го тоя филм. Знаем как свършва, когато агресорът бъде „умиротворен“.
)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)