3782
&format=webp)
© Gettyimages
Освен новозеландците, и много чужденци, които са пристигнали в страната чрез либерализирани процедури за визи и разрешителни, също избират да се преместят в Австралия.
Последвайте канала на
Константин Тодоров
3782
Освен новозеландците, и много чужденци, които са пристигнали в страната чрез либерализирани процедури за визи и разрешителни, също избират да се преместят в Австралия.
Последвайте канала на
Цифрите показват ясно тенденцията. От януари до септември тази година 72 700 новозеландци са напуснали страната, а нетният миграционен прираст през септември е бил 12 400 души – най-ниското равнище от 2013 г. насам (без периода на пандемията) и значително под отчетените през септември 2024 г. 42 000 души. Това безпрецедентно по мащабите си напускане, което оказва осезаем ефект върху държава с население от 5,3 милиона души, привлича вниманието на международните медии, отбелязва новозеландското издание „Стъф“, цитирайки данни на статистическата служба.
Възниква въпросът защо много новозеландци – често описвани с прякора „кивита“ – напускат страна, смятана за желана туристическа дестинация и предпочитана от мнозина австралийци за пенсиониране. Най-непосредствените причини за ускоряването на тенденцията, която се наблюдава от години, са рецесията, нарастващата безработица и жилищната криза, която – подобно на други държави – оказва растящ натиск върху домакинствата. В същото време, както се отбелязва във видеоклип на Economics Explained, новозеландците могат да разчитат на „много висок стандарт на живот, добро образование, стабилни правителства, добър достъп до здравни услуги и относително равноправна култура“.
Защо тогава да се преместват? Опозиционната Лейбъристка партия обвинява десноцентристкото правителство, като посочва, че „кивитата гласуват с краката си“. Анализатори обаче подчертават, че причините са свързани и със структурни особености на Нова Зеландия. Днес страната има емиграционен процент, съпоставим с този на развиващи се и дори воюващи държави – най-високият сред страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
Голяма част от напускащите се установяват в Австралия, където живеят около 10 на сто от всички новозеландци. Географската близост и тесните двустранни отношения улесняват свободното движение на гражданите. Напускащите често са млади, високообразовани и в началото на своята професионална кариера. Досега недостигът на кадри се компенсираше чрез имиграция от Китай и Индия, но притокът на квалифицирани работници рязко намалява.
Това важи и за финансовите услуги, които трудно се конкурират със Сингапур или Сидни. Близките политически и икономически връзки между Уелингтън и Канбера допълнително улесняват компаниите да оперират от Австралия, а не от Нова Зеландия.
Жилищният пазар в Австралия също е под напрежение, но възможностите за работа са повече, а новозеландските студенти, които учат в Австралия, плащат същите такси и имат достъп до същите държавни заеми като местните.
17 октомври 2025 г. в 15:40 ч.
Икономиката на Нова Зеландия е ограничена от малкия национален пазар и географската отдалеченост. Тежката промишленост не е конкурентоспособна, тъй като „всичко, което може да се произведе в Нова Зеландия, може да бъде произведено в Азия по-евтино, в по-големи количества и по-близо до ключовите морски маршрути“, отбелязва италианското издание „Интернационале“.
Страната развива специфични индустрии, свързани с местните условия – туризъм, местни услуги, регионални морски дейности и високопродуктивно селско стопанство. Земеделието е силно механизирано и не предлага достатъчно работни места за младите, които предпочитат градска среда и професии в други сектори.
В резултат половината от националния брутен вътрешен продукт вече се формира от сектора на недвижимите имоти – продажби, наеми, строителство, финансиране и управление. Това е довело до рязко поскъпване на жилищата до нива, недостъпни за много новозеландци, особено младите, които именно поради това често решават да напуснат страната.
Перспективите за обръщане на тенденцията изглеждат ограничени. Премиерът Кристофър Лъксън заявява, че решението е „да се изгради дългосрочна перспектива, която да убед и гражданите да останат“, пише „Економист“. Това обаче е трудна задача. През 2009 г. тогавашният премиер Джон Кий си постави за цел „да настигне Австралия до 2025 г.“. Днес в Уелингтън коментират с ирония, че по-реалистична цел би била „да изпреварим Фиджи до 2050 г.“, отбелязва БТА.
&format=webp)
,fit(1280:720))
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)