След Тръмп и MAGA: могат ли републиканците да се върнат към ценностите си

И отново – където Тръмп води, републиканците следват. Вицепрезидентът Джей Ди Ванс, например, наскоро отговори на свой критик в X, като го нарече „тъпанар“.

____________________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Преди десет дни „Project Syndicate“ публикува материала на Майкъл Стрейн (със същото заглавие), който беше пре-публикуван и от European Pravda. В него Стрейн обясни как под влиянието на Доналд Тръмп и движението MAGA американската десница се е отдалечила драстично от ценностите на класическия консерватизъм, въплътен от Роналд Рейгън и Маргарет Тачър.

Как вместо достойнство, лична отговорност и защита на свободния пазар, днес доминират популизъм, огрубял език и флирт с крайни идеологии.

В анализа постави и ключовия въпрос: има ли Републиканската партия шанс да се върне към корените си след ерата на Тръмп или разпадът на стария консервативен модел е необратим?

Ето го и цялото размишление на Стрейн:

„Под влиянието на Доналд Тръмп и неговото движение MAGA американската десница стана неузнаваема за онези, които остават верни на ценностите, отстоявани от Роналд Рейгън и Маргарет Тачър. Днес въпросът е дали Републиканската партия изобщо е способна да възстанови своята версия на достойния консерватизъм.

Когато говоря със студенти за проблемите на демократичния социализъм и популизма, често цитирам предупреждението на тогавашния британски премиер Маргарет Тачър: при тези икономически политики „в един момент просто свършват парите на другите хора“.

Тъй като това обикновено предизвиква озадачени погледи, добавям и друг неин цитат от речта ѝ пред конференцията на Консервативната партия през 1983 г.: „Не съществуват обществени пари, има само пари на данъкоплатците“.

Споменавам Желязната лейди, защото миналия месец се навърши столетие от нейното раждане – събитие, което премина с учудващо малко внимание. А тя заслужава много повече.

Като защитник на свободните хора и свободните пазари, Тачър беше политически титан от двете страни на Атлантика – води торите (консерваторите в Британия) 15 години и беше министър-председател на Обединеното кралство от 1979 до 1990 г.

Доколкото днес тя бива маргинализирана, това е още едно напомняне колко далеч се е отклонила политическата десница, пренебрегвайки не само нейното наследство, но и това на нейния американски съвременник – Роналд Рейгън.

Например предложението на президента на САЩ Доналд Тръмп правителството да изпраща на домакинствата чекове от по 2000 долара като „компенсация“ от митата заради високите цени. Тачър и Рейгън биха били потресени – както от самите мита, така и от подобна идея.

Те категорично биха се противопоставили и на решенията на администрацията на Тръмп да придобива дялове в частни компании, да присвоява чужди приходи, както и на атаките срещу имиграцията.

Докато Тачър и Рейгън се изправяха срещу Съветския съюз, значителна част от днешната Републиканска партия е изолационистка, а някои представители на десницата дори изпитват откровено преклонение към диктатора в Кремъл.

Разликите обаче са по-дълбоки от обикновени политически разногласия. Тръмп отдавна разглежда американския народ като жертва – безпомощна пред икономическите промени, наложени от враждебни елити.

При приемането на номинацията си за президент от Републиканската партия през 2016 г. той заяви: „Влязох в политиката, за да не могат властимащите повече да тъпчат хората, които не могат да се защитят“. Републиканският елит и консервативното движение се подредиха зад него и зад неговата политика на огорчението.

За разлика от това, Тачър защитаваше индивидуалната способност и личната отговорност. В реч от 1975 г. тя обяснява: „Трябва да изградим общество, в което всеки гражданин може да развие пълния си потенциал – както в собствен интерес, така и в полза на общността; общество, в което оригиналността, умението, енергията и пестеливостта се възнаграждават, и в което насърчаваме, а не ограничаваме многообразието и богатството на човешката природа“.

Тя неизменно се държеше с достойнство и благоприличие – както и Рейгън, който дори след като беше прострелян, настоя сам да влезе в спешното отделение, падайки на земята едва когато вече бе вътре в болницата, далеч от публичния поглед.

Тръмп действително показа впечатляващо и емблематично лидерство след като беше прострелян миналата година. Но този момент контрастира рязко с разпада на публичното достойнство и огрубяването на политическия език, за които той самият допринесе. Само миналия месец президентът на САЩ публикува AI-генерирано видео на изтребител, който изсипва фекалии върху американци, които му се противопоставят.

Достойнството, благоприличието и сериозността имат значение в една демокрация.

Избраните лидери, които се отказват от тях, губят доверието на онези, които не са вече в техния лагер. Става все по-трудно страната да се обединява пред лицето на кризи – пандемия, терористични атаки, икономически катастрофи или война – когато лидерите се оказват неспособни на компромиси за решаване на реални проблеми.

Под надзора на Тръмп движението MAGA („Да направим Америка отново велика“) се превърна в канал, по който някои от най-отвратителните сили в политиката се опитват да пробият в мейнстрийма.

Скорошното интервю на Тъкър Карлсън със скандалния MAGA-инфлуенсър Ник Фуентес – отричащ Холокоста, възхваляващ Хитлер, бял националист и антилиберал – е показателен пример.

Карлсън често използва агресивен стил в интервютата си с опоненти, но този път той не оспори нито на йота ужасяващите и опасни възгледи на събеседника си. Това не беше и първият случай, в който Карлсън промотира антисемитизъм.

Карлсън не е маргинална фигура. Той седеше до семейството на Тръмп на Националната конвенция на Републиканската партия през 2024 г., когато партията номинира Тръмп за президент за трети път. След убийството на консервативния активист Чарли Кърк, Ванс беше водещ на подкаста му и покани Карлсън като гост. Ще продължи ли американската десница да застава зад Карлсън? Фондация „Херитидж“ го прави. А Ванс?

Макар Тръмп да се доказа като твърд съюзник на Израел, той няма да бъде на сцената вечно. Ще придобият ли фигурите като Карлсън още по-голямо влияние, когато той си тръгне?

Политическо движение, което споделя тази вяра, не може да прави никакви компромиси с расисти и антисемити. Да приемеш второто означава да се откажеш от първото.

В речта си от 1975 г. Тачър приветства факта, че „започва нов дебат (или по-скоро се възражда старият) за правилната роля на държавата“ и за „нагласите“, върху които тя се изгражда.

Малкото оптимизъм насред тъмния облак, надвиснал над Републиканската партия, е, че подобен дебат вече се очертава и там – с началото на битката за бъдещето на десницата след Тръмп.

Онези от нас, които ценят наследството на Тачър и Рейгън, имат много на залог – както и всички американци, а и светът като цяло“.