Капитулация в нова премяна: какво всъщност предлага „мирната сделка“ на Доналд Тръмп на Украйна

18. Украйна отдавна е безядрена държава и спазва Договора за неразпространение.

Само една страна разрушава установената рамка – Русия.

19. Поставянето на Запорожката АЕЦ под „споделено управление“ е формално признаване на окупацията.

27. Ние сме отворени за Съвет за мир под ръководството на президента Доналд Тръмп.

Но никога няма да приемем „Съвет за капитулация“ по условията на Путин.

Арсений Яценюк

Министър-председател на Украйна (2014–2016), председател на Kyiv Security Forum“.

_____________________________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Арсений Яценюк, който е бивш министър-председател на Украйна (2014–2016 г.), а сега – председател на Kyiv Security Forum, имa какво да каже по повод „мирния план на Тръмп“, за който неедин експерт заяви, че е писан от руснаците.

Ето и целия текст на Яценюк, публикуван и от European Pravda:

„Т.нар. „мирен план“, който уж трябва да спре руската война срещу Украйна, вече бе публикуван в медиите. Говорители на американската администрация потвърдиха, че действително се водят усилия за изработването на такъв документ.

Според различни източници може да съществуват и други версии на този план в различните коридори на властта. И все пак е вероятно циркулиращият в медиите документ от 28 точки да обхваща всички основни елементи на т.нар. „мирен план“, който в действителност представлява план за пълзяща капитулация на Украйна.

Причините за тази оценка са следните. Нека разгледаме документа точка по точка.

1. „Потвърждение на суверенитета на Украйна“ е празна декларация.

Суверенитетът на Украйна е провъзгласен с Акта за независимост от 1991 г., утвърден с референдум същата година, залегнал е в Конституцията, признат е международно и е укрепен чрез международни споразумения и членство в ООН.

Ние сме суверенна държава. Не се нуждаем от ничие „потвърждение“ – особено не от агресора. Тази точка няма никакво правно или политическо значение.

2. „Споразумение за ненападение“ с Русия.

Вече имахме Будапещенския меморандум, Договора за приятелство с Русия, Минските споразумения и десетки уверения за „уважение към границите“. Всички те в крайна сметка доведоха до пълномащабната инвазия.

Нито едно споразумение с Кремъл не издържа.

Москва ще наруши всеки нов „лист хартия“, веднага щом реши, че това ѝ е изгодно.

3–4. Декларация за „ненападение“ и диалог НАТО–Русия.

Има само едно условие, което може да спре Русия да нападне дадена страна: тя да е член на НАТО или да разполага с достатъчна военна сила, за да възпре нападението.

Разширяването на НАТО е въпрос на решение на Съюзниците, не на Кремъл.

5. „Гаранции за сигурност“, които не гарантират нищо.

Това е ключова точка, която обаче е изпразнена от съдържание.

В днешния свят съществуват само два реални модела за подобни гаранции:

- членство в НАТО;

- или ясни, юридически обвързващи договори за колективна отбрана със споделени военни структури, разполагане на чужди сили и пълна оперативна съвместимост.

Но всичко това става невъзможно според следващите точки на плана.

Абсурдът е пълен: ако Русия атакува, Украйна „получава помощ“, но ако тя отвърне на удара – всички гаранции отпадат.

6. Ограничаването на числеността на украинската армия до 600 000 е рецепта за поражение.

Украйна воюва срещу държава с население 140 милиона и армия, която Кремъл може да увеличава неограничено.

Таванът от 600 000 означава стратегическа демилитаризация.

Истински баланс е възможен само ако Русия намали силите си в европейската част на страната, изтегли войски на изток и ограничи ракетите си със среден и малък обсег.

В плана няма и дума за подобни мерки.

7. Забраната Украйна да се присъедини към НАТО означава стратегическа капитулация.

Русия прекрасно знае, че това е невъзможно. Съюзниците нямат консенсус да отменят решението си за украинското членство. Междувременно украинският парламент няма как да гласува забрана, която би предизвикала политически хаос.

Целта на тази точка не е сигурност; целта е контрол над Запада.

Ако настоящата американска администрация не е готова да приеме Украйна в НАТО – това е техен политически избор. Но това не е решение на целия Алианс, който прие тази позиция още през 2008 г. и я потвърждава повече от две десетилетия, включително през годините на война.

8–9. Забрана за западно военно присъствие = разоръжаване на Украйна.

Държавата се лишава от възможността да разполага чужди войски или западна авиация.

Така всякакви „гаранции за сигурност“ стават кухи. Всяко разполагане на техника ще бъде обявено от Кремъл за „нарушение“.

10. Американски гаранции… без никакви гаранции за Украйна.

Цялата тежест се стоварва върху Украйна. Това е идеална схема за руски провокации.

Появява се и мъглявата идея за „компенсации към САЩ“ – кой ще плаща и как?

11. Членството в ЕС е красива формула без съдържание.

Докато Русия има вето върху украинската геополитика, това не е елемент на мира, а инструмент за натиск.

Добре помним, че Русия твърдеше, че „не е против“ нашата европейска интеграция и в същото време, заедно с Янукович, убиваше украинци на Майдана.

12. „План Маршал“ е добра идея, но само след справедлив мир.

Възстановяването на Украйна изисква дългосрочни усилия от Украйна, САЩ, ЕС и Г-7.

Но може да се случи само след мир при справедливи условия, а не като заместител на мира.

13. На Русия ѝ се предлага постепенно премахване на санкциите, връщане в Г-8 и пълен достъп до технологии и капитали.

Това е реабилитация на агресора без никакво наказание.

Хитлер не би могъл да си представи подобно нещо. Русия бива възстановена като „велика сила“, след като десетилетие избива украинци.

14. Украйна е загубила над 500 милиарда долара от агресията; не 100 или 200.

И тази цифра не е окончателна.

А предложението позволява Русия да печели от своята агресия. Руски активи задължително трябва да бъдат част от „Плана Маршал“.

15. Работни групи.

От американците зависи дали искат да създават общи групи с агресора.

От опит казвам: ако искаш да погребеш даден въпрос в забавяния – създай работна група с руснаците.

16. Русия ще приеме „политика на ненападение“ в собственото си законодателство.

Забележителен пункт. Все едно освободен сериен убиец да напише в полицейския регистър, че обещава никога повече да не убива.

Москва наистина ни мисли за глупаци.

17. Точката за неразпространение на ядреното оръжие е правилна.

Идеалният вариант е не просто продължаване на договорите, но и юридическо допълване с забрана за използване на ядрено оръжие срещу безядрена страна – и с участие на всички ядрени държави.

Това е отделна тема в рамките на гаранциите за сигурност. Русия я използва цинично като примамка за САЩ.

20. Клаузите за образование, малцинствени права и „свобода на медиите“ в Украйна и Русия не заслужават обсъждане.

Русия унищожава култури и езици; Украйна защитава правата на всички малцинства. Изкривяването на фактите е очевидно.

Русия не се интересува от благото на етническите малцинства. Тя иска русификация – изтриване на украинската идентичност, както се е опитвала и в миналото (Валуевския указ).

Що се отнася до „денацификацията“ – тя е необходима. Но в Кремъл, а не в Киев.

Както Германия след Втората световна война, така и Русия трябва да бъде държана отговорна за агресия, геноцид и престъпления срещу човечеството.

21. Най-опасната част: опит за легитимиране на руската окупация.

Планът изисква Крим, Донецк и Луганск да бъдат признати като „руски“ и Русия да получи части от територията, която Украйна държи днес.

Прекратяването на огъня по линията на съприкосновение е правилният подход.

Но официалното признаване на окупацията е недопустимо при каквито и да е обстоятелства.

Ако САЩ бяха действали така към Балтийските държави или Германия – Кремъл днес щеше да контролира цяла Европа.

22–23. Поредица от декларации с добри намерения.

Русия не блокира корабоплаването ни, защото Черноморският ѝ флот гние под вода. Това казва всичко.

24. Хуманитарната част е важна, но не нова.

Украйна години наред работи за връщането на пленниците.

Всичко зависи от това Русия да се съгласи да ги върне. Останалото е празно говорене.

25. Украйна ще проведе избори, когато е безопасно, когато може да отговори на стандартите на ОССЕ и когато няма риск от руска намеса.

26. „Амнистия за всички“ е юридическо и морално престъпление.

Трябва ли да простим геноцид?

Да простим Буча, Изюм, Мариупол, депортираните деца, лагерите?

Ако Хитлер знаеше, че подобно нещо е възможно, нямаше да се самоубие, а Чърчил и Рузвелт щяха да бъдат съдени в Нюрнберг.

Тази клауза освобождава Русия от всичките ѝ военни престъпления и престъпления срещу човечеството. Поощрява нови зверства.

В такъв случай по-добре да разпуснем ООН и да изхвърлим международното право.

Това е обида към мъртвите, към техните семейства, към пленените, ранените и всички пострадали – и към самия закон.

То освобождава Русия и от финансова отговорност към нашите граждани и бизнес.

28. Пълно и безусловно прекратяване на огъня по линията на съприкосновение.

Това е правилният изходен пункт.

Няма да приемем нов „Мюнхенски сговор“.

Истинският мир изисква спиране на агресора със сила.

Нов „Мюнхен“ би проправил пътя към нова голяма световна война.

Справедливият мир в Украйна означава глобална сигурност.

Ние се борим за тази сигурност. Призовавам световните лидери да ни помогнат да победим – така ще защитят и себе си.